Определение № 3179 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901735 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №70/30.01.2024г., поправено с решение №478/09.09.2025г., по т.д.№648/23г. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърдено решение №260612/03.10.2022г. по т.д.№548/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която Университет за национално и световно стопанство гр.София е осъден да заплати на основание чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД на „Галчев инженеранг“ЕООД сумата от 698 591,18 лв. по фактура № 15/07.11.2019г., издадена въз основа на Протокол № 1 и сумата от 155 856,94 лв. по фактура № 0000000019/09.03.2021 г., издадена въз основа на Протокол № 2, представляващи неизплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни СМР, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 04.05.2021г. до окончателното изплащане на сумите. След отмяна на същото решение в частта, с която университетът е осъден да заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на дружеството обезщетение за забава, съответно в размер на 90 428,75лв. върху главницата от 698 591,18 лв. за периода от 20.12.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.03.2021г. и в размер на 779,28 лв. върху главницата от 155 856.94 лв. за периода от падежа на плащането 12.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.03.2021г., тези искове са отхвърлени. Отхвърлена е и претенцията за законна лихва върху всяка от главниците за периода от 29.03.2021г. до 03.05.2021г.

1

Решението е обжалвано пред Върховен касационен съд и от двете страни.

Ответникът Университет за национално и световно стопанство обжалва решението на апелативния съд в частта, потвърждаваща осъдителното първоинстанционно решение с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Счита,че при постановяването му въззивният съд не се е произнесъл по релевираните във въззивната му жалба оплаквания, а е възпроизвел и препратил към мотивите първоинстанционното решение, в което не са обсъдени доводите и възраженията му; основал е изводите си изцяло на техническата експертиза, без да изложи съображения кои от констатациите на вещото лице възприема и защо; не е посочил защо кредитира единия от представените по делото два официални документа на държавни органи /АОП и АДФИ/, а другия – не. По същество касаторът излага съображения в подкрепа на поддържаните от него в процеса доводи за нищожност на сключения между страните анекс №2 и за липса на приемане на сочените от ищеца като допълнително възложени и изпълнени от него СМР. Сочи,че решението е постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка – активна процесуална легитимация на ищеца, като се основава на твърденията си,че същият, като съдружник в ДЗЗД не може да претендира цялото вземане, доколкото липсват предпоставки да се приеме,че е налице активна кредиторова солидарност. По подробно изложени в този смисъл в касационната жалба съображения касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от него част и искътотхвърлен.Претендира разноски за всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът се позовава на самостоятелните основания за достъп по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Наред с това поддържа,че съдът е постановил решението си в отклонение от практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в 2 тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба?

/противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, с т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения по гр.д.№964/12г. на ІV г.о. на ВКС,т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№823/10г. на ІІ т.о. на ВКС/ ; 2. Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички доказателства по делото? /противоречие с т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС, с т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения по т.д.№2896/19г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1285/12г. на ІІІ г.о. на ВКС и гр.д.№6256/14г. на ІІ г.о. на ВКС/; 3.

Задължен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното си решение да мотивира защо приема или не приема заключението на вещото лице, както и да изложи собствени съображения, обосноваващи преценката му относно годността на заключението? /противоречие с решенията по гр.д.№3194/13г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1814/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1371/09г. на І г.о. на ВКС, т.д.№475/12г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№1683/22г. на ІІІ г.о. на ВКС/;

4.Прилага ли се чл.297 ГПК за мотивите на съдебното решение?

/противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№№1/2000г. на ОСГК на ВКС и решения по гр.д.№2736/17г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№3976/19г. на ІV г.о. на ВКС,гр.д.№1188/11г. на ІV г.о. на ВКС/; 5.Следва ли съдът да мотивира защо при наличие на две противоречащи си становища от държавни органи кредитира само едното от тях? /противоречие с решения по гр.д.№1683/22г. на ІІІ г.о. на ВКС,гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№236/12г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№2119/22г. на ІІІ г.о. на ВКС/. По отношение на последния от въпросите /евентуално/ и по отношение на въпрос 6. Налице ли е порок във въззивното решение,когато съдът е направил своите констатации и е кредитирал доказателства по делото въз основа на заключение на вещо лице, в което заключение вещото лице е посочило,че въпросът не е от неговата компетентност? касаторът поддържа приложимост на допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като счита, че разрешаването им от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същото основание касаторът сочи за приложимо и по отношение на следните разрешени от въззивния съд 3 материалноправни въпроси: 7.Допустимо ли е отделно възлагане на работи, за които се твърди,че са непредвидени, по договор за инженеринг, като се вземе предвид характера на договора и обстоятелството,че в предмета на договора е включен етап на предпроектни проучвания?; 8. Попадат ли в обхвата на §2 т.27 от ДР на ЗОП допълнителни СМР дейности, когато е сключен договор за инженеринг и при сключването му не са предвидени конкретни СМР дейности?; 9. Нищожен ли е анекс, сключен в противоречие с чл.116 ал.1 т.2 ЗОП и §2 т.27 ДР на ЗОП? В противоречие с практиката на ВКС, според касатора са били разрешени от въззивния съд следните материалноправни въпроси: 10. Възниква ли активна солидарност между участниците в гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД, отнасящи се до правото на възнаграждение по сключен между гражданското дружество и трети лица договор, когато тя не е изрично уговорена вдоговора и може ли единият от съдружниците да претендира целия размер на вземането? или Разполага ли със самостоятелна процесуална легитимация единият от съдружниците в гражданско дружество по см. на чл.357 и сл. ЗЗД да претендира целия размер на вземане на гражданското дружество към трето лице, когато в договора с третото лице не е изрично уговорена активна солидарност на съдружниците? /противоречие с решения по т.д.

№849/19г. на І т.о. на ВКС и т.д.№2799/15г. на І т.о. на ВКС/; 11.Поемането на задължение от възложител за плащане към гражданско дружество – изпълнител по договор следва ли да се тълкува като уговорена активна солидарност между кредитори? /противоречие с решения по т.д.№2799/15г. на І т.о. на ВКС и т.д.№1803/20г. на І т.о. на ВКС и определение по ч.т.д.

№1809/16г. на І т.о. на ВКС/; 12. Нищожно ли е на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на чл.361 ал.2 ЗЗД,споразумение, с което участниците в гражданско дружество са уговорили,че вземанията на същото към определен кредитор ще се получат само от един от участниците, ако това дружество е създадено единствено с цел да участва в обществена поръчка, по която възложител е същият този кредитор,следователно то не е титуляр на други вземания? /противоречие с решения по гр.д.№410/09г. на ІІІ г.о. на ВКС и т.д.№453/12г. на І т.о. на ВКС/.

Ответникът по тази касационна жалба „Галчев инженеринг“ООД се е противопоставил на искането за допускане на въззивното решение в тази му част до касационен контрол, а по същество е изложил съображения за 4 неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави се искане за присъждане на направените в производството разноски.

Ищецът „Галчев инженеринг“ООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решението на първата инстанция, исковете му по чл.86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени изцяло.

В касационната си жалба навежда оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа, че при разглеждането на спора по акцесорните искове въззивната инстанция погрешно е приложила нормата на чл.7 ал.3 т.14 от Наредба №3/31.07.2003г., приемайки,че възложителят по договора следва да се счита,че е приел работата едва към датата, на която е издадено разрешението за ползване на обекта. Счита,че приемането на допълнително извършените СМР е настъпило с получаването от възложителя на съставените протоколи 1 и 2, срещу които същият не е възразил, като съдът не е съобразил необоримата законова презумпция на чл.264 ал.3 ЗЗД. Моли решението за бъде отменено в обжалваната му част и акццесорните му искове – уважени.

Претендира разноски за настоящото производство.

Искането си за допускане на касационния контрол по същество този касатор обосновава с твърдението,че към решаващите изводи на въззивния съд намират приложение предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, като въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси: 1.

Необходимо ли е полагане на подпис от страна на възложителя върху изготвения акт образец 14 по Наредба 3/31.07.2003г., за да се счита за приета конструкцията по извършени допълнителни СМР, както и за да се счита за настъпил падежът на задължението за заплащане на извършените СМР? /разрешаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ и 2.Следва ли да се считат за приети допълнително извършените СМР по сключен между страните договор за обществена поръчка,към датата на получаване от страна на възложителя на протоколи за извършени и приети СМР и получени фактури в оригинал, ако възложителят не е подал възражение срещу протоколите и не се е противопоставил срещу тях след получаването им? Може ли да се считат 5 за приети от възложителя чрез конклудентни действия извършени от изпълнителя СМР? /въпросите са разрешени в противоречие с разрешенията, дадени в решение по т.д.№1056/09г. на ІІ т.о. на ВКС/. В допълнение касаторът излага съображения за очевидна неправилност на въззивното решение в частта по акцесорните искове, поддържайки,че изводите на съда не кореспондират нито със събраните по делото доказателства, нито с изразените в производството становища на страните.

Ответникът Университет за национално и световно стопанство в представен в законоустановения срок писмен отговор е оспорил наличието на предпоставки за допускане на решението до разглеждане по същество в обжалваната му от „Галчев инженеринг“ООД част. Изложил е съображения и за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна. Прави се искане за присъждане на направените в производството разноски.

Разпечатката съдържа 28 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5b326f9-48e4-43b0-83c9-4da2c809a179