Решение № 725 от 07.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100501334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1795/04.02.2026 г. на Ч. А. М. - длъжник по изп. дело № 20258080400596 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да измени размера на разноските, определени с ПДИ с изх. № 22187/17.12.2025 г., обективиран в Разпореждане от 28.01.2026 г.

Твърди се в жалбата, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, като не се дължат и разходи за проучване на имущественото състояние на длъжника. Релевира се, че налагането на каквито й да било запори върху вземания, банкови сметки или възбрани върху имоти са прекомерни действия и ненужни за удовлетворяване на дълга, тъй като е налице налична сума от 15 546.85 лева, запорирана по изп.д. № 964/2022 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров за несъществуващо вземане срещу М., за което има влязло в сила решение. Отправеното искане е да бъде отменен отказа на ЧСИ да измени размера на разноските, определени с ПДИ с изх. № 22187/17.12.2025 г.

Ответникът по жалбата А. Н. М., чрез своята майка и законен 1 представител М. В. Д. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане за оставянето й без уважение.

ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага електронен препис от изп. дело № 20258080400596.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258080400596 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 17.12.2025 г. по молба на А. Н. М., чрез своята майка и законен представител М. В. Д. и въз основа на изпълнителни листи с №№ 1832/15.09.2025 г. и 1912/30.09.2025 г., издадени по гр.д. № 817/2025 г. по описа на ВРС за осъждане Ч. М. да заплати на А. Н. М., чрез своята майка и законен представител М. В. Д. разноски в общ размер на 2281.36 лева.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 22187/17.12.2025 г., в която е определен размер на дължимите разноски общо 221.12 евро /432.48 лева/.

По делото е наложен запор на вземане на М. по изп. д. № 672/2021 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова.

На 28.01.2026 г. длъжникът депозира възражение до ЧСИ досежно определения размер на разноските в ПДИ с изх. № 22192/17.12.2025 г. С разпореждане от същата дата ЧСИ оставя без уважение искането за изменение на размера на разноските.

По изп. дело са изпращани призовки, препис от жалба, уведомления и книжа.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В конкретния случай с ПДИ с изх. № 22187/17.12.2025 г. е определен размер на дължимите разноски общо от 221.12 евро /432.48 лева/.

От материалите по изпълнителното дело безспорно се установява, че са извършени следните действия от съдебния изпълнител, а именно: образуване на изпълнителното дело, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, изпращане по пощата на съобщения, жалба и книжа, както и налагане на запор на вземане на длъжника. За така извършените действия от страна на съдебния изпълнител се дължат следните такси: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 12.27 евро; т. 4 от ТТРЗЧСИ изпращане на съобщения, призовки по пощата, препис от жалбата, уведомления и книжа – 24.54 евро; по т. 5 от ТТРЗЧСИ изготвяне и връчване на ПДИ – 12.27 евро; по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис - 9.20 евро или общо 58.28 евро с ДДС. Като преценени съобразно материалите по делото и ТТРЗЧСИ съдът приема, че горните такси са начислени правилно в посочения от съда размер.

Направени допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ не са установени по изпълнителното дело – не са налице доказателства за направени такива и техния размер. Тази сума би била дължима само при наличен счетоводен документ за същата. Допълнителните разноски са за 3 сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, както е нормативно предвидено в ЗАБЕЛЕЖКА на чл. 31 от Тарифата, какъвто не е наличен по делото.

В настоящия случай не е налице плащане на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни преди връчване на ПДИ или в срока за доброволно изпълнение дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и разноските за окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по горния текст винаги е за сметка на длъжника.

Съгласно чл. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ, тъй като търсената сума е до 10 000 лева /1166.44 евро/, таксата се състои от сбора на 51.13 евро /100 лева/ плюс 8 на сто от горницата над 1 000 лева. Горницата над 1 000 лева в случая е 655.15 евро, а 8 на сто от нея – 52.41 евро, от което следва, че сборът по б. "в" е сумата от 115.34 евро с вкл. ДДС. Крайният размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, която ЧСИ следва да начисли е 124.25 евро.

Таксите по ТТРЗЧСИ възлизат в общ размер на 182.53 евро, а съдебният изпълнител е изчислил същите на стойност 221.12 евро.

По изложените съображения жалбата на Ч. М. срещу отказа на ЧСИ да измени размерът на таксите и разноските дължими по изп. дело, обективиран в ПДИ се явява основателна в частта, с която са определени разноски на длъжника по изпълнителното дело за разликата над сумата от 182.53 евро до пълният размер на претенцията от 221.12 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС да измени размера на разноските по изп.д. № 20258080400596, определени с ПДИ с изх. № 22187/17.12.2025 г., обективиран в Разпореждане от 28.01.2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА таксите по ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника Ч. А. М., ЕГН ********** от 221.12 /двеста двадесет и едно евро и дванадесет евроцента/ евро на 182.53 /сто осемдесет и две евро и петдесет и три евроцента/ евро по жалба с вх. № 1795/04.02.2026 г. на Ч. А. М., ЕГН 4

**********.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5