Решение № 2966 от 24.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 2966 гр. Благоевград , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска

Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20201200500924 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано въз основа на две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез юрк.С. Х., против Решение №733 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д.№70/2019 г. по описа на РС – Сандански, в частта, с която е уважен предявения по делото иск за главница за сумата над 789 лв. до присъдената такава от 2003 лв., т.е. за сумата от 1214 лв.

В жалбата се поддържат съображения за незаконосъобразност на атакуваната част от решението. Твърди се в подадената жалба, че в хода на първоинстанционното дело са допуснати и изслушани три заключения по САТЕ – основно, допълнително и повторно.

Посочва се, че повторното заключение било оспорено от жалбоподателя, като той поискал от съда и назначаване на тройна САТЕ, но първоинстанционният съд неправилно не е уважил това доказателствено искане и е постановил съдебния си акт въз основа на събраните доказателства по делото. Твърди се, че в случая съдът не е обсъдил в решението си основното и допълнителното заключение, не е назначил тройна експертиза, а е кредитирал единствено повторното заключение, което е най – изгодно за ищеца, с което е допуснал процесуално нарушение и е постановил неправилен съдебен акт, който следва да 1 се отмени. Посочва се, че вещото лице по основното и допълнителното заключение е определило действителната стойност на процесния автомобил, като е посочило конкретни офертни предложения, с посочване на технически параметри на автомобила и източник на офертите. Твърди се, че вещото лице по повторната САТЕ също е използвало „метод на пазарните аналози“, но не са посочени техническите характеристики на обявите и източника. Не е съобразено също, че офертната цена не е равна по стойност на продажната, доколкото са ноторно известни обичаите при договаряне на цената на употребявани автомобили. Навежда се, че вещото лице по повторното заключение, цитирайки реални обяви от вестник „* не е посочило обявите с пълното им описание, за разлика от заключението на вещото лице Ч.. Твърди се също, че вещото лице по повторното заключение е определило средно – аритметична действителна стойност между 3760 лв. и 5300 лв., което било неправилно, защото средно пазарната стойност на една вещ не е равна на средно аритметичната стойност. На следващо място, в жалбата се посочва, че към 12.02.2018 г., т.е. 4 месеца след настъпване на застрахователното събитие, в сайта на * е имало 11 обяви за автомобил с технически характеристики, близки до процесния, като офертните цени били в диапазона 1900 – 6800 лв., а средната пазарна в размер на 3600 лв.

При определяне на действителната стойност на процесния автомобил при използване на каталога * също се получавало действителна стойност 3758 лв. В този контекст, жалбоподателят поддържа, че не е възможно действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие да е 4530 лв. и за 4 месеца да се обезцени с 20 %. На следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че не са налице „запазени части“, които да се осребрят и приспаднат от действителната стойност. Твърди се в тази връзка, че при наличие на тотална щета е икономически нецелесъобразно да се възстановява увредения автомобил, като от неговата действителна стойност следва да се приспаднат „запазените части“.

Посочва се, че последните са т.нар. „ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. В този смисъл се поддържа, че е неправилен извода на съда, че не следва да се приспада стойността на вещта като скрап, доколкото ищеца не е реализирал подобна имуществена облага от автомобила след опожаряването. Твърди се, че съобразно константната практика на ВКС при наличие на тотална щета реалната увреда за собственика на МПС е равна на средно – пазарната стойност на автомобила към датата на събитието, намалена със стойността на запазените части на МПС. В заключение, в жалбата се поддържат съображения, че ищецът не е успял да докаже размера на исковата си претенция, като присъденият такъв с решението се твърди, че е завишен и не съответства на степента на претърпените имуществени вреди.Иска се отмяна на първоинстанционното решение над присъдената сума от 789 лв. до присъдената такава от 2003 лв., като неправилно и необосновано, вместо което се иска постановяване на ново решение, с което съдът да отхвърли претенцията за тази сума и да намали размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Претендира се и присъждането на сторените разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

2

По реда на чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по делото.

Втората въззивна жалба е подадена от Т. К. П. от гр.Сандански, *, чрез адв.И. Ч., против Решение №733 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д.№70/2019 г. по описа на РС – Сандански, в частта, с която предявените по делото искове са отхвърлени като неоснователни, и в частта за разноските.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано в обжалваните части.

