Решение № 150 от 22.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Шумен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20263600200407 по описа за 2026 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Parket Centrale Verwerking O.M.

/Паркет Централна обработка/ от 09.01.2026 г., в сила от 20.02.2026 г., за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин И. В. Ю., роден на *** год., с постоянен адрес в Република България, с. ***, ул. „***” № 4, обл. Шумен.

Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по нидерландското законодателство.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.

Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане *** год. е И. В. Ю., ЕГН – ********** с постоянен адрес в Република България, с. ***, ул. „***” № 4, обл. Шумен. Засегнатото лице И. В. Ю. е редовно призовано, но не се явява.

Преди това засегнатото лице И. В. Ю. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова 1 санкция, наложена от несъдебен орган Parket Centrale Verwerking O.M. /Паркет Централна обработка/ от 09.01.2026 г., в сила от 20.02.2026 г., за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин И. В. Ю.. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /И. В. Ю./, което: “На 27 октомври 2025 година в 19:32 часа в Otterloq N310 Arnhemseweg thv perceel 42 /Отерлок N310 Арнемзевег близо до парцел 42/ е превишил максимално допустимата скорост в населени места с 8 км./ч.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено и подписано на 23.06.2026 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.

Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. И. В. Ю. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице И. В. Ю. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.

България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 09.01.2026 г., в сила от 20.02.2026 г., за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган Parket Centrale Verwerking O.M. /Паркет Централна обработка/, Нидерландия;

2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е 2 постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;

Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години.

От уведомяване на лицето и влизане в сила на решението на 20.02.2026 год. не са изминали повече от две години и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 20.02.2029 год. От друга страна се касае за деяние, което не е подсъдно на българския съд, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.3 от Закона, като следва да се приложи давностния срок на изпращащата държава. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок – 20.02.2031 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице И. В. Ю. е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Решението е постановено от несъдебен орган на 09.01.2026 г., в сила от 20.02.2026 г.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган Parket Centrale Verwerking O.M. /Паркет Централна обработка/ от 09.01.2026 г., в сила от 20.02.2026 г., с което на българския гражданин И. В. Ю., роден на *** год., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, с. ***, ул. „***” № 4, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 111,00 евро – сто и единадесет евро.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок считано от деня на узнаването.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4