Решение № 15416 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15416 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110103129 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. И. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 23.06.2025 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34716/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

На основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 140 ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: с адрес гр.

София, ж. к. "Младост 1", бл. 30А, вх. 2, ет. 13, ап. 124 за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е ползвател на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

1

Ответникът, чрез адв. М., оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че през месец октомври 1999 г., бащата на ответника, подал молба до "Топлофикация София" ЕАД за отказ от доставка на топлинна енергия, като свалил всички радиатори в жилището и затапил тръбите, след което прехвърлил партидите за отопление и топла вода на ответника за удобство поради напреднала възраст. Посочва, че сградата е с еднотръбна система на отопление, поради което не били дължими такси за дялово разпределение, в която насока излага конкретни съображения. Посочва, че дялово разпределение не е било начислявано до края на 2019 г., когато изведнъж се появили фактури от месец юли 2019 г., в които започнало отчитане на такова по формула, специално относима към двутръбното отопление на абонатите на дружеството. Твърди, че имотът не се е обитавал преди есента на 2022 г.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, както и твърденията си, от които извлича благоприятни правни последици - че отоплителните тела в имота са свалени, а консумацията на топлинна енергия за подгряване на вода в имота е нулева.

На основание чл.155 ГПК общоизвестно и ненуждаещо се от установяване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 2 горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност, установяват, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том I, рег. № 13933, дело № 149/2022 г. на 22.07.2022 г. Г. И. В. е учредил в полза на съпругата си Петя Благоева Каменова и е запазил за себе си вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, придобит от ответника В. по наследство, който е дарил на малолетната си дъщеря.

Не е спорно, че към началото на процесния период (01.05.2022 г.) ответникът е бил собственик на процесния имот, както и че партидата при ищеца е на негово име с оглед подадената още през 1999 г. молба декларация.

С констативен протокол от 03.10.2008 г., подписан между представители на ищеца и представители на етажната собственост е удостоверено, че в сградата на адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 30А, вх. 1 и 2 не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение поради еднотръбна вътрешан отоплителна инсталация.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост, респ. вещно право на ползване върху имота.

Доколкото по делото е установено, че с договора за дарение ответникът е учредил в полза на своята съпруга вещно право на ползване и е запазил такова за себе си, приложимо е правилото на чл. 32, ал. 2 СК, съгласно което е налице солидарна отговорност между съпрузите за задължения, поети за задоволяване на семейни нужди. Отговорността и на двамата съпрузи за заплащане на разноските по отопляването на ползвания недвижим имот е солидарна, при която всеки от солидарните длъжници отговаря за цялото задължение. Без значение в случая се 3 явява обстоятелството дали жилището е семейно, т. е. дали се обитава от двамата съпрузи и техните деца. След като е налице притежавано от съпрузите право на ползване върху жилищен имот по време на брака, съпрузите се явяват купувачи по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, то те отговарят солидарно. В този смисъл е и преобладаващата практика на въззивната инстанция напр.: Решение № 2530 от 26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5917/2023 г., Решение № 263038 от 29.09.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4590/2021 г., Решение № 34 от 5.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 7593/2016 г., Решение № 3552 от 17.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11080/2019 г., Решение № 266136 от 18.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8955/2018 г., Решение № 7994 от 3.11.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7411/2016 г., Решение № 423 от 19.01.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 9122/2016 г., Решение № 3421 от 28.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4511/2022 г. и мн. др., а също и тази на ВКС: Определение № 50690 от 3.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 149/2019 г., III г. о., ГК.

С оглед горното ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът като вещен ползвател и купувач по договора за продажба на ТЕ дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.

Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може 4 да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.