Твърди се в жалбата, че съгласно сключения между страните застрахователен договор, застрахователната сума за която и двете страни са се договорили, че ще покрива в максимална степен имуществената застраховка „пълно каско“ за процесния автомобил, е сумата от 6500 лв. Посочва се, че доколкото по делото е установено, че вследствие на застрахователното събитие „пожар“, настъпило на 16.10.2017 г. автомобилът е напълно изгорял и от него, съгласно заключенията и на двете вещи лица, не са останали части, които да подлежат на парично остойностяване, т.е. вследствие пожара е причинена максимално възможната вреда, която следва да се покрие и от максимално договорената застрахователна сума, т.е. със сумата от 6500 лв. На следващо място, в жалбата се твърди, че размера на претендираната лихва също е неправилно определен с първоинстанционното решение. В тази насока се посочва, че съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405, освен в случаите на чл.380, ал.2 КЗ, т.е. единствения случай, когато застрахователя не дължи лихва е когато застрахования не е посочил банкова сметка, по която да бъде направено плащането на обезщетението. Посочва се, че подобно обстоятелство не се твърди от ответника, а доколкото се установява, че определеното от застрахователя обезщетение е изплатено по банков път, е очевидно, че хипотезата на чл.380, ал.3 КЗ не е налице. Твърди се, че в конкретния случай, при установено напълно изгоряло застраховано имущество, без каквато и да е възможност за възстановяването му или остойностяването на каквато и да е част от него, без всякакво значение за определянето основанието и размера на обезщетението е, дали автомобила е формално спрян от движение или не е, поради което и не следвало да се приеме, че жалбоподателя е бил в забава относно представянето на доказателства пред застрахователя за това обстоятелство, т.е. не следва да се приеме, че застрахователя не дължи лихва до представянето им. На последно място, в жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и в частта, с която е разпределена отговорността на страните за сторените по делото разноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване изцяло на предявения от жалбоподателя иск, ведно с осъждане на ответното дружество да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за две инстанции, съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и допълнително заплатен депозит за вещо лице.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна по делото – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез юрк.С. Х.. В отговора се 3 оспорва жалбата на Т. П., като се поддържа, че тя е неоснователна. Твърди се, че неправилно се претендира застрахователната сума, вместо действителната стойност. Посочва се в тази връзка, че разпоредбите на КЗ са ясни и недвусмислени и са в насока, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, поради което са неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че застрахователя следва да изплати максимално уговореното обезщетение от 6500 лв. На следващо място, в отговора се поддържа, че възраженията на ищеца по отношение на лихвата за забава са неправилни.

Твърди се, че няма спор по делото, че е налице „тотална щета“ вследствие на пожар, като разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ недвусмислено посочвала какъв документ следва застрахования да представи – за прекратена регистрация на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Излагат се и съображения, че е неправилно и възражението на ответника по отношение на разноските по делото. Отделно от това се твърди, че след постановяване на първоинстанционното решение, застрахователят е платил по сметка на ищеца и сумата от 789 лв., представляваща изпълнение върху необжалваемата част от решението. Моли се да се остави без уважение жалбата на Т. П., както и за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание по въззивното дело, въззивника и въззиваемата страна, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Депозират становища, в които поддържат процесуалните си позиции.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.

4

По правилността на решението в обжалваните части, съдът намира следното:

Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща към нея, като същата се изразява в следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните доказателства, че на 19.05.2017 г. между Т. К. П. в качеството на застрахован и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ в качеството на застраховател е сключен Договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица *********, по силата на който страните са се съгласили да се застрахова собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег.№*********, с дата на първа регистрация 02.02.2001 г., с рама №********* и двигател №********* при следните условия: покрити рискове – пълно каско; начин на обезщетяване – експертна оценка; обща застрахователна сума – 6500 лв.; застрахователна премия – 389.99 лв.; данък 2% върху ЗП – 7.80 лв.; обща дължима сума – 397.79 лв., платима еднократно до 19.05.2017 г.; срок на застраховката от 00 ч. на 21.05.2017 г. до 00 ч. на 20.05.2018 г. Видно от сметка №********* застрахованият Т. К. П. същия ден е платил застрахователната премия в размер на 389.99 лв., ведно с 2% данък върху същата в размер на 7.80 лева или общо сумата от 397.79 лв.