Решение № 109 от 19.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330200795 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Йоана 2013“ ЕООД, ЕИК: 202437132, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М. Н. И. срещу Наказателно постановление № 604872-F608550/08.10.2021 г., издадено от М.М.П.-С. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди, че фактическият състав на нарушението включва установяване на момента на получаване от задълженото лице на кредитното известие, което не е отразено по предвидения в ЗДДС ред, като поддържа да не е налице основание за понасянето на административнонаказателна отговорност за неотразяването в дневника за покупки на кредитни известия, които обективно не са получени до момента на декларирането на данъка за съответния данъчен период. Взема становище фактическа обстановка да е непълно установена в наказателното постановление именно поради неизясняване на момента на получаване на процесното кредитно известие.

Счита, че това е довело до неяснота относно датата на извършване на нарушението. Твърди още, че чрез посочването на гр. Пловдив като място на извършване на нарушението този реквизит е изпълнен по твърде общ начин, което да ограничава правото на защита. Възразява наложената имуществена 1 санкция да е несправедлива, тъй като да надвишава неколкократно размера на определения данък за внасяне. Позовава се на Решение на СЕО от 20.06.2013 г. по дело С-259/12. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Н. Н., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и допълнението към нея на лист 81-83 от делото. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от *** С. А., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Поддържа обстоятелството на получаването на кредитното известие от регистрираното лице да е неотносимо към преценката за съставомерността на деянието. Изразява несъгласие и със становището за противоречие на наложената санкция с принципа на пропорционалността. Взема становище наложената на жалбоподателя имуществена санкция да е справедлива и определена при приложението на относимата санкционна норма. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Йоана 2013“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.01.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 27.01.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят ,,Йоана 2013“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице, което осъществявало търговия на дребно с алкохол, цигари, захарни изделия и други пакетирани стоки в сезонни обекти в курортен комплекс Слънчев бряг. За целта стоките му били доставяни за продажба от различни търговци.

Жалбоподателят се възползвал от правото си на данъчен кредит по фактура № 600212151/26.06.2020 г. през м. юли 2020 г. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС при една такава доставка. Впоследствие обаче се наложило затваряне на трите сезонни обекта и връщане на непродадената стока, която представлявала козметични продукти, на доставчика „Фортуна Ком“ ООД.

На основание връщането на стоката последното дружество издало кредитно известие № 0600222315/22.09.2020 г. по горепосочената фактура с 2 данъчна основа общо в размер на „минус“ 2 289,05 лева и ДДС от „минус“ 455,01 лева.

Така издаденото кредитно известие (КИ) не било отразено с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата по справкадекларацията, подадени от жалбоподателя „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен период м. 09.2020 г., което довело до определяне на резултат в справкадекларацията „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 455,01 лева.

Кредитното известие с № 0600222315/22.09.2020 г., издадено от „Фортуна Ком“ ООД, жалбоподателят отразил в дневника за покупки и в справка-декларацията за данъчен период м. 01.2021 г., които подал в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004584125/15.02.2021 г.

Тези обстоятелства били установени от свид. М. С. А. – ***, в хода на проверка, възложена й с Резолюция № П16001621000323-0РП-001/05.01.2021 г.

На 09.04.2021 г. свид. А. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F608550 срещу дружеството жалбоподател „Йоана 2013“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. С. А.. От тях се установява фактическата обстановка, която е приета за установена в наказателното постановление. Свидетелката изяснява още, че при своята проверка е изследвала датата на данъчното събитие – в случая връщането на стоката, но не е установила кога процесното кредитно известие е получено от жалбоподателя и дали това е станало през данъчния период, когато е издадено – в показанията си свидетелката заявява: „Не знам кога „Йоана 2013“ ЕООД е получено кредитното известие и не съм изследвала това при моята проверка“. Свидетелката А. потвърждава и авторството на съставения АУАН.

Показанията й се ползват с доверие от съда като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, ценят се и за добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел.

От кредитно известие № 0600222315/22.09.2020 г. (лист 30-31 от делото) се установява, че същото е издадено към фактура № ********** от 26.06.2020 г., доставчик е „Фортуна Ком“ ООД, платец – жалбоподателят „Йоана 2013“ ЕООД,а като причина за издаването му е посочена връщане на стока.

