Решение № 640 от 25.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120202629 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на „Елитдор“ ООД с ЕИК: 206680893 с посочен адрес гр. Бургас, ул. "Янко Комитов“, №18,бизнес център Север против Наказателно постановление № 2364-F717119/22.12.2023 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.2 от КСО ,и вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения в аспекта на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения с конкретно очертани измерения на тези нарушения- неспазване на процедурата по връчване на акта съгл.чл.43,ал.4 ЗАНН. Изложена е защитна аргументация за неправилно квалфиициране на нарушението, предвид невярна интерпретация на установените факти- декларацията образец 6 за м.3.2023 г. е била подадена в срок до 25.04.2023 г., но е била отхвърлена предвид допусната техническа грешка относно изписване на годината, което предпоставило да се спази разпоредбата на чл.11,ал.3 Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г.на МФ. Формулирани са и оплаквания относно неяснота и вътрешна противоречивост на мотивите в АУАН и НП, а в евентуалност се настоява за преоценка и третиране на разглеждания случай като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С. Е., който отстоява становище незаконосъобразност на обжалваното НП със съображения, преповтарящи и доразвиващи отразените в жалбата. Претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К.Т., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 29.05.2024 г., а жалбата е депозирана на 06.06.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да 1 обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 24.07.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец 1, както следва: А)до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок /25-то число/-до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението –чл.4,ал.1, т.1, б.“а“ в Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ.

Датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е 31.03.2023 г.

Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.04.2023 г.

Декларацията е подадена по интернет с КЕП на 16.05.2023 г. и е приета с вх.№0200023326719.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх.№242-17/18.05.2023 г.,връчена на 23.06.2023 г. и по електронен път, връчена на 22.06.2023 г. съгласно удостоверение за извършено връчване /л.17/. В указания в поканата срок законен или упълномощен представител на дружеството-нарушител не се е явил и АУАН 717119/24.07.2023г. е бил съставен в негово отсъствие в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН .

АУАН 717119/24.07.2023г. бил връчен на управителя на жалбоподателя на 01.12.2023 г., инкорпорирано в материализираната в л.11 разписка на представител на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид били пресъздадени качествено различни факти, а именно,че датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане е 31.01.2024 г., което мотивира наказващия орган да приеме,че декларацията е следвало да се подаде до 25.04.2023 г. От правна страна бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. МФ вр. чл.4,ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. МФ . При различно възприети фактически изводи от наказващия орган и актосъставителя, в НП бил обоснован правния изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението,предвид което и на основание чл. 355,ал.1 КСО била наложена на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие, че качествена процесуална характеристика на тяхното съдържание е вътрешната им съгласуваност, еднопосочност и устойчивост, предвид което индивидуално и съвкупно оценени доказателствата представляват кредитируема основа за достоверно изграждане на изводи по фактите.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 21– Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. При издаване на АУАН и НП съдът не може да направи ясен и безусловен извод, дали не е допуснато отклонение от изискването за стриктно съблюдаване на лимитирания в чл.34,ал.1 ЗАНН 3-месечен срок за съставяне на АУАН поради противоречие на изложението относно централните съставомерни факти, пресъздадени в АУАН и НП.

В АУАН е материализирано,че „ датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е 31.03.2023 г.“. Този фактически фрагмент, тясно определящ съставомерноите характеристика на нарушението, при обикновена съпоставка с текстуалното изложение в обстоятелствената част на НП , включваща, конкретизация,че „датата,посочена в декларацията на начисляване/ изплащане е 31.01.2023 г. “ , поставя настоящата инстанция пред риска, 2 ангажирайки се с отговор на въпроса за спазване на сроковете по чл.34,ал.1, изр.2 ЗАНН да постави на тълкуване заявената по напълно неясен,алогичен и противоречив начин воля на наказващия орган.

Според правилото на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е задължителен сегмент в процесуално законосъобразното развитие на производството по реализирането й. От своя страна, неспазването на същите, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и неотстраним дефицит в процесуалната легитимност на издаденото наказателно постановление в степен, която предпоставя неговата отмяна. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО осигурителите периодично предоставят в НАП декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Актуалната редакция на чл.4,ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. предписва, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

В конкретния случай изначално неясно за санкционираното лице, а и за настоящата инстанция, извършваща служебна проверка за процесуална законосъобразност на НП, кои са валидните констатации на актосъставителя относно датата на начисляване/изплащане на заплатите, касаещи подадената със забава декларация -31.03.2023 г. или следва да се отчете и вземе предвид възприетото в НП относно тази дата-31.01.2023 г. Посоченото противоречие е до такава степен радикално, респ. неподлежащо на тълкувателно разискване, че поставя в невъзможност съдът да определи, крайният срок за изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО ,респ. да го съотнесе към алтернативно дефинираните нормативни ориентири в чл.4,ал.3, т.1 вр.ал.1,т.1, б.а) от Наредба НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. ,- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;

Предвид обстоятелството, че Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица, то следва да се приеме, че ако се приеме дата на начисляване/изплащане на възнагражденията 31.01.2023 г., от следващия ден 28.02.2023 г. нарушителят обективно става известен на административнонаказващия орган, който е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение.Обстоятелството, дали административният орган субективно"ще узнае" факта на неподаване на декларацията в обсега на неговата сезираща функция и контролна дискреция е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага с тримесечен срок, считано най-късно от 28.02.2023 г., да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение, т. е. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 28.05.2023 г., докато в настоящия случай АУАН е съставен на 24.07.2023 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН. Изцяло в този смисъл са практическите разрешения, постулирани в Решение № 1388 от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в Решение № 1493 от 3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. по приложението на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ, предл. І-во от ЗАНН по сходни по фактическите си белези казузи:„ Наказващият орган, като такъв администриращ базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на изпратено уведомление от 24.06.2019 г. за отстраняване на нередовности по представяне на липсващи данни, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок.“Аналогично е и правното разрешение в Решение № 476 от 9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г.

Индивидуализиращите белези на нарушението и нарушителя и срочността на образуване на административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно 3 проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към свободното усмотрение на наказващия орган и закъснялата служебна инициатива на проверяващите субекти, особено за обществени отношения в сферата на административнонаказателната отговорност. След като пред органа са били налице всички документи, от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678/10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355/2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011 г. по КАНД № 59/2011 г. по описа на Адм. С-София, Решение № 678/11.04.2011 г. по КАНД № 45/2011 г. по описа на АдмС-София, и др.