Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1737 от 14.11.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2964/2025
Вид
Решение № 1737
Подписан
14.11.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. Плевен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Р. Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430102964 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№2964/2025г по описа на ПлРС, е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ №55, представлявано от управителя си И.Г.К., чрез адв. Р. Р., против Б. И. Х., ЕГН**********, с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание: чл. 221, ал. 2 от КТ, за заплащане на сумата от 3240 лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва датата на депозиране на ИМ до окончателното из плащане на сумите. Твърди се, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор от 20.01.2025г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. с чл. 70 от КТ със срок на изпитване шест месеца уговорен в полза на работодателя. Твърди се, че въз основа на Заповед №03-05/18.05.2025г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, трудовият договор е прекратен. Сочи се, че заповедта не е обжалвана от ответника и е влязла в законна сила.. Твърди се, че дължимото обезщетение в размер на три брутни възнаграждения за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Б. И. Х., чрез адв. В. В., изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че се касае до срочно трудово 1 правоотношение, прекратено преди изтичане на срока и евентуалното му трансформиране в безсрочно такова. Твърди се, че липсват доказателства, от които да се установи, че на ответникът е била връчена по надлежния ред заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че между тях са съществували трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №01-01/20.01.2025г. Видно от съдържанието на представеният трудов договор, ответникът е назначен на длъжност „готвач“, с място на работа – ***, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение от 1080 лева и клас прослужено време от 2,400 % , в левова равностойност от 25,92 лв. Установява се също, че договорът е сключен със срок за изпитване – шест месеца, който съобразно чл.

11 от договора изтича на 21.07.2025г. Установява се също, че съобразно чл. 10 от Договора, същият се прекратява с тримесечно предизвестие.

По делото се установява също, факта на издаване на Заповед №0305/18.05.2025г. на управителя на ищцовото дружество, с което, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, трудовият договор с ответника е прекратен, считано от датата на получаване на заповедта. По делото няма представени надлежни писмени доказателства за връчването на заповедта за уволнение- от представените разписки от Еконт не се установява връчване, вкл. и при отказ. Съдът не кредитира показанията на свид. И. , която сочи, че ответникът е отказал получаването на документите, като заинтересовани. Препис от издадената заповед за прекратяване на трудовият договор обаче е връчена на ответника с връчването на ИМ и приложенията й за отговор по чл. 131 от ГПК.

По делото няма представени доказателства за плащане на претендираната сума. По делото се установява също, че БТВ на работникаответник е в размер на 1105,92лв-съобразно отразеното в трудовия договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на 2 брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая между страните е бил сключен трудов договор със срок за изпитване, по чл. 70, ал.1 от КТ, уговорен в полза на работодателя. Уговореният срок за изпитване не прави трудовият договор срочен, а по арг. чл. 70, ал.1 от КТ, същият се сключва с цел проверка годността на работника да изпълнява възложената му работа. Съобразно чл.

70, ал.3 от КТ, през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор, в т.ч. и досежно ангажирането на дисциплинарната отговорност на работника. Нормата на чл.

71 от КТ е предвидила облекчен ред за прекратяване на трудов договор със срок за изпитване- едностранно, без предизвестие и без посочване на причини и основания за неговото прекратяване, в рамките на срока за изпитване. Част от работодателската власт е преценката на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на работника, дори и в рамките на изпитателният срок. В случая, както бе посочено по- горе, издадената заповед за уволнение е редовно връчена на ответника на 05.06.2025г.- с връчване на ИМ и приложенията й и по арг. чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовият договор следва да се счита за прекратен най- късно на тази дата. По делото няма данни /а и не се установява от служебно извършена от съда справка в ЕИСС/ издадената заповед за уволнение да е предмет на съдебен контрол, в отделно производство. С изтичане на двумесечният срок за обжалване, считано от връчването й, заповедта за прекратяване на процесният трудов договор е влязла в сила в хода на настоящето прозиводство- факт, който по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК и доколкото се касае до осъдителен иск, следва да бъде взет предвид от съда при постановяване на настоящият съдебен акт. В настоящето производство, с предмет иск по чл. 221, ал.2 от КТ, не подлежи на изследване законосъобразността на уволнението, а единствено установяване на факта на уволнението, с влязла в сила заповед. Съдът констатира, че с процесният трудов договор, страните по него са уговорили тримесечно предизвестие за неговото прекратяване. Предназначението на това обезщетение е да обезвреди работодателя за рязкото му и внезапно лишаване от работната сила на съответния работник, в резултат на поведението на същия. В случая не е налице срочен трудов договор, а такъв за неопределен срок, с клауза за изпитване, поради което, размерът на обезщетението е 3 размера на БТВ за срока на предизвестието- в случая три месеца.

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ е изцяло основателен и следва да бъде уважен изцяло – до размер на претендираната сума от 3240лв. Съдът констатира, че размера на обезщетението е сумата от 3317,76лв, но съдът е обвързан от заявеният петитум на иска.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, в общ размер от 1206,60лв., от които 129,60лв.- д.т. и 1077лв. адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал.2 от КТ, Б. И. Х., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ №55, представлявано от управителя си И.Г.К., сумата от 3240лв.- съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор №0101/20.01.2025г., поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 13.05.2025г, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. И. Х.,

ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ №55, представлявано от управителя си И.Г.К., сумата от 1206,60лв - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4