Присъда № 122 от 18.09.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 122/18.09.2026 година по НОХД № 4313/2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ 769 /2023 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР град Бургас, вх. №15763/2023 г. пор.№2752/2023г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Ц. Д. Д., ЕГН:

**********, ***********, за това, че в периода от 20.08.2023г. до 21.08.2023 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, е цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С. М. Й., ЕГН **********, у В. Н. Г., ЕГН ********** и у В. Д.

/***/, ЛНЧ ********** заблуждение, че е собственик на апартамент в ************** и като такъв го отдава под наем и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 2100.00 /две хиляди и сто/ лева, както следва:

- на 20.08.2023 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С. М. Й., ЕГН: ********** и у В. Н. Г., ЕГН: **********, заблуждение, че е собственик на апартамент в ************** и като такъв го отдава под наем и с това им причинил имотна вреда в размер 700.00 /седемстотин/ лева, представляващи две месечни вноски по договорената наемна цена;

- 21.08.2023 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у В. Д. /***/, ЛНЧ: **********, заблуждение, че е собственик на апартамент в ************** и като такъв го отдава под наем, и с това му причинил имотна вреда в размер 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева, представляващи две месечни вноски по договорената наемна цена- престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на две години след редукцията, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим

Защитникът на подсъдимия - адв. Х. И. от АК-Бургас, предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита, че наказанието следва да е в минимален срок.

Подсъдимият Д. моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ц. Д. Д., ЕГН: **********, ***************.

Същият е осъждан. Със споразумение от 13.05.2016 г. по НОХД № 5330/2016 г. по описа на РС-София, в сила от 13.05.2016 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение е бил отложено за изпитателен срок от три години за извършено на 18.03.2015 г. престъпление по чл. 316, вр. члл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със споразумение от 03.06.2022 г. по НОХД № 581/2022 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 03.06.2022 г., му е наложено наказание „пробация“ за извършено през месец септември 2018 1 г. престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Подсъдимият живеел на семейни начала със свидетеля П.Б.М., с която имали две малолетни деца.

Свидетелят С.С.Т. била собственик на апартамент в **********************, който през летните месеци отдавала под наем на различни хора.

На 17.08.2023г. по телефона, от СИМ- карта с № *, регистрирана на св. С.А., й се обадил подс. Д., който попитал дали апартамента е свободен и искал да го наеме за периода от 18.08.2023г. до 20.08.2023г. включително. Тъй като жилището било свободно, св. Т. се съгласила. Подс. Д. и семейството му били отсядали в жилището и в предходен, неустановен в хода на разследването период и св.Т. ги познавала.

На 18.08.2023г. подс. Д., св. М. и двете им малолетни деца отишли в апартамента в гр. Бургас, където се срещнали със св. Т., която им предоставила ключовете за жилището, а подс. Д. платил дължимата сума за престой от три дни.На 20.08.2023г. подс. Д. се обадил на св. Т. и попитал дали могат да удължат престоя с още един дени да освободят жилището на 22.08.20023г. Св. Т. се съгласила. По време на престоя на подс. Д. и семейството му в жилището св. Т. не била ходила в апартамента.

Св. В. Н. Г. и св.С. М. Й. живеели на семейни начала. Двамата търсели квартира в гр.

Бургас. На 14.08.2023г. те публикували обява за това в социалната мрежа „Фейсбук“. На 16.08.2023г. с тях посредством мобилно приложение се свързал подс. Д., който се представил с имената М.Д.М., който им казал, че отдава под наем апартамента в ***********.

Предложената наемна цена на жилището била в размер на 400лв., в която били включени телевизия и интернет,бил посочен и телефонен номер за връзка - *****, регистриран на св.

С.А..Св. Й. провел телефонен разговор с подс. Д., в който му казал,че не желае да ползва телевизия и интернет . Тогава двамата се разбрали, че наемната цена щяла да бъде 350лв. на месец, като първоначално при сключване на договора, св. Й. трябвало да заплати като депозит сума в размер на две наемни вноски, или 700лв. Предложението устройвало св. Й. и св. Г. и двамата се уговорили с подс. Д. да се срещнат на 20.08.2023г., да направят оглед на жилището и евентуално да подпишат договор за наем.

На 20.08.2023г. св. Г. и св. Й. се срещнали с подс.Д., който отново се представил с името М., пред сградата на ******** в гр. Бургас. Св. Й. и подс. Д. се качили в жилището, собственост на св. Т., което св. Й. разгледал и харесал и в последствие той и подс. Д. сключили договор за отдаване под наем на апартамента за срок от една година.Св. Й. и подс.

Д. саморъчно положили подписи на местата на наемодател / подс. Д./ и наемател / св. Й./.

Тогава св. Й. предал на ръка сумата от 700лв. на подс. Д., в присъствието на св. Г..

Подс. Д. предал ключовете да жилището на св. Й., като уговорката между двамата била да се нанесат в жилището на 22.08.2023г., тъй като подс. Д. ги уверил, че в момента там има други наематели, които се го освободят до уговорената дата. След това тримата се разделили.

Свидетелят В. Д. бил украински гражданин, който пребивавал на територията на Република България. Той търсел квартира в гр. Бургас. Това станало причина на 18.08.2023г. да публикува обява, че търси квартира в група „Бургас- квартири под наем“ в социалната мрежа „Фейсбук“. С него се свързал подс. Д., който използвал потребителско име „ Д. М.“.

Той го уверил, че отдава апартамент под наем, предоставил му и телефонен номер за връзка - *****, регистриран на св.С.А..

На 19.08.2023г. св. Д. се опитал да се свърже с предоставения от подс. Д. мобилен телефон, но никой не отговорил. Малко по- късно на същата дата подс. Д. се свързал със св.

Д., от СИМ- карта с № *, регистрирана на името на св. С.А..Той се представил с името М.Д.М., изпратил на св. Д. снимки на апартамент и двамата се разбрали да се срещнат на следващия ден за извършване на оглед и евентуално сключване на договор за наем.

На 20.08.2023г. св. Д. се срещнал с подс. Д., който го завел в апартамента, собственост на св. Т. в гр. Бургас, **********. Св. Д. харесал апартамента и двамата с подс.

Д. се разбрали да се срещнат на следващия ден. Подс. Д. обяснил, че в момента в апартамента имало наематели, но те щели да го освободят на следващия ден.

На проведената на 21.08.2023г. между св. Д. и подс. Д. среща двамата се разбрали, че 2 наемната цена на жилището ще бъде 700лв. месечно.Двамата сключили договор за отдаване под наем на апартамента за срок от една година. Св. Д. и подс. Д. саморъчно положили подписи на местата на наемодател / подс. Д./ и наемател / св. Д./. Тогава св. Д. предал на ръка сумата от 1400 лв. на подс. Д. като депозит. След това подс. Д. предал ключове за жилището на св. Д. и двамата се разделили.

На 22.08.2023г. св. Г. и св. Й. се нанесли в апартамента в ********************** , собственост на св. Т., за който смятали, че са наели.Св. Й. отишъл на работа, а св. Г. останала в жилището.

На същата,тъй като св. С. Т. не успявала да се свърже по телефона с подс. Д., тя решила да отиде до апартамента, за да види какво се случва. Около 11:00 ч.на същата дата тя позвънила на звънеца на апартамента и вратата й отворила св. Г.. Св. Т. останала безкрайно изненадана и попитала св. Г. какво прави в собственото й жилище. Тогава св. Г. й обяснила, че двамата със св. Й. са наели жилището от подс. Д., който им се представил като М. М., показала и сключения договор за отдаване под наем. Св. Т. обяснила, че тя е собственик на апартамента, че не познава лице с имена М. М. и помолила св. Г. да напусна дома й.Св. Г. се обадила на св. Й., който веднага отишъл на място. След като двамата разбрали, че жилището е собственост на св. Т. и са били въведени в заблуждение, напуснали апартамента.

Св. Т. останала да почисти жилището, като междувременно сменила патрона на входната врата на апартамента. Докато почиствала, тя чула как някой се опитва да отключи входната врата , а като не успял, позвънил на звънеца. Тя отворила вратата и се срещнала със св. Д., който й обяснил, че е наел жилището и иска да влезе във владение. Той също й показал договор за отдаване на апартамента под наем, сключен между него и подс. Д., който се представял с имената М. М.. Св. Т. обяснила на св. Д., че апартамента е нейна собственост и че е станал жертва на измама, след което той си тръгнал.

За случилото се бил подаден сигнал в полицията и било образувано настоящето досъдебно производство.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – В. Д., В. Г., С. Й., С. Т. , актуална справка за съдимост на подсъдимия, заключение на графическа експертиза, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Райчев се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Съдът кредитира представените в съдебното производство писмени доказателстваразписки за заплатени от подсъдимия суми, като същите не бяха оспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се 3 установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият в периода от 20.08.2023г. до 21.08.2023 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, е цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С. М. Й., ЕГН **********, у В. Н. Г., ЕГН ********** и у В. Д. /***/, ЛНЧ ********** заблуждение, че е собственик на апартамент в ************** и като такъв го отдава под наем и с това им причинил имотна вреда на обща стойност 2100.00 /две хиляди и сто/ лева, както следва: