Решение № 480 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900750 по описа за 2024 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано по жалба на ЕС БИ БИ ЕООД ЕИК 202159053, представлявано от управителя К. Б. чрез адв. Е. Г. против отказ № 20241119122440-4/25.11.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20241119122440/19.11.2024г. за вписване на промени в обстоятелства по партида на дружеството, а именно: прехвърляне на дружествени дялове от Ф.

Б. на К. Б. и вписване на последния като едноличен собственик на капитала.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 25.11.2024г, а жалбата е входирана в Агенцията на 01.12.2024г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – подател на заявление в регистърното производство, е процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише промяна в обстоятелствата по партида на дружеството е обоснован с два аргумента: първо, представеното пълномощно за сключване на договор за прехвърляне на 1 дружествен дял не отговаря на изискването на чл. 37 ЗЗД и второ, в представените документи прехвърлителят е посочен с идентификация, различна от вписаната в регистъра.

Отказът е законосъобразен по следните съображения:

В случая спор по фактите няма, а по правната им интерпретация.

Съгласно чл.129, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1.

Предвидената форма е за действителност на сделката и при неспазването й тя не може да породи правните си последици.

Съответно и за пълномощното, с което страна по такава сделка упражнява волята си чрез упълномощен представител, важи правилото на чл.

37 от ЗЗД, според което упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Или в случая, пълномощното за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове следва да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно, за да е действителна едностранната сделка.

В случая няма спор, че представеното пълномощно, заверено в Република ***, не отговаря на посочените изисквания, доколкото съдържа удостоверяване само на подписа, не и на съдържанието. Отговаря обаче на италианското процесуално право, като спорът е в това кой е приложимият в случая правопорядък.

Съгласно чл. 56, ал. 1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а съгласно чл. 58 т. 6 приложимото право към тях урежда придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. А несъмнено сделката по прехвърляне на дружествените дялове е свързана с придобиване или загубване на членствени права в търговското дружество и следователно за нея е приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от КМЧП , поради което следва да се подчинява на изискванията на българското право , в т.ч. изискването за форма по чл. 37 от ЗЗД вр. чл. 129, ал. 1 от ТЗ .

Следва да се посочи също, че разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 от КМЧП, съгласно които юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, са специални по отношение на общите чл. 61 и чл. 98, ал. 5 от КМЧП , които предвиждат като изключение формата за действителност на договора да отговаря на изискванията, установени от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението, и като такива ги дерогират. Нещо повече, процесната сделка за продажба на дялове е сключена в България на 11.11.2024 г., като за едностранната сделка по упълномощаване сключването на бъдещия договор и на основание чл. 98, ал.

2

5 КМЧП з а приложимо и поради по – тясна връзка следва да се приеме българското материално право, което урежда бъдещия договор.

Следва да се отчете и правилото на чл. 46, ал. 1 от КМЧП , съгласно което разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на повелителни норми на българското право, които с оглед техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждото право. Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 от ТЗ и чл. 37 от ЗЗД са императивни правила за поведение по смисъла на цитираната разпоредба от Кодекса именно с оглед целта, която преследват – създаване на правна сигурност и предотвратяване на т. нар.

"кражби" на фирми, поради което те следва да се приемат за приложими във всички случаи, без значение какви други препращащи към чуждото право правила съществуват.

На настоящия съд е известна противоречивата практика по повдигнатите спорни въпроси, но споделя тази, дадена с решение от 27.07.2023 г. по т.д. № 398/2023г по описа на ПАС, по изложените по – горе съображения.

Вторият довод на ДЛР също се споделя.

В представените към заявлението документи – договор, декларация, пълномощно, Ф. Б. е идентифициран с година на раждане 1959г, а в протокола от 01.11.2024г за взето решение на едноличния собственик на капитала, идентифициращи признаци изобщо липсват, докато в регистъра въз основа на по – рано заявени обстоятелства и подкрепящи ги документация годината на раждане е друга – 1967г. Очевидно се касае за допуснати от заявителя технически грешки при предходни заявления, но отстраняването им не би могло да стане като вторичен резултат от вписване на новозаявените обстоятелства, а следва да е обект на нарочно производство по чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ.

Поради това указанията на ДЛР са били правилни и законосъобразни, а неизпълнението им води до извод за неоснователност на жалбата, поради което се оставя без уважение.

В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.

Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.

25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са 3 за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ЕС БИ БИ ЕООД ЕИК

202159053, представлявано от управителя К. Б. чрез адв. Е. Г., против отказ № 20241119122440-4/25.11.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20241119122440/19.11.2024г. за вписване на промени в обстоятелства по партида на дружеството, а именно: прехвърляне на дружествени дялове от Ф.

Б. на К. Б. и вписване на последния като едноличен собственик на капитала.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4