Решение № 334 от 24.10.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

24.10.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

28.09.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

215 по описа за

2023 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Ш.Ш.А. от ***, с ЕГН **********, против Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания №

ЗД-1-08-01326704/22.02.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Намира изводите на административния орган в обжалваното решение, за необосновани и незаконосъобразни. Намира, че в конкретния случай не били налице фактическите и правните основания за заличаване на данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Ш. Ш. А., поради което и като е отхвърлил жалбите против задължителните предписания в тази насока, директорът на ТП на НОИ - Кърджали бил постановил неправилно решение.

Сочи разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от

ДР на КСО, чл. 10, ал. 1 от КСО, чл. 4, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, в която връзка твърди, че се е регистрирала надлежно като земеделски стопанин и е внасяла редовно осигурителните си вноски.

На следващо място излага съображения, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В настоящия случай Ш.Ш.А. била декларирала започване на своята трудова дейност - прекъсване от 02.02.2010 г. и възобновяване от 16.01.2012 г.

Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност - отглеждане на птици, то били приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството /ЗЖ/.

В тази връзка сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЖ регламентирала, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни е цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5 - животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. По аргумент от § 1, aл. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не можело да има качеството осигурено лице.

Счита, че административният орган неправилно е квалифицирал дейността на Ш.А. като дейност за лична консумация.

Релевира довод, че жалбоподателката имала качеството на осигурено лице по смисъл на КСО, тъй като реално осъществявала дейност като земеделски производител, респ. произвеждала продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания №

ЗД-1-08-01326704/22.02.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез адв. Т.Б., поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания пълномощникът адв. Б. сочи, че от доказателствата по делото се установило, че реално Ш.Ш.А. е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, отглеждайки птици – кокошки за процесния период, с цел предлагане на пазара, а не за лични нужди, както е приел директорът на ТП на НОИ – Кърджали. Счита, че освен това - доказаното реално упражняване на трудова дейност, при постановяване на оспореното решение било допуснато и неправилно приложение на закона. В решението било налице позоваване на нормата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания за животновъдните обекти, която определя максималния брой птици, които физическите лица могат да отглеждат за лични нужди, която норма обаче била въведена, едва с ДВ, бр. 5/2020 г. С други думи посочената разпоредба не е съществувала и няма как да е действала за периода от 2012 г. до обнародването й в ДВ, за който период административният орган неправилно е приложил същата. Същото положение е и с цитираната, в оспореното решение, разпоредба на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството, която разпоредба има няколко редакции – от 2012, от 2017 и от 2019 г., като в редакцията й от 2019 г. изобщо няма изискване за регистриране на животновъден обект по съответния ред, когато става въпрос за обект, който е създаден, с цел продажба, а не за лични нужди. Предвид всичко това, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ш.Ш.А. се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. на 23.04.207 г. Дейността й е прекъсната за периода 2009 г. – 2011 г. На 16.01.2012 г. е налице нова регистрация с последващи пререгистрации до 2023 г., без прекъсване/Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-180-1/17.03.2023 г. – л. 34/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 32/, Ш.А. се е регистрирала като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 16.01.2012 г., като няма данни заявената дейност да е била прекъсвана или прекратявана до 15.03.2023 г.

От представените и прието по делото 12 бр. справки за дейността на Ш.Ш.А., издадени от ОД

„Земеделие“ – Кърджали /л. 25 – л. 31/, се установява, че при първоначалната си регистрация като земеделски стопанин на 16.01.2012 г., жалбоподателката е заявила отглеждането на 12 бр. птици, от които 10 бр. кокошки носачки и 2бр. други птици. Същото количество и категория животни за заявени при пререгистрацията през 2013 г. и 2015 г., като за 2014 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. заявените птици за 14 бр., а през 2016 г. 16 бр. На 13.02.2020 г. при пререгистрацията си Ш.А. е заявила намерение да засее и обработва градински домати на площ от 0.0010 ха и градински краставици на площ 0.0010 ха. Същите площи и култури за заявени като намерение за обработване и на 29.01.2021 г., 01.02.2022 г. и 16.02.2023 г.

Предвид подадено от управител на

„Осигурителна каса“ до директора на ТП на НОИ – Кърджали Заявление № 4004-08-68/15.03.2023 г./л. 36/, с което е поискано да бъде заверена осигурителна книжка на Ш.Ш.А.,с ЕГН **********, е била извършена проверка в информационната система на НОИ за постъпили осигурителни вноски и подадени данни с декларация обр.

№ 1, деклариран вид осигуряване и спазване на осигурителното законодателство. В тази връзка е издадено писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г./л.

22 – л. 23/, адресирано до Ш.А. ***, с което е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2015 г., като жалбоподателката и ОК са уведомени, че ще бъдат съставен задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация обр. № 1„Данни за осигурено лице за периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г. и заличаване на подадената декларация ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали. В писмото изрично е отразено, че подлежи на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО.

В горепосоченото писмо е прието, че периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Ш.Ш.А.,с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 23.04.2007 г., декларирала е прекъсване на дейността, считано от 02.02.2010 г. и възобновяване от 16.01.2021 г. и към момента на извършване на проверката нямало данни дейността да е прекратена. Изложени са доводи, че лицето няма право да предлага на пазара, произведените в животновъдния обект суровини и храни, тъй като отглежданите от него птици са с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Отразено е, че декларираните от жалбоподателката площи – общо 200 кв.м., на които ще отглежда зеленчуци, са характерни за „семейна градина“, т.е. продукцията от такава площ е за лични нужди, а не с цел продажба. Предвид това е прието, че Ш.А. не е отговаряла на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същата е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Ш.Ш.А., както следва: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г./л. 20/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, считано от 16.01.2012 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г./л. 21/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на констатациите в Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г., издадено във връзка с проверка по подадено Заявление с вх. № 4004-08-68/15.03.2023 г.

Ш.Ш.А. е обжалвала така постановените задължителни предписания в срока по чл. 117, ал.

2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с

Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбите са отхвърлени като неоснователни. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Ш.А. не е осъществявала дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че декларираните от нея птици представлявали „лично стопанство“ и се ползвали за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция. Въз основа на това е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с придобиване на осигурителен стаж за получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО.