Решение № 340 от 17.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000207 по описа за 2024 година

Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№3080/06.02.2024г. по описа на ВОС, поправена с молба Вх. №6687/14.03.2024г., на ищеца „Булгара Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203005531, седалище в град София, подадена чрез пълномощник адвокат Ц. В., САК, срещу решение №8 от 04.01.2024г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №569/2022г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца – настоящ жалбоподател осъдителен иск по чл.266, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ответното дружество „Фиш Груп“ ЕООД, ЕИК 201706409, седалище град Дългопол, обл. Варна, за заплащане на сумата от 82 034,46 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за изпълнени услуги съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от сключения между страните договор за предоставяне на консултантска услуга от 28.02.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 22.08.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на задължението.

Решението се оспорва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно като подробно се аргументира несъгласието на въззивника с мотивите на първоинстанционния съд, че претендираната с иска трета вноска съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от сключения между страните договор за предоставяне на консултантска услуга от 28.02.2018 г. е недължима от страна на ответника – възложител „Фиш Груп“ ЕООД.

1

Оспорва се извода, че извършената от ищеца – изпълнител работа не е била приета по правилата на чл. 266 от ЗЗД, нито съгласно условията на чл. 14 от договора чрез изготвянето на съответните двустранни приемо-предавателни протоколи между двете дружества, нито с конклудентни действия като се твърди, че същата не само е била прието от възложителя, но и същият не е направил изрично възражение по отношение на качеството й на изпълнение. Неправилно, според въззивника, решаващият съдебен състав е поставил допълнителни критерии относно качественото изпълнение на договора от ищеца – не само изготвянето на изискуемите от изпълнителя писмени документи, касаещи участието на възложителя по възложения проект, а и задължителен краен резултат - получаване на субсидия в определен размер по начин във времето, количествено и качествено отношение, който позволява неговото успешно реализиране с отпуснатите от ДФЗ финансови средства. Между страните липсва такава уговорка и подобно тълкуване на процесния договор е неправилно и необосновано. Необоснован е и извода, че ищецът не е положил грижата на добър търговец по чл. 302 от Търговския закон (ТЗ) при изпълнение на своите договорни задължения, доколкото по делото е установено, че същият е действал добросъвестно, като е оказал пълно съдействие на ответника при кореспонденцията му с ДФЗ. Според въззивника, решаващият съд тълкува превратно съдържанието на чл.15, ал.3 от договора за предоставяне на консултантска услуга от 28.02.2018 г., придавайки му различно значение с неправилния извод, че неполучаването на достатъчен брой точки от възложителя означава, че същият не дължи на изпълнителя плащане в пълен размер на договореното възнаграждение. Сочи се в тази връзка, че според уговореното в тази договорна разпоредба, изпълнителят не носи отговорност при некласиране на проекта на възложителя в резултат на събран нисък брой точки и има право да усвои всички авансово преведени от ответното дружество суми. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да уважи предявените искове (главен и акцесорен). Въззивникът претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът „Фиш Груп“ ЕООД, ЕИК 201706409, чрез пълномощника си по делото адвокат Н. Ш., АК-Пловдив, е подала писмен отговор вх. №9970/17.04.2024г., в който аргументира подробно становище за неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания срещу обжалваното решение на първоинстанционния с ъ д с молба същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и логически добре обоснованото. Изрично е заявено, че се поддържат всички възражения, заявени с отговора на исковата молба и поддържани в течение на целия процес пред първоинстанционният съд - чл. 265, ал. 2 от ЗЗД (за разваляне/прекратяване на процесния договор поради лошото изпълнение от страна на ищеца - изпълнител и наличието на съществени недостатъци на изработеното), по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за намаляване на цената, за прихващане с 2 насрещно вземане на ответника (за вреди вследствие на лошото изпълнение от страна на ищеца-изпълнител).

Въззивникът „Булгара Инженеринг“ ЕООД не е взел участие в съдебно заседание.

Въззиваемата страна „Фиш Груп“ ЕООД, представлявана по пълномощие от процесуален представител, поддържа доводите си по правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения главен иск е претендираното от ищеца „Булгара Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 203005531, седалище в град София, право да получи от ответника – възложител „Фиш Груп“ ЕООД, ЕИК 201706409, седалище град Дългопол, обл. Варна, възнаграждението, уговорено в чл. 4, ал. 3, т. 1 от сключения между страните договор от 28.02.2018г. за предоставяне на консултантска услуга относно кандидатстване пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция за усвояване на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСП 20142020г./, подмярка 4.2 за проект „Изграждане на фабрика за преработка на орехи и десертно грозде“.

Като твърди, че в резултат на изпълнението на поетите задължения от страна на изпълнителя проектът в крайна сметка е бил класиран с одобрена субсидия в размер на 1 306 034,13 лв., ищецът претендира осъждането на ответника – възложител да му заплати сумата от 82 034,46 лв. с ДДС, съответстваща на уговорените 6 % от стойността на одобрената от ДФЗ, РА субсидия, след приспадане на платения аванс в рамер на 12 000 лв. (с ДДС ). Възнаграждението се претендира ведно със законната рихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане.

Основните релевантни факти не са спорни между страните, същите са и надлежно установени по делото.

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на консултантска услуга от 28.02.2018г., по силата на който възложителят „ФИШ ГРУП“ ЕООД възложител, а изпълнителят „БУЛГАРА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД приел да извърши срещу заплащане консултантски услуги относно кандидатстване на Възложителя пред Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция /управляващия орган, ДФЗ, РА/ за усвояване на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.

