Решение № 63 от 10.04.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр.Мадан, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100420 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. З. Б. против „Юробанк България“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 23.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.09.2020г. между ищеца като кредитополучател и праводателя на ответника "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ е ЕИК * като кредитор е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000,00 лева при годишен лихвен процент 26,18% и годишен процент на разходите 29,57%. Отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадали под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Ищецът счита, че при сключването на Договор за потребителски кредит *, сключен на 23.09.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и С. З. Б. е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който „договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.“ В случая всички елементи от договора за със шрифт помалък от 12, което водило до недействителност на договора. Договорът за потребителски кредит бил недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 29,57 %./ С посочването в договора за кредит на обща стойност на плащанията кредиторът не бил изпълнил изискването за посочване в договора на общата дължима сума от потребителя, изчислена към сключване на договора.

Съгласно § 1, 2 и 3 на ДР на ЗПК тя следвало да включва общия размер на кредита (предоставената по договора сума - в случая 1 000,00 лв.) и общите разходи по кредита (освен възнаградителната лихва, всички други такси, комисионни и възнаграждения, 1 свързани с договора, известни на кредитора и които следва да се заплатят от потребителя, вкл. застрахователни премии, дължими като разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит и задължителна при предоставянето му). По този начин било нарушено правото на потребителя да разбере каква обща сума дължи по кредита, а не да се налага сам да изчислява същата. Счита, че в настоящия случай застрахователната премия следвало да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. При включването в ГПР на застрахователната премия, размера на разходите нараствал. Следователно застрахователната премия в нарушение чл.19, ал.1 вр. с §1 т.1 ДР на ЗПК не била включена в годишния процент на разходите по кредита, за който липсват данни как е определен, а същевременно е включена в главницата по договора, за която се начислява договорна лихва. Договорената застрахователна премия бил разход пряко свързан с кредита и на основание чл. 19 ал. 1 ЗПК следва да се включи в годишния процент на разходите. В противен случай се заобикаляли изискванията на закона за точно посочване финансовата тежест на кредита за длъжника, както и се заобикаля ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК за ГПР, не по-голям от петкратния размер на законната лихва, което води до недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Ищецът счита, че доколкото в погасителния план към договора за кредит, подписан от кредитополучателя, бил посочен общият размер на месечната вноска, без да е посочен съответният размер главница и лихва, които се погасяват, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Извършените от ищеца С. З. Б. плащания по кредита в общ размер 2000,00 лева следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. За извършените плащания ищецът прилага следните разписки: 1. Разписка № 0200012031426227 от 29.11.2020г. - 60,00 лева; 2.

Разписка №0200012346952701 от 19.01.2021 г. - 60,00 лева; 3. Разписка № 0400012678630865 от 11.03.2021г. - 60,00 лева; 4. Разписка № 400013247393852 от 09.06.2021г. - 60,00 лева; 5.

Разписка № 400013020900071 от 07.05.2021г. - 60,00 лева; 6. Разписка № 0400013378798911 от 30.06.2021г. - 60,00 лева; 7. Разписка № 0400013651733080 от 11.08.2021г. - 60,00 лева; 8.

Разписка № 0400013787966117 от 01.09.2021г. - 60,00 лева; 9. Разписка № 0400013826146952 от 07.09.2021г. - 50,58 лева; 10. Разписка № 0200015435464678 от 16.04.2022г. - 129,00 лева;

11. Разписка № 0400013977065621 от 29.09.2021г. - 60,00 лева; 12. Разписка № 0400016072913363 от 05.07.2022г. - 60,00 лева; 13. Разписка № 0400015682512912 от 16.05.2022г. - 60,37 лева; 14. Разписка №0200014839297271 от 27.01.2022г. - 170,00 лева; 15.

Разписка № 0200016440253841 от 20.08.2022г. - 60,00 лева; 16. Разписка №

0200017663852509 от 16.01,2023г. - 60,00 лева; 17. Разписка № 0400013977065621 от

29.09.2021г.

- 60,00 лева; 18. Разписка № 0200018192550218 от 15.03.2023г. 120,00 лева; 19. Разписка № 0200018453571234 от 13.04.2023г. - 60,00 лева, като сочи, че общата стойност на плащанията, за които разполага с доказателство за заплащане е 1369,95 лева, а освен тази сума е заплатила още 630,05 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 1 000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2000,00 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 1000,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Юробанк България” АД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че на 23.09.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ и С. З. Б., е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *. Съгласно ясно разписаните клаузи на чл. 2, чл. 3, чл. 4 от процесния договор, револвиращият кредит може да бъде ползван: 1) чрез операции с кредитна карта като теглене на пари на банкомат, плащане на ПОС терминал; 2) чрез превод на пари от револвиращия кредит по лична банкова сметка на клиента; 3) чрез специалната функционалност - покупка на изплащане. За последната услуга изрично е предвидено, че ще се ползва като се подписва 2 отделно приложение към договора за револвиращ кредит, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.

