Решение № 194 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330203452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000106 от 14.03.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Г. А. Д., ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Жалбоподателят, с жалбата си и в депозирана до съда писмена защита оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на административнопроцесуалните правила. Прави искане за отмяна на НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез неговия повереник, поддържа изложените в жалбата доводи и направеното с нея искане.

Въззиваемата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 15.01.2024 г. автопатрул с позивна 461, в състав св.А. А. И. – *** и мл.екперт Д. Ш. - *** в *** РУ при ОДМВР гр.Пловдив, осъществявали ежедневен наряд на територията на Районното управление. В обслужвания от тях участък на територията на полицейското управление бил включен и бул.“Цариградско шосе“. На същата дата около 11:06 часа при движение на служебния автомобил на бул.“Цариградско шосе“, полицейските служители осъществили линеен контрол на движещите се около тях моторни превозни средства. Направена била справка на движещия се лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ***, при която установили, че за МПС не била заплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След като автомобилът бил спрян, св.И. установил самоличността на водача – жалбоподателя Г. Д., както и собствеността на автомобила - „Елсол“ ООД. След като на водача било обяснено, че управлява МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, същият бил придружен до Районното управление, където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1144275/15.01.2024г. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В акта св.И. отразил две различни дати на нарушението – 15.01.2024г. и 15.01.2023г., като за място на нарушението бил посочен бул.“Цариградско шосе“ № 88. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Впоследствие депозирал писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. При разглеждане на депозираното възражение и след направена проверка св.С. С. Я., полицейски инспектор в *** РУ при ОДМВР гр.Пловдив, констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което със писмено становище изразил становище да не се издава НП по така съставения АУАН № 1144275/15.01.2024г. Така на 31.01.2024г. на основание чл.54, ал.1, т.7 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ с мотивирана резолюция № 24-3389-М000008 на Началник сектор в ОДМВР гр.Пловдив било прекратено административнонаказателното производство по АУАН №

1144275/15.01.2024г., съставен срещу жалбоподателя Д.. Мотивираната резолюция била връчена на нарушителя на 12.02.2024г.

На същата дата – 12.02.2024г. бил съставен нов АУАН № 1144285/12.02.2024г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.1 от КЗ , с отразена в акта дата на нарушението – 15.01.2024г. и място на нарушението – бул.“Цариградско шосе“ № 88.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление от 14.03.2024 г. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

2

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя А. И. и св.С.

Я..

В показанията си в качеството на свидетел, актосъставителят И. потвърждава авторството на акта и констатирано от него управление на процесния лек автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че нарушението било установено на бул.“Цариградско шосе“ до № 88. Уточнява, че полицейският автомобил бил в движение и осъществявал линеен контрол на бул.“Цариградско шосе“. Актът бил съставен в Районното управление, след като на нарушителя му било обяснено за какво нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност.

Съдът кредитира показанията на св.И. като обективни, последователни, дадени при липса на индиции за предубеденост, като не се доверява на онази част от тях, в която свидетелят твърди, че нарушението било извършено на бул.“Цариградско шосе“ до № 88, доколкото в тази им част показанията не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

В хода на настоящото производство беше разпитан св.С. С. Я., който посочва, че е свидетел по акта и не е бил част от екипа на автопатрула. За първия съставен срещу Д. АУАН установили, че имало допусната техническа грешка, за който акт свидетеля твърди, че бил анулиран. Уточнява, че бил свидетел по втория съставен АУАН.

Съдът кредитира с доверие показания на св.Я., с изключение на онази част от тях, в която твърди, че първоначално съставения АУАН е бил анулиран, доколкото в тази им част показанията не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания и кредитиран с доверие доказателствен материал, съдът намира, че с поведението си при управление на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ***, собственост на „Елсол“ ООД, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Въпреки извършване на нарушението, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и отмяна на НП, поради допуснати съществено нарушения при прилагане на уредените в ЗАНН процесуални правила за провеждане на административнонаказателното производство и по-конкретно предвидената в чл.54 от ЗАНН процедура по прекратяване на 3 административнонаказателното производство с мотивирана резолюция, както и неизпълнение на императивните правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на акта и НП.

Процедурата за прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция следва да бъде приложена при наличието на някое от изчерпателно посочените в чл.54, ал.1, т.т.1-9 от ЗАНН предпоставки. Разпоредбата, на която се основана процесната мотивирана резолюция, а именно чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН предвижда прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция от наказващия орган, когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По своята същност мотивираната резолюция представлява акт на административнонаказващия орган, с който се прекратява производството. Резолюцията замества наказателното постановление, предупреждението по чл.28 от ЗАНН или споразумението, само когато са налице определените в Закона предпоставки, които изключват административнонаказателната отговорност.

Прекратяването на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция има като правна последица нереализиране на административнонаказателната отговорност спрямо лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение. В хипотезата на чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН се прегражда окончателно възможността за търсене на отговорност от съответния правен субект, за разлика от прекратяване на производството на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН. Именно затова и законодателят с разпоредбата на чл.54, ал.7 от ЗАНН е предоставил възможност за обжалване и протестиране на резолюцията по реда на Глава Трета, Раздел Пети от ЗАНН, с което се прекратява административнонаказателното производство на основание чл.54, ал.1, т.т.1-8 от ЗАНН. Такова право имат съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, които могат да обжалват актовете по чл.58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им.

Предвид тези принципни положения, съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на процедурата, уредена в чл.54 от ЗАНН.

В случая срещу жалбоподателя

Г.

Д. е било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 1144275/15.01.2024г. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В резултат на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на посочения АУАН, включително и некоректно посочена нарушената норма от КЗ, на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН правилно е издадена мотивираната резолюция № 24-3389-М00008 от 31.01.2024г., с която Началник сектор в ОДМВР гр.Пловдив е прекратил административнонаказателното производство по горепосочения АУАН. Това е довело до преустановяване 4 висящността на производството. В случая препис от мотивираната резолюция, издадена на 31.01.2024г. е бил получен от нарушителя на 12.02.2024г. и на същата дата, без да изтече срокът по горецитирания чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване и протестиране на резолюцията, след изтичането на който същата влиза в сила, е бил съставен втори АУАН срещу жалбоподателя. В този втори акт е описано деянието, което контролният орган счита, че е извършено противоправно от нарушителя, като е дал съответната правна квалификация, а именно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на този акт е било издадено процесното НП. Съдът намира обаче, че с издаването на втори АУАН срещу жалбоподателя, преди да е изтекъл срока за обжалване на издадената мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство /АНП/, и преди същата да е влязла в сила, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на атакуваното НП. На практика в рамките на едно и също АНП са издадени два АУАН с различно съдържание – различно описание и правна квалификация на деянието.

Ето защо след като с първоначално съставения АУАН е вече сложено в ход АНП и то не е прекратено по предвидения в ЗАНН процесуален ред, издаването на втори АУАН е фактически и правно необосновано. Казано с други думи този втори АУАН не може да бъде годно основание за издаване на процесното НП.

Самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно е и допуснатото съществено процесуално нарушение при посочване на мястото на нарушението. Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл.42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата административни акта /АУАН и НП/, като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ фактическите рамки на обвинението.