Решение № 261635 от 17.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4932/2020
- Вид
- Решение № 261635
- Подписан
- 17.05.2021
- В сила
- 22.06.2021
- Състав
- МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1-10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№…… гр.Варна, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4932 по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.л.“ ЕАД срещу О.Н.С. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които е издадена заповед № 7750/09.10.2019г. изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14562/2019г. по описа на PC-Варна, а именно: сумата 3068.21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м. август – м. декември 2018г., дължими по договор за финансов лизинг № 02000071/00001 от 16.04.2018г. и включващи задължение за главница в размер на 690.57 лева, договорна лихва, начислена за периода м. август 2018г. – м. декември 2018г. в размер на 1661.53 лева, вноска за разсрочено плащане на застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица № 50500100001265 в размер на 578.00 лева; сумата от 8.60 лева, представляваща дължима неустойка в размер на законната лихва за забава на неплатени лизингови вноски с падеж 10.06.2018г. и 23.07.2018г., начислена от падежните дати до датата на погасяване на вноските – 23.07.2018г.; сумата от 900.00 лева, представляваща такса за временно преустановяване на ползването на актива по договора в размер на 720 лева и 180 лева такса за репатриране на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата и уточняващите молби ищецът „А.Л.“
ЕАД твърди, че на 16.04.2018 г. страните са сключили договор за финансов лизинг с № 02000071/00001, по силата на който ищецът се е задължил да придобие лек автомобил марка „Mercedes Benz ML 420 CDI“, рама № WDC1641281A406124 и да предостави същото за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. Излага се, че договорът е сключен за срок от 60 месеца. Активът следвало да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и по имуществена застраховка „Каско на МПС“, като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят се задължил да заплаща на лизингодателя всички разходи по застрахователните договори, при разсрочено плащане на премията, дължима заедно с всяка лизингова вноска. След сключването на договора лизингополучателят системно не изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в срок, като в т. 7 от договора била уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва при просрочие в плащането на лизингова вноска с повече от пет дни. Наред с това се твърди, че в т.
9.8 от Общите условия е предвидено право на „А.Л.“ ЕАД да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на договора и/или на общите условия. В този случай лизингополучателят дължи всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото. От това право ищецът се е възползвал като за услугата е заплатена сума общо от 900 лева, съставляваща такса за временно преустановяване ползването на автомобила и такса за репатриране на същия. Наред с горното се твърди, че поради неизпълнение задълженията по договора, ищецът е прекратил правоотношението с уведомление, връчено чрез ЧСИ Илиана Станчева по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 19.12.2018г.
Тъй като ответникът не е заплатил останалите дължими суми по договора, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 14562/2019г., по описа на ВРС. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуване на вземането му. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът О.Н.С., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Прави възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, като поддържа, че същата противоречи на добрите нрави с оглед размера й. Доводи за нищожност са развити и по отношение на претендираната неустойка, поддържайки че същата е прекомерна предвид липсата на уговорен краен момент, до който същата ще се дължи. Оспорва и действителността на клаузата, възлагаща в тежест на ответника да заплати и такси по репатриране на автомобила, доколкото същата позволява на ищеца да уговори необосновано завишен разход. Наред с това поддържа и че автомобила е доброволно предаден на ищцовото дружество.
Оспорва договорът да е надлежно прекратен. Моли за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед
№ 7750 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 09.10.2019г., поправена с определение № 7038 от 04.06.2020г., ВРС, 39-ти състав по ч.гр.д. № 14562/2019г., е разпоредено длъжникът О.Н.С. да заплати на „А.л.“ ЕАД сумите, както следва: 3068.21 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски; договорна лихва и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско“ на МПС по застрахователна полица „Каско“ на МПС с № 50500100001265, за което са издадени следните фактури: фактура № ********** с падеж 10.08.2018г., фактура № 02000004395 с падеж 10.09.2018г., фактура № ********** с падеж 10.10.2018г., фактура № ********** с падеж 10.11.2018г. и фактура № ********** с падеж 10.12.2018г., 8.60 лева, представляваща неустойка за заплатени със забава лизингови вноски, 900.00 лева, дължима за временно преустановяване ползването на лизинговия актив и репатриране на автомобила, за което са издадени следните фактури: фактура № **********/12.12.2018г. в размер на 720 лева и фактура № **********/12.12.2018 в размер на 180 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника О.Н.С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За установяване наличието на договорно отношение между страните по делото е представен договор за финансов лизинг № 02000071/00001/16.04.2018г. (л. 7-15), съгласно който „А.л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател и О.Н.С. като лизингополучател се съгласяват първият да придобие и предостави за ползване на втория, лизингов обект – лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124.
В чл. 1.1.4 и чл. 2 е договорена цена на лизинговото имущество от 20833.50 лева, първоначална вноска от 4166.70 лева без ДДС, стойност на финансиране, дефинирана като размер на кредита по смисъла на ЗПК, от 16666.80 лева без ДДС и общо задължение за връщане от 39056.71 лева с ДДС, включващо главницата, такса ангажимент 333.33 лева без ДДС, дължимата лихва, такса за услугата регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса за ЦРОЗ и такса за застраховка Каско.
Уговорен е лихвен процент от 24.90% за целия срок на договора, както и годишен процент на разходите по смисъла на ЗПК от 35.545%.
В чл. 7 от договора е регламентирана неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва начислено за периода на забавата за погасяване на лизингова вноска и/или застрахователна премия от датата, на която съответната сума е станала изискуема.
В чл. 10 и 11 от договора е уговорено лизинговото имущество да се застрахова по „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за целия срок на договора.
Съгласно чл. 15.6 от договора страните са се съгласили, че с подписа си под договора лизингополучателят е декларирал, че е запознат, получил е и е приел Общите условия по договора за финансов лизинг към момента на подписване на договора.
Съобразно чл. 15.8 от договора, лизингополучателят декларира, че преди подписване на договора е получил и приел стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, изготвен в съответствие със законовите разпоредби, а с чл. 15.9, че в качеството си на потребител е получил подробна информация за правата произтичащи от разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.20 – т .24 ЗПК, както и цялата необходима информация за сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора.
С чл. 15.10 от договора, лизингополучателят е декларирал, че с подписа си под договора дава предварително съгласие по условията на застрахователните договори „Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и декларира, че е запознат с условията по полиците с цялото им съдържание и ги приема напълно и удостоверява, че е получил от лизингодателя цялата информация във връзка със застрахователя, застрахователните услуги и продукти, сключването и изпълнението на застрахователните договори за лизинговото имущество, вкл. ОУ на застрахователя.
Съобразно представения на л. 14 погасителен план към договора за лизинг, лизингополучателят дължи заплащане на 60 бр. месечни лизингови вноски, включващи главница, премии по Каско и лихва, като възнаграждението на лизингодателят за целия срок на договора е уговорено на 13641.65 лева.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I на л.а. „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ (л.80) същото е собственост на ищеца „А.л.“ ЕАД.
По делото е приет приемо-предавателен протокол от 18.04.2018г. (л. 16), съгласно който на тази дата лизингодателят е предал на лизингополучателят лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ, както и писмени документи включително полици по „Гражданска отговорност“ и „Каско“.
Като доказателства по делото са представени на л. 18-44 двустранно подписани Общи условия към договори за финансов лизинг на „А.л.“ ЕАД, съгласно чл. 4.1, б. „е“ от които лизингополучателят се задължава да заплати на лизингодателят в пълен размер дължимите суми за застрахователни премии по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 13.4 застраховките на лизинговото имущество се сключват от лизингодателят за сметка за лизингополучателя.
Съобразно т. 15.2, вр. с т. 15.1, б. „в“ от Общи условия, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължението му за плащане на изискуеми лизингови вноски, лизингодателят може да упражни правата си по т. 15.4 ОУ, които включват и правото му по т. 15.4 да развали едностранно договора с писмено известие до лизингополучателя. Същевременно, т. 9.8 ОУ предоставя право на лизингодателя, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя, да предприеме действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. Посочено е, че в този случай всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където същото ще се съхранява, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на специализираната в тази дейност фирма, на която са възложени действията по временното преустановяване ползването на имуществото, респ. неговото транспортиране.
С приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г. лизингополучателят е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия със съдържанието на които е запознат и съгласен (л. 17).
По делото е приложена застрахователна полица № 50500100001265/16.04.2018г. по застраховка „Каско“ на МПС Мерцедес Бенц МЛ 420ЦДИ“ с рама № WDС1641281А406124 и рег. № В 4694 ВТ сключена между ищеца „А.л.“ ЕАД и застрахователя „ЗД Евроинс“ АД. Уговорена е премия за целия срок на договора 17.04.2018г.–16.04.2023г., както следва: 1360 лева за срок на действие 17.04.2018г. – 16.04.2019г.; 1088 лева за срок на действие 17.04.2019г. – 16.04.2020г.; 924.80 лева за срок на действие 17.04.2020г. – 16.04.2021г.; 786.08 лева за срок на действие 17.04.2021г. – 16.04.2022г. и 668.17 лева за срок на действие 17.04.2022г. – 16.04.2023г. Застрахователната премия е уговорено да бъде заплатена на 20 тримесечни вноски.