Определение № 2892 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2892 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503008 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Д. М., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 18399/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с М. В., против постановеното по първоинстанционното дело определение № 11338/05.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. В. М. за изменение на постановеното по делото решение 3726/22.08.2023г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че за предоставена от регистриран по ЗДДС адвокат безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА определеното от съда възнаграждение следва да включва дължимия данък в размер от 20%.

От въззиваемата страна „Фератум България“ЕООД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С постановеното по гр.д.№ 18399/2022г. на ПдРС, ХІХ гр.с. решение 3726/22.08.2023г. е обявен за нищожен сключения между М. И. В. и „Фератум България“ЕООД договор за паричен заем № ** от 11.02.2022г., като ответното дружествовъззиваема страна в настоящето производство, е осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 627,50 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. След постановяване на решението, е подадена молба от адв. М. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС. В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел следното: „същото / има се предвид адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА/ следва да се присъди без ДДС, въпреки наличната регистрация на адвоката по ЗДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване“. Придържайки се към тези мотиви районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като в полза на адв.Д. М. бъде присъдена допълнително сумата от 125,50 лева1 20% ДДС върху адв.възнаграждение от 627,50 лева. Съображенията за това са следните:

Предоставената правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от съда в тежест на насрещната страна. Съдът несъмнено не е задължено лице по ЗДДС- задължено лице е адвокатът, предоставящ услугата безплатна правна помощ. Както се сочи и в мотивите към Определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.

№ 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и много други.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11338/05.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. В. М. за изменение на постановеното по делото решение 3726/22.08.2023г. в частта за разноските, като вместо това

ИЗМЕНЯ горепосоченото решение в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ЖК“Младост 3“, бул. „Ал. Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: *** освен присъденото с решението адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 627,50 лева, още 125,50 лева- адв.възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2