На 23.09.2020 г. ищецът е избрал да използва процесния револвиращ кредит посредством специалната функционалност - покупка на изплащане на стоки, като е извършено усвояване с номер *, за което между страните е подписано Приложение към Договор №*, в което са уговорени конкретните параметри на трансакцията. За нея са валидни годишен лихвен процент (ГЛП - 26.18%), годишен процент на разходите (ГПР29.57%) и падежни вноски (54.56 лева), договорени в приложението. Извън горепосоченото за всички останали трансакции по кредитния лимит, приложими са Тарифата и условията ясно разписани в Договор №* (ГЛП - 35% и ГПР-44.90%). Ответникът счита, че от процесуалния представител на ищеца неправилно се смесват условията по револвиращия кредит е тези по отделната трансакция за покупка на стока. Същевременно, видно от каузите на кредитното споразумение същото е безсрочно, а условията, които ще намерят приложение, както и разходите, които могат да възникнат зависят от това: по какъв начин потребителят ще прецени да ползва кредита (чрез плащане на ПОС, теглене, чрез покупка на изплащане); дали ще реши да ползва целия кредитен лимит или ограничена сума; дали ще прецени да ползва кредитния продукт регулярно или ще ползва еднократно след което може дълъг период от време да не усвоява суми, след което отново да възобнови ползването.

Поради това параметрите на договора за револвиращ потребителски кредит не са идентични и не биха могли да са напълно еднакви с тези на стандартен потребителски паричен кредит.

Съответно за този тип кредитен продукт (подобен на овърдрафта) не се изготвя погасителен план предвид неговия характер. Ответникът счита, че оплакването на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради липса на погасителен план в процесния договор е неотносимо и неоснователно доколкото такъв не е приложим в случая. Счита за неоснователно и твърдението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и за неяснота относно оскъпяването по процесния револвиращ кредит. На потребителя било разяснено, че ГПР за всеки конкретен договор за револвиращ кредит зависи от използването на кредита и кредитната карта и направените от кредитополучателя плащания.

На ищеца била предоставена пълна, точна максимално разбираема информация относно начина на ползване на револвиращия кредит и възможните разноски, които биха могли да възникнат в зависимост от предпочетеният метод за усвояване на кредитния лимит.

На потребителя е разяснен методът, по които е изчислен ГПР по процесния заем, предоставен му е представителен пример, като изчислението е въз основа на Приложение № 1, т. 3, буква ж от ЗПК. В настоящия случай, револвиращия кредит бил ползван посредством услугите покупка на изплащане и превод на пари по лична банкова сметка на ищеца. От представените с исковата молба разписки е видно, че от ищеца са извършвани плащания на минимална погасителна вноска с оглед използвания кредитен лимит за превод на суми по лична банкова сметка, но не са осъществявани вноски за погасяване на усвоената сума за покупка на стока съобразно условията по приложение *.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че застрахователната премия по сключената по желание на ищеца застраховка не е включена в ГПР по процесния кредит.

Сочи, че в графа „Размер и начин на плащане“ от Сертификат * и чл. 7 от Общите условия на застраховката, на потребителя изрично е оповестено, че застрахователната премия е в размер на 0.602% от използвания лимит по кредитната карта на застрахования за съответния месец, като се начислява като задължение по нея. Ищецът е избрал да се присъедини по застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, като получи закрила в случай от настъпване на неблагоприятни събития, които е възможно да влияят неблагоприятно върху неговия живот здраве и/или трудоспособност, който биха могли да засегнат възможността му да възстановява използвани суми по кредитна карта*.

Застрахователната премия представлявала възнаграждение за застрахователите за осигурената от тях закрила и е дължима единствено в случай, че по кредитната карта има използван лимит, който съществува риск да не бъде възстановен. Плащането на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ се извършва чрез удържането й от кредитния лимит и представлява трансакция по кредитната карта, формираща дължима главница. Напрактика бил налице отпуснат кредит, част от който се ползва за покупка на услуга - застраховка. Аналогична би била хипотезата, при която 3 ищецът реши да сключи друг вид застраховка, например „Живот“ или „Имущество" и извършва плащанията по застрахователните премии чрез кредитна карта *. Съответно застрахователната премия участвала в изчислението на посочения в Тарифата по Договор * ГПР като част от усвоената главница. Ответникът сочи, че Договор № * от 23.09.2020 г. е съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт, размер 12. Договорът е представен в писмен формат на потребителя и е подписан от същия. Категорично не може да се приеме твърдението на ищеца, че шрифта на кредитното споразумение е по малък от 12. Спорният факт би могъл да бъде установен единствено посредством назначаване на съдебнотехническа експертиза, като доказателствената тежест била за ищеца. По изложените в ОИМ съображения моли за отхвърляне на иска.