Решение № 13428 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13428 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110158482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 300272/25.10.2023 г. на Н. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., срещу .................“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: гр. ............... с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от сключен между страните Договор за потребителски кредит от разстояние № ................. г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради протИ.речието със закона, включително поради неравноправност /иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК/, евентуално поради заобикаляне на закона /иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК/ или поради протИ.речието с добрите нрави /иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/; кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 206,81 лева /съобразно допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание/, представляваща недължимо платена сума по нищожната неусточена клауза на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № ................. г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 21.10.2021 г. между .................“ АД – като заемодател, и Н. Н. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ................. г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 3 000,00 лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 24 месеца от датата на получаването. В договора били уговорени ГПР в размер на 42,58 %, годишен лихвен процент за кредита в размер на 36 %, или общо дължимата за връщане от заемополучателя сума възлизала на 4 612,07 лева. Съгласно чл. 17, ал. 1 страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите условия на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на .................“ АД. В чл. 27 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 17, ал. 1, заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на задълженията му по договора възлизал на 10 472,40 лева, в това число начислената му неустойка по чл. 27 в размер на 5 860,33 лева. Твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора. Счита неустоечната клауза за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 1

ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява заблуждаваща търговска практика, която го е възпрепятствала да направи информиран избор дали да сключи договора, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като действително прилаганият размер на ГПР е в протИ.речие с установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален праг. Излага, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно оформлението на договора. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й функции и било неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Възразява, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор, вкл. поради това, че възнаградителната лихва протИ.речи на добрите нрави, защото е в изключително висок размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че дължи само чистата стойност на кредита, респ. платената сума по нищожната неустоечна клауза е недължимо платена. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава се факта, че на 21.10.2021 г. между „........... АД – като заемодател, и Н. Н. Х. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ................. г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 3 000,00 лева, което задължение било изпълнено от заемодателя на 21.10.2021 г. чрез системата за плащане на .................. Развива подробни съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност – на процесната клауза. Твърди, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е начислявана на ищеца, респ. не е заплащана на дружеството.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С писмена молба вх. № 200042/18.06.2024 г. ищецът е направил искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 206,81 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 26.06.2024 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит от разстояние № ................. г. и Погасителен план към него, че между .................“ АД – като заемодател, и Н. Н. Х. – като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 3 000 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 24 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 21.11.2021 г., а последната – на 21.10.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 4 612,07 лева.

Съгласно чл. 17.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 27.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 17 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок 2 обезпечението. Съгласно чл. 27.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 27.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между .................“ АД и потребителите, е, че в чл. 12 от тях е предвидено, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. В чл. 13 от Общите условия /ОУ/ е предвидено, че при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, а съгласно чл. 14, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. Според чл. 15 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания кредит.

В чл. 20 – чл. 22 от ОУ са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.