Определение № 323 от 17.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500231 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 220 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М. И. Д. от гр. Б., к-с „С.“, бл. **, вх. *, п.к. **, срещу протоколно определение № 702/12.05.2026 год., по гр.д. № 1217/2025 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение направеното искане от М. И. Д., в качеството му на ищец по делото, за привличане като трето лице - помагач на негова страна на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /Съюза, СОСЗР/.

В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната част е неправилно, тъй като окръжният съд неправилно е приел, че за ищеца липсва правен интерес за конституиране като трето лице помагач на негова страна на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /Съюза, СОСЗР/.

Твърди се, че въпросите поставени за разрешаване по настоящото дело са свързани със служебния и обществения статус на свръхсрочнослужещ, уволнен от запаса, с поддържането на кадрови и дисциплинарни данни от органи на Министерство на отбраната, съхраняването на военни и съдебни архиви и последиците от неизпълнение на съдебни решения спрямо лице от запаса и резерва. Сочи се, че тези въпроси са важни с оглед целите на Съюза описани в неговия устав, поради което изходът от настоящото дело ще има значение за дейността на Съюза при постигане на заложените в устава цели.

Като неправилен и неотносим е посочен мотивът на съда, че привличането на третото лице е свързано с възможност за регресна отговорност. Сочи се, че Съюзът не е държавен орган и не би могъл да носи отговорност за дейността на държавните органи – ответници по предявените искове, а разпоредбата на чл. 219 от ГПК не изисква задължително обосноваване на възможност за предявяване на бъдещ регресен иск. Твърди се, че участието на Съюза би допринесло за правилното изясняване на делото от фактическа и обществена страна. Направено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и 1 за конституиране на Съюза като трето лице помагач на ищеца по делото. Към частната жалба е представено копие от Устава на СОСЗР.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от Командване на военновъздушните сили /бившо военно формирование 22800 – МО/, чрез упълномощения представител, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на изводите на съда за липсата на предпоставки за конституиране по делото на трето лице помагач на ищеца. Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от привличането по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, тъй като между него и Съюза не е налице материално правоотношение, което да бъде повлияно от изхода на делото.

Сочи се, че правният интерес от привличането не би могъл да е абстрактен, фактически, икономически, морален или професионален, а следва да е пряк, личен и правен. Твърди се, че в случая като мотив за привличането се сочи житейска цел, което не обосновава необходимия правен интерес, като искането на ищеца не цели неговото подпомагане, а е опит за изнасяне на тежестта на спора извън рамките на специалния закон и за изкуствено усложняване на процеса. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съда и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Делото пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковите претенции на М. И. Д., ЕГН **********, срещу Командване на военновъздушните сили /бившо военно формирование 22800 / и

Министерство на отбраната, за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят следните суми:

-сумата от 250 000 лева или 127 822,97 евро, обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди-стрес, унижение, срам и загуба на доверие във властите в държавата и в частност в дейността на ответниците,

-сумата от 6 896,41 лева или 3 526,08 евро, обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди, включваща следните суми: сумата от 890,38 лева - разноски по адм. дело № 10518/2018г. на АССГ, сумата от 1 164,35 лева - разноски по адм. дело № 3051/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, сумата от 1 216,80 лева - разноски по гр. дело № 8816/2019г. по описа на Районен съд - Бургас и сумата от 3 200 лева неполучаване на възнаграждение за служба в доброволния резерва на Българската армия за четири години, поради отказ за подписване на договор с ищеца за такава служба и сумата от 455,26 лева за направени разходи за пътни и хотели в гр. София и гр. Велико Търново, свързани с търсене на доказателства за гр. дело № 01068/1996г. по описа на СРС.

Претендират се и законни лихви за забава върху горепосочените суми, считано от подаване на исковата молба в съда-04.04.2023г. до 2 окончателното им заплащане, както и направените съдебни разноски.

Твърди се, че вредите са претърпени от ищеца в пряка връзка с това, че Командването на военновъздушните сили с ЕИК 129010189 , като правоприемник на военно формирование 22800-София, неправомерно не е заличино наложено на ищеца дисциплинарно наказание като кадрови военнослужещ „дисциплинарно уволнение“, което наказание се твърди, че е отменено с влязло в сила решение по гр. дело № 01068/1996г. по описа на СРС.

Като неправомерно поведение допуснато от ответника

Министерство на отбраната се твърди съставеното от този ответник писмо, в което невярно се посочва, че липсва такова водено съдебно дело, с решението по което е отменено наложеното на ищеца наказание като кадрови военнослужещ „дисциплинарно уволнение“ и отказ за заличаване на дисциплинарното наказание на ищеца. Като неправомерно действие на двамата ищци се сочи загубата на кадровото досие на ищеца.

С депозираните отговори на исковата молба първият ответник е оспорил основателността на претенциите на ищеца, а вторият - допустимостта на иска по отношение на него.

С определение № 907/26.03.2026 год. по делото, окръжния съд е приел исковите претенции на ищеца за допустими, делото е докладвано на страните, разпределена е доказателствената тежест и е насрочено открито съдебно заседание.

Преди провеждането на първото по делото открито съдебно заседание, ищецът Д. е депозирал молба вх.№ 9710/07.05.2026 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с която е поискал привличане на трето лице помагач на своя страна – СОСЗР, като в молбата, за поисканото привличане, са изложени идентични аргументи с тези изложени в частната жалба.

В проведеното от окръжния съд на 12.05.2026 год. открито съдебно заседание ищецът е поддържал искането за привличане на трето лице – помагач, а първият ответник се е противопоставил на поисканото привличане, поради липсата на правен интерес.

За да постанови определението в обжалваната част, окръжният съд е приел, ч е ищецът по делото не е обосновал интерес да бъде подпомаган по делото от посоченото трето лице помагач Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Посочено е, че привличането на трето лице помагач се обосновава от наличието на интерес за третото лице да издейства положително решение за страната, на която помага, тъй като би имало възможност при лошо воден процес и липсата на подпомагане, подпомаганата страна да има право на регрес срещу страна, която е помагала в съдебното производство. Видно от изложеното в молбата на ищеца, същият се опитва да докаже интерес от подпомагане от посочената от него страна с общи формулирани искания относно държавното съхраняване и обработване на данни относно статута, дицсиплинарните наказания и кадровото положение на военнослужещите в запаса и резерва. Обосноваването на принципен интерес за други лица в системата на отбраната от конституирането на посоченото трето лице-помагач не обосновава конкретния интерес за конкретното трето лице-помагач на страната на ищеца.

Настоящият съд намира за правилни като постановени в съответствие 3 със закона и съдебната практика, изводите на окръжния съд за неустановен правен интерес за ответника от привличането на горепосоченото трето лице за негов помагач, като не споделя възраженията на частния жалбоподател изложени в частната жалба.

Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи за да помага – т.е. правото на привличане е обусловено от правото на встъпване. Отговор на въпроса, кога е налице право на встъпване на трето лице в процеса, дава разпоредбата на чл. 218 от ГПК, която сочи, че третото лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Интересът по чл.

218, вр. чл. 219 от ГПК се преценява на базата на предвидените в закона последици по чл. 223 от ГПК - постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

Предвид изложеното по-горе, неправилно е схващането на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 219 от ГПК, вр. чл. 218 от ГПК не ограничава вида на интереса от привличането. Тези разпоредби не следва да се тълкуват изолирано, а в съвкупност с останалите разпоредби на раздел втори от глава шестнадесета на ГПК, предвид целите които са преследвани от законодателя с уреждане на института на участие на трети лица в исковото производство. Съдебната практика последователно приема, че в хипотезата по чл. 219 от ГПК интересът трябва да е правен, като следва да е установен както за привличащия, така и за привлечения. Правният интерес следва да е обоснован и конкретен и се преценява от съда с оглед обстоятелствата по всяко дело, тъй като участието на трето лице във висящ процес между други лица, не трябва да засяга непропорционално правната му сфера. Така с мотивите към т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, е разяснено, че встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното преди това исково производство.

Привличането на трето лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението.

В случая не се твърди и не се установява между ищеца, лицето, което иска да привлече и ответниците по делото, да съществуват конкретни материални правоотношения, от които за третото лице да произтичат преки права и задължения, сложени за разрешаване по настоящото дело.

Обстоятелствата по молбата на ищеца за привличането по никакъв начин не 4 обосновават възможност, при разрешаване на настоящото дело да бъдат засегнати конкретни права на лицето, чието привличане се търси, за да има интерес то да се брани в процеса срещу ответниците по делото. В случая, при каквото и да е разрешаване на спора по делото, за лицето, чието привличане е поискано от ищеца, не биха настъпили преки благоприятни или неблагоприятни правни последици. В този смисъл не е установен интереса на третото лице от встъпване по делото.