Решение № 65 от 11.04.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр.Мадан, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100002 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. К. Т. срещу „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1489,43 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения по Договор за паричен заем № * от 05.10.2023г., който е недействителен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 05.10.2023 г. ищцата сключила Договор за паричен заем № *-05.10.2023 г. с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Вива Кредит" ООД й предоставил заем в размер на 1 550 лева при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 96,61, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; Срок на заема: 60 седмици; Брой вноски: 30 Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: посочени в договора;

Фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 % Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2898,30 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8. Годишен процент на разходите на заема: 50,01 % При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Ищецът счита, че в договора е предвидено заплащане на допълнителни 1 услуги/неустойки, разходите за които не са взети предвид при определяне и посочване на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, а именно - заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева. При коректно изчисляване на тези величини щяло да се установи, че размерите им надвишават максималните прагове, регламентирани от закона и добрите нрави петкратния размер на законната лихва по отношение на ГПР и трикратния размер на законна лихва по отношение на годишния лихвен процент. Таксата за експресно разглеждане на документите била уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът се позовава на Решение на СЕС по дело № С-714/22г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. Ищецът сочи, че съгласно чл.4 ал.1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

Поръчител — физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в от и на заемател или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4 (2) от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 628,80. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, като в този случай дължимата вноска е в размер на 117.57 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 3527.10. Ищецът счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като излага съображения тази насока. Сочи, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). В изпълнение на задълженията си по договора ищцата била заплатила на ответното дружество сумата от общо 3039,43 лева, от които 13 вноски по 117,57 лева всяка /1528,41 лева/ и сумата от 1511,02 лева чрез рефинансиране при сключване на Договор за паричен заем № 6027594/10.04.2024г. Поради недействителността на договора за заем за нея било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1550 лева, а не на лихви, такси, неустойки и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 3039.43 лева до дължимата от 1550,00 лева в размер на 2

1489,43 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Изразява становище за нередовност на исковата молба. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можело да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Услугата по експресно разглеждане на документи била за допълнителна услуга, която нямало задължителен характер и с която ищцата била запозната и доброволно избрала. Счита за неоснователни изложените от ищеца възражения за нищожност на договора поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл.

3 от ЗЗД. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в същия е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, както и условия за прилагането му. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Сочи, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищцата следва да обоснове, респ. докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип.

Счита, че при подписване на процесния договор, не са допуснати предвидените в чл.22 от ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора. Неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи била еднакво задължителна за него, поради което тя можело да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре.

Знаейки, че обезпеченията трябва да се предоставят в 3-дневен срок от сключването на договорите, кредитополучателят е можел да забави сключването им до момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 05.10.2023 г. между ВИВА КРЕДИТ ООД - заемодател и М. К. Т. - заемополучател е сключен договор за паричен заем № * – 05.10.2023 г., по силата на който заемодателят е предоставил заемна сума в размер на 1550 лева на заемополучателя, при следните параметри: размер на погасителната вноска 96,61 лева ,в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експерсно разглеждане, срок на заема: 60 седмици, 3 брой вноски: 30, фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, ГПР 50,01 %, такса за експресно разглеждане 943,50 лева, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2898,30 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора заемателят заявява, че преди подписването му е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. Според чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева, която сума съобразно ал. 4 се заплаща от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Според чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1) поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не но - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2) банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 628,80 лева, която се заплаща разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 117,57 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3527,10 лева.

Като доказателство по делото е представена справка погасителен план по договор за паричен заем от 05.10.2023 г. за задълженията на М. К. Т., видно от която заемополучателят Т. е заплатила по процесния договор в периода от 19.10.2023 г. до 10.04.2024 г. сума в общ размер на 3042,56 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и ответното дружество е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална 4 или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.