/ПРСР 2014 - 2020 г./, ПОДМЯРКА 4.2. за проект: „Изграждане на фабрика за преработка на орехи и десертно грозде“ с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна в договорените срокове, обем и начин на извършване. Възложените консултантски 3 услуги обхващат изработване на бизнес план, апликационен формуляр и всички съпътстващи подаването на проекта документи ведно с анализ и комплектовка на проектна документация; управление и мониторинг на изпълнението (чл.2).

Уговореното възнаграждение за изпълнителя е в размер на 12 % от стойността на одобрената от ДФЗ, РА субсидия за проекта (чл.4, ал.1), платима на два етапа и както следва: - 6 % - за изработване на бизнес план, анликационен формуляр и всички съпътстващи подаването на проекта документи ведно с анализ и комплектовка на проектна документация, в т.ч. авансово 10 000 лв. (12 000 лв. с ДДС); - 6 % - за управление и мониторинг на изпълнението.

Предприето е изпълнение, в хода на което е била подготвена необходимата документация, в т.ч. и с активното съдействие от страна на възложителя. Проектът бил подаден пред оценяващия орган чрез електронна платформа „ИСУН 2020“ - вх. рег. № BG06RDNP001-4.001-0355 от 15.05.2018г. На 19.06.2018 г. на страницата на ДФЗ била публикувана информация относно приключването на предварителния етап (предварителен ранкинг) по мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР 2014 - 2020 г., публикуван е и списък на кандидатите с получените точки по критериите за подбор, в който проектът на ответното дружество бил на позиция 161 в списъка с получени 70 точки. Подадено било възражение от 29.06.2018г., което очевидно не било уважено. На 10.09.2018 г. била публикувана информация за приключването на последния етап от предварителното класиране на проектните предложения с уведомление, че продължаващи към следващ етап от обработка (разглеждане по същество) на проектите, оценени с не по-малко от 75 точки. Проектът на ответното дружество бил на позиция 212 в списъка с получени 70 точки. По този начин същият отпаднал от участие в следващия етап на процедурата.

Година по-късно бюджетът на програмата за развитие на селските райони 20142020 г. /ПРСП 2014-2020г./, подмярка 4.2 бил увеличен (заповед № РД 09-893 от 16.09.2019г. на Директора на ДФЗ, РА), в резултат на което до по-нататъшно участие и оценка били допуснати проектни предложения, които първоначално не получили необходимия брой точки по критериите за оценка. Сред тях бил и проектът на „Фиш Груп“ ЕООД. В хода на развилата се впоследствие процедура от дружеството – кандидат многократно били изисквани пояснения, отсраняване на непълноти и несъответствия в проектната документация, представяне на допълнителни документи.

Тази процедура (продължила повече от година) финализирала едва през м. април 2021г., когато с писмо изх. № 01-2600/2445 от 23.04.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА дружеството - кандидат „ФИШ ГРУП“ ЕООД било уведомено, че проектът му е частично одобрен. Съобразявайки изминалия дълъг период от кандидатстването (близо три години), същественото намаляване на одобрените разходи за проекта (за 2 612 068,26 лв. спрямо заявената при кандидатстването 4 стойност от 3 291 753,19 лв.), респ. на одобрената субсидия (1 306 034,13 лв.), настъпилото междувременно съществено повишение на цените на всички строителни материали и необходимото оборудване, заложени в бизнес плана, дружеството – кандидат „Фиш Груп“ ЕООД преценило, че реализацията на проекта вече не е икономически изгодно и финансово поносимо за него, поради което отказал сключването на договор за субсидиране.

При тези фактически констатации не може да се приеме, че за изпълнителят е възникнало правото да получи остатъка от уговореното в чл.4, ал.3 от договора възнаграждение. Договорът за изработка, какъвто по същността си е сключеният между страните договор от 28.02.2018 г. за предоставяне на консултантска услуга, отличава с това, че рискът от изпълнението на възложеното е изцяло за изпълнителя (чл.258 ЗЗД).

Тълкуването в случая на сключения между страните договор дава достатъчно основание да се приеме, че възлагането на изработката е за постигане на конкретен резултат – получаване на 80 т. на предварителния етап от кандидатстването на проекта на възложителя – „Изграждане на фабрика за преработка на орехи и десертно грозде“, пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция, по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСП 2014-2020г./, подмярка 4.2, респ. продължаване на следващия етап с одобряване на проекта и осигуряване на съфинансирането (субсидирането) му до края на 2018 година. Изводи в тази насока се извличат както въз основа на преддоговорните отношения между страните (проведени неколкократно срещи за обсъждане на инвестиционното намерение на „Фиш груп“ ЕООД и възможностите за неговата реализация чрез осигуряване на държавна субсидия, именно в резултат на което дружеството е взело решение за кандидатстване по проекта и възлагане на консултантските услуги на ищцовото дружество „Булгара инженеринг“ ЕООД), данни за които дават разпитаните по делото свидетели (в т.ч. и воденият от ищеца свидетел С.В.М., който впоследствие е бил координатор на проекта), така и от изготвеният от самия изпълнител анализ на критериите за оценка на проекта (заложил достигането на 80 т. при максимални 118 точки).

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5b718aa-afc5-466f-94e4-b3c28724315d