Решение № 14409 от 22.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6879/2024
- Вид
- Решение № 14409
- Подписан
- 22.07.2024
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 14, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 14409 гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110106879 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба Б,“ АД, срещу Й. В. Т..
В исковата молба се сочи, че на 17.11.2017 г. между Й. В. Т. и Б,“ АД бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лв.
В исковата молба се излага следното:
Съгласно чл. 8 предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 6.55 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер от 6.282 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж“, подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит. При нарушаване на условията, кредитополучателят губил правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията по програмата, бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 13.182%.
Съгласно чл. 8.1 Лихвеният процент се променял с промяната на 61 месечния SOFIBOR при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в Общите условия към договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по кредита е 7,67% , като можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. Съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 18.2 от общите условия към договора за кредит, при предсрочна изискуемост на кредита, целият непогасен остатък от главницата се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 9.2, буква „а“ от договора за кредит във връзка с т. 5 от Приложение № 3 -„Такси по кредити за текущо потребление“, кредитополучателят заплащал на кредитора разходите и таксите за неизпълнение на задълженията му по договора за кредит, в това число и разходите, свързани с принудително изпълнение на задълженията.
Съгласно чл. 2 от договора за кредит, кредитополучателят е следвало да погаси произтичащи от него задължения в срок до 17.11.2027 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Това не било сторено, като кредитополучателят изпаднал в забава за погасяване на изискуемите суми по договора за кредит, считано от 26.12.2018 г. На основание чл. 18.2 от договора за кредит „Ба,Д упражнила правото си да обяви вземанията, произтичащи от договора за кредит, за предсрочно изискуеми чрез изпращане на нарочно уведомление с изх. per. №10-20-00821 / 02.04.2019 г. до кредитополучателя. Цитираното уведомление било връчено надлежно на кредитополучателя при условията на чл. 46 от ГПК чрез Ем, Й.ова, родственик.
Към датата на обявяване
2 на предсрочната изискуемост, кредитополучателят бил изпаднал в забава за погасяване на 7 броя вноски по главница и възнаградителна лихва в общ размер от 2 067.55 лв., както следва: вноска с падеж 26.12.2018 г. с размер 295.70 лв., вноска с падеж 26.01.2019г. с размер 295,70 лв. вноска с падеж 26.02.2019 г. с размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.03.2019 г. с размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.04.2019 г. с размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.05.2019г, с размер 295.23 лв., вноска с падеж 26.06.2019 г. с размер 295.23 лв.
Ба,Д подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч, гр. дело № 40102/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 78 с-в. По така образуваното частно гражданско дело в полза на Ба,Д била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.07.2019 г,, с която ответникът Й. В. Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на „,“ АД суми. Настоящият иск бил подаден вследствие на възражение от страна на длъжника и указания на съда.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признаете за установено, че ответникът Й. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„К,4, дължи на „,“ АД, ЕИК 1,6, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ,, сумите, присъдени по ч.гр.дело № 40102/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 78 с-в, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.07.2019 г., а именно: 18 448.12 лв. (осемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки) - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 487.49 лв. {хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) - договорна лихва за периода от 26.12.2018 г. 03,07.2019 г.; 17,45 лв. (седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) санкционираща лихва съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит за периода от 26.12.2018 г. - 03.07.2019 г.; 40,99 лв. (четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки) - законна лихва за периода от 04.07.2019 г.11,07.2019 г.; 120.00лв. (сто и двадесет лева) - разноски; и разноски за исковото дело и за заповедното производство.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника. Твърди, че 3 иска е неоснователен. Оспорва, че не му е отпускан заем, заемната сума не била предадена. Възразява, че не била настъпила изискуемостта на вземането, не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Оспорва процедурата по връчване на уведомлението чрез ЧСИ ,в, по-конкретно, че лицето получило съобщението не е негов родственик, както било записано в съобщението, както и че живеело на адреса посочен там, не й бил изискан документ за самоличност, оспорва подписа на получателя както и на връчителя, оспорва че връчителя е служител на ЧСИ ,в, твърди, че съобщението било антидатирано. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради неточно посочване на ГПР. Прави възражение за нищожност на отделни клаузи от договора, а именно чл. 8, изр. 1 и 3 от договора за кредит, като неравноправни по см. на ЗЗП, поставяли потребителя в изключително неравностойно положение, противоречали на добрите нрави, не били индивидуално уговорени. В условията на евентуалност прави възражение за нищожност на договорната лихва, която всъщност представлявала неустойка, която нарушавала добрите нрави като излизала от присъщите и функции, както и била прекомерна. Намира за нищожна клаузата на чл. 18.2. от ОУ която предвижда санкционираща лихва. Оспорва претенцията за разноски в размер на 120 лв. – не били посочени в договора за кредит.
Съдът за установено от правна и фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1. възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на твърдяния договор за кредит за текущо потребление; изпълнение на задължението на кредитодателя по него, изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен; 2. наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпване изискуемостта на процесните суми и техния размер; обявяване на предсрочна изискуемост; 4. валидно постигната уговорка за начисляване на наказателна лихва, имаща характер на мораторна неустойка; поставяне на ответницата в забава; размера на вземането; 5. валидна уговорка за заплащане на такса за сторени разходи при изискуем кредит, както и направата на твърдения имуществен разход в посочения размер.
4
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства. Както и че е налице твърдяното противоречие с добрите нрави на договора за кредит, съответно на отделни клаузи от договора за кредит, както и нарушение на ЗЗП и ЗПК водещо до нищожност на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че договора е действителен, включително оспорните клаузи са договорени индивидуално.
1. По делото се доказа, че страните са сключили договор за кредит за текущо потребление от 17.11.2017 г. за сумата в размер на 20 000 лв., която е предадена на ответника.
Съгласно чл. 8 предоставеният кредит се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 6.55 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер от 6.282 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж“, подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит. При нарушаване на условията, кредитополучателят губил правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията по програмата, бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 13.182%.
Съгласно чл. 8.1 Лихвеният процент се променял с промяната на 6месечния SOFIBOR при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в Общите условия към договора за кредит. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.
Съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по кредита е 7,67% , като можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите 5 условия.
Съгласно чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 18.2 от общите условия към договора за кредит, при предсрочна изискуемост на кредита, целият непогасен остатък от главницата се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Съгласно чл. 9.2, буква „а“ от договора за кредит във връзка с т. 5 от Приложение № 3 -„Такси по кредити за текущо потребление“, кредитополучателят заплащал на кредитора разходите и таксите за неизпълнение на задълженията му по договора за кредит, в това число и разходите, свързани с принудително изпълнение на задълженията.
Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора чл. 14 от договора.
В чл. 17 е посочено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които , прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/.
Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове /Приложение № 3/.