От регистър дневник за покупките на „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен 3 период м. януари 2021 г. се изяснява, че кредитно известие № 0600222315 от 22.09.2020 г., издадено от „Фортуна Ком“ ООД, е отразено в дневника за покупките на жалбоподателя на ред № 80, както и че регистърът е подаден пред ТД на НАП – Пловдив заедно със справка-декларация на дата 15.02.2021 г. и са приети с вх. № 16004584125.

От писмени обяснения с вх. № 49166/16.06.2022 г. от „Фортуна Ком“ ООД чрез прокурист (лист 70-75 от делото) се установява, че кредитно известие № 0600222315/22.09.2020 г. е издадено от посоченото дружество и е за върната стока от търговски обект „Йоана 2013“ ЕООД Хранителен.

Изяснява се още, че стоката е получена от С.Т. – ***, и е натоварена на МПС „Пежо боксер“ с рег. № *** с водач Х.К. на адреса на обекта на 21.09.2020 г.

От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят „Йоана 2013“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице и е получател на кредитно известие № 0600222315/22.09.2020 г. За последното се доказва по делото да е издадено от дружеството „Фортуна Ком“ ООД към фактура № **********/26.06.2020 г. Действително в наказателното постановление е допусната нередовност, като е посочено, че фактурата, по която е издадено кредитното известие, е за доставка на цигари с получател дружеството жалбоподател, но от доказателствата по делото се установява, че всъщност кредитното известие е издадено за връщането на стока, която представлява козметични продукти. Това обстоятелство е описано в наказателното постановление. Процесуалният закон не предвижда възможност и процедура за отстраняване на нередовности и фактически грешки в съдържанието на наказателното постановление. Констатираната в случая непоследователност при описанието на нарушението обаче не представлява такъв порок, който на самостоятелно основание да налага отмяна на наказателното постановление. Няма и фатални последици за възможността за адекватно и пълноценно участие на жалбоподателя в процеса, както и да узнае фактическите рамки на деянието, за което е санкциониран. В тази връзка кредитното известие е описано с такъв набор от свои еднозначно определящи го характеристики – номер; дата на издаване; доставчик; данъчна основа; размер на ДДС, чрез които индивидуализацията му е несъмнена, дори и при така допуснатата нередовност в обекта. По тези съображения съдът приема, че разгледаната нередовност на наказателното постановление сама по себе си не влече неговата незаконосъобразност и не обосновава основание за отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираните лица са длъжни да отразят получените от тях кредитни известия в дневника за 4 покупки за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията. За интересуващото делото кредитно известие се установява да е издадено през данъчен период м. септември 2020 г. Същото е отразено в регистър дневник за покупките на жалбоподателя „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен период м. януари 2021 г., който е подаден пред ТД на НАП – Пловдив заедно със справка-декларация на 15.02.2021 г. Тези обстоятелства са несъмнено установени от писмените доказателства, а и безспорни между страните.

Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали обективната страна на състава на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС изисква установяване на факта на получаване на кредитното известие от регистрираното лице преди то да е изпълнило задължението си за деклариране на данъка по реда на глава тринадесета от ЗДДС за данъчния период, през който КИ е издадено, или това обстоятелство е ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието.

Настоящият съдебен състав изцяло и категорично споделя доводите, наведени още в жалбата, че фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от задълженото по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС лице.

Този извод следва на първо място от изричния текст на самата разпоредба, гласящ, че: … регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени...“.

Изискването по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС кредитното известие да се отрази в дневника за покупки за месеца, в който е издадено, следва да се отнесе към тези кредитните известия, които са получени от данъчно задълженото лице именно в месеца на издаването им. Това е така, доколкото отразяването в дневника за покупки на кредитно известие, което все още не е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение. Противният извод не следва от обстоятелството, че с наказателното постановление е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на юридическо лице. Действително при доказано изпълнително деяние в процеса не подлежи на изследване дали е проявен умисъл или непредпазливост от физическите лица, образуващи волята и представляващи юридическото лице. Това обаче не отменя основното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и наказуемо, то на първо място изпълнението следва да е било обективно възможно към момента, за който е приет да е дата на извършване на нарушението.