Решение № 2397 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 3109/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни (първоначално подадени по развилото се в.гр.д. №4455/2014 г., на СГС, IV-Д с-в, чието решение е отменено от ВКС), срещу решение от 08.01.2014 г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27220/2012 г., с което е постановено възстановяване, на основание чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, на запазената част на К.Г. С.и на М.Г.К. от наследството на Р.С.Г., починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320, 70 лв. дарение, извършено от наследодателката Р.С.Г., починала на 22.04.2012 г., в полза на сина ѝ Г.Д.Г., обективирано в нотариален акт № 116/16.11.1990 г., том XI, нот. д. № 6243/1990 г., на недвижим имот, представляващ Апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „******(1 - ви надпартерен), състоящ се от кухня - дневна, спалня, антре, коридор и балкон. Със същото решение е постановено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН, Г.Д.Г. да задържи целия дарен недвижим имот, като последният е осъден да заплати поотделно на К.Г. С.и на М.Г.К., на основание чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗН, сумата от по 6574,50 лв. - паричната равностойност на превишението на запазените им части от наследството на Р.С.Г. към момента на намаляване на дарението, както и разноски по делото, в размер от по 412,60 лв. на всеки от двамата ищци.

Във въззивната жалба, подадена от К.Г. С.и М.Г.К., се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, поддържайки че неправилно СРС е включил в масата идеална част от имота в гр. София на бул. „******, за която част е приел погрешно, че след дарението от 1973 г. е останала в собственост на наследодателката Р.Г.и тя я е притежавала към момента на смъртта си. Сочат, че в наследствената маса следва да се включат и двете дарения в полза на ответника на имота в гр. Варна - от 1980 г. на целия имот и от 1990 г. на 1/2 ид. част от него. Предвид изложеното се иска преизчисляване на мислената наследствена маса, както и запазената част на ищците от наследството на баба им Р.Г., а при условията на евентуалност молят да им се присъди съответната парична равностойност. Претендират разноски по делото.

Ответникът

Г.Д.Г. също е обжалвал първоинстанционното решение с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че в нарушение на чл. 31 ЗН, при определяне на стойността на наследствената маса, СРС е приел, че в нея следва да влезе като стойност целият имот в гр. Варна, а не само 1/2 ид. част от него, а също така не било съобразено при определяне стойността на имота пожизнено запазеното право на ползване от наследодателката, както и не била приспадната от стойността на дарението и извършените от ответника подобрения в имота. Поддържа, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не е извършил прихващане със стойността на 1/6 ид. ч. от имота в гр. София, дарен на майката на ищците и след извършване на прихващането, ищците са щели да получат от чистия актив на имуществото стойност, съответстваща на запазената им част. Моли да се отмени решението в частта, в която е възстановена запазената част на ищците от наследството на Р.Г.като е намалил със сумата от 11 320, 70 лв. дарението извършено в полза на ответника Г.Г. с нот. акт № 116/16.11.1990 г., т. ХХІ, нот. дело № 6243/1990 г. и е осъдил Г.Г. да заплати на К. С., както и на М.К., сумата от по 6574,50 лв., представляваща паричната равностойност на превишението на запазените им части, както и в частта по разноските. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.

С решение от 26.02.2019 г., постановено по гр.д. №3379/2017 г., по описа на ВКС, II ГО, е отменено въззивно решение № 692 от 02.02.2017 г., постановено по в.гр.д. № 4455/2014 г., по описа на СГС, ГО, ІV „Д” въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Касационното обжалване е било допуснато по подадена касационна жалба от ищците К.Г. С.и М.Г.К. по въпроса: „Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя ?”.

Даденият от ВКС отговор е в смисъл, че при предявен иск по чл. 30 ЗН, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти (след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума му), при формиране на масата по чл. 31 ЗН в нея следва да се включат както първото по време дарение, така и последващите, освен в хипотеза, когато придобиването на имота от наследодателя във времето след първото дарение (т.е. връщането на имота в неговия патримониум) е осъществено на основание, при което липсва насрещна престация от страна на наследодателя.

В мотивната част на решението на ВКС са дадени и задължителни указания за въззивният съд по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК, касаещи определянето на размера на запазената и разполагаемата части, които в случая следва да бъдат формирани след образуване на наследствена маса, в която към „чистия актив” по чл. 31, изр. 1 ЗН (в случая установен в размер на сумата 18 186,36 лв.), на основание чл. 31, изр. 2 ЗН се включат и стойностите на подарените от наследодателката недвижими имоти. Прието е, че доколкото срещу извода в допуснатото до касационен контрол въззивно решение, че дарението на 1/6 от апартамента в гр. София липса оплакване този имот следва да бъде привнесен със стойност от 12 905 лв., но е счетено за основателно оплакването на ищците относно възприетата от въззивния съд оценка на имота в гр. Варна в размер на 34 770 лв., като при връщане на делото са дадени указания при повторното разглеждане въззивният съд да назначи нова тричленна съдебно-техническа експертиза за определяне стойностите на имота в гр. Варна към 22.04.2012 г. според положението му към 02.07.1980 г. и според положението му към 16.11.1990 г., както и стойността на имота към датата на експертизата. След установяване размера на подлежащите на „привнасяне” стойности на този имот, съответно – стойността на масата по чл. 31 ЗН, е указано, че съдът ще следва да прецени налице ли е накърняване на запазените части на ищците от наследството на Р.С.Г., респ. - основание за приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, и като взе предвид дадените с горепосоченото решение на ВКС задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от К.Г. С.(с фамилно име К. към датата на депозиране на исковата молба) и М.Г.К. срещу Г.Д.Г. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на ищците от дарение, извършено от наследодателя им. Изложените и в двете въззивните жалби оплаквания, очертаващи предмета на въззивната проверка по повод правилността на обжалваното решение, по същността си касаят начина на образуване и стойността на наследствената маса, както и размера на частта от дарения на майката на ищците имот в гр. София, който следва да се включи в наследството, респективно спорни са необходимостта от намаляване на извършените дарения в полза на ответника и евентуално стойността на това намаляване и възстановяване запазената част на ищците, а оттук и стойността, необходима за уравняване дяловете на ищците. С решение от 26.02.2019 г., постановено по гр.д. №3379/2017 г., по описа на ВКС, II ГО са дадени конкретни указания по отношение начина на формиране на запазената и разполагаемата част от наследството на Р.С.Г..

От приложеното по делото удостоверение за наследници от 25.04.2012 г., се установява, че Р.С.Г. е починала на 22.04.2012 г., оставяйки за свои законни наследници сина си Г.Д.Г. – ответник по делото и по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН внуците си - М.Г.К. и К.Г.К. – ищци в производството, които се явяват низходящи (деца) на починалата на 15.11.2009 г.

(преди общата наследодателка) дъщеря С.К..

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.

Съобразно релевираните фактически твърдения в исковата молба възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да са наследници по закон (в случая по право на заместване) на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с дарствено разпореждане от техния общ наследодател.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

По делото не се спори относно конкретно включените в наследствената маса имоти, движими вещи и пари, притежавани от Р.Г., а единствено за остойностяване на дарените от наследодателя недвижими имоти и дела им, получен от надарените, респективно за начина и правилността на изчисленията, направени от районния съд.

С оглед приложените по делото доказателства и поддържаното във въззивните жалби, настоящият състав намира, че в наследствената маса следва да се включи следното имущество на наследодателя Р.Г.:

Паричните средства на общата наследодателка по спестовния ѝ влог и разплащателна сметка в Банка ДСК, които според удостоверение от 23.11.2012 г. са в общ размер на 16 285,03 лв.

С н.а. № 36, т. ІІ, дело № 517 от 1999 г., за собственост на недвижим имот, придобит по §4 „б“ от ЗСПЗЗ, съпругът на Р.Г.- Д.Г.К.е признат за собственик на 1000/2556 ид.ч. от земя за земеделски ползване в землището на с. Брусник, област Пернишка, цялата от 2556 кв. м. и предвид отразеното в акта за собственост, че имотът е придобит на възмездно основание - чрез заплащане, следва да се приеме, че е станал съпружеска имуществена общност на Р.Г.и Д.К.. Според удостоверение за наследници от 13.11.2012 г. (л. 40 от делото на СРС), след смъртта на Д.К. на 30.05.2009 г. негови наследници са съпругата му, ответникът – негов син и дъщеря му С.Д.(наследодател на ищците), поради което Р.Г.е станала собственик на 4/6 ид. ч. от имота (1/2 ид. ч. от прекратената СИО и още 1/6 ид. ч. по наследство).

Според заключението на експертизата, приета пред

СРС, която не се оспорва в тази част и съдът кредитира, стойността на частта от 1000 кв.м. от имота е имота 1552 лв. към момента на откриване на наследството, поради което паричната оценка на 4/6 части, към същият момент е 768 лв.