Решение № 2904 от 27.06.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№2904/27.6.2019г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга

Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19199 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 84908/21.12.2018 г. от

„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***,

*, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 118.13 лева, представляваща остатък от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 25.08.2015 г. до 24.01.2017 г., по партида с абонатен № *, по издадени фактури за периода от 30.09.2015 г. до 09.10.2018 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 29.94 лева, представляваща остатък от лихва за забава за периода от 30.10.2015 г. до 09.10.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 15520 по описа на ВРС за 2018 година е издадена Заповед № 7726/16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 15520/2018 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение №

7726/16.10.2018 г.

Ответникът

– Ю.М.И., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК. С писмено становище, чрез пълномощник, депозирано след изтичане на срока за отговор, заявява, че не оспорва иска, а също желание да извънсъдебно уреждане на спора.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1539/ 2018 г. на ВРС.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.

С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящата хипотеза, ответникът по делото не оспорва фактическите твърдения на ищеца, нито релевира взъражения срещу правните му съображения, напротив – налице е изрично изявление от негова страна, че не оспорва иска, което на основание чл. 175 ГПК обуславя извод за основателност на претенцията.

Изложеното налага извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на потребените количества ВиК услуги за релевирания период - 25.08.2015 г. до 24.01.2017 год., възлизащи на стойност на 118.13 лв., който размер е установен по безспорен начин от справката, съставляваща неразделна част от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията за сумата от 118.13 лв., представляваща сбор от главници по фактури, както следва: №

1134396014/ 30.09.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134529392/ 28.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134669431/ 25.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134788417/ 16.12.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.01.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 24.02.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 23.03.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.04.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.10.2016 год. на стойност 12.44 лв.; № **********/ 23.11.2016 год. на стойност 2.54 лв., № **********/ 20.12.2016 год. на стойност 2.54 лв., № **********/ 26.01.2017 год. на стойност 5.09 лв., поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 29.94 лв., съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 09.10.2018 год., поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство, (арг.

ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 245.00 лв. – разноски в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумите от 118.13 лв. (сто и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща остатък от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 25.08.2015 г. до 24.01.2017 г., по партида с абонатен № *, по издадени фактури за периода от 30.09.2015 г. до 09.10.2018 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, по фактури, както следва: № **********/ 30.09.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №

**********/ 28.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №

**********/ 25.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №

**********/ 16.12.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №

**********/ 26.01.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 24.02.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 23.03.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.04.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.10.2016 год. на стойност 12.44 лв.; № **********/ 23.11.2016 год. на стойност 2.54 лв., № **********/ 20.12.2016 год. на стойност 2.54 лв., № **********/ 26.01.2017 год. на стойност 5.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 29.94 лв. (двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 30.10.2015 год. до 09.10.2018 год., за което вземане по ч. гр. д.

№ 15520 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 7726/ 16.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, *да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 245.00

(двеста четиридесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: