Решение № 6706 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6706 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511398 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл., вр. чл. 409, ал. 4 от ГПК.

Образувано е въззивна жалба на „К.” ЕООД срещу решение от 29.05.2023 г. по гр.д.

№ 12533/2015 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „К.” ЕООД срещу В. С. С. иск с правно основание чл. 409, ал. 1 от ГПК за издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 12533/2015 г. на СРС срещу длъжника В. С. С. за сумата 1739 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до изплащане на вземането, и за сумата 334,78 лева, представляваща разноски по делото.

В жалбата са излага оплакване, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че е изтекла 5 –годишната давност за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12533/2015 г. на СРС, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист. Поддържа се, че относно давността за вземането, считана от последното извършено изпълнително действие по образуваното пред ЧСИ Б.Б. изпълнително дело – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. С. С. с писмо изх. № 5337/15.11.2016 г., връчено на работодателя на 25.11.2016 г., е следвало да бъде съобразено нейното спиране на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП и прекъсването, настъпило с образуването на изп. дело № 20217910400354 на ЧСИ Т. В., преобразувано в изп. дело № 20227450400002 на ЧСИ Н.С., по което с молбата за образуването на делото е било поискано 1 налагането на запори на банковите сметки на длъжника. Сочи се, предвид спирането на давността на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, 5-годишният давностен срок от последното изпълнително действие по изп.д. № 20158560400782 на ЧСИ Б. Б. – изпращане на запорно съобщение до работодателя на 15.11.2016 г., би изтекъл на 22.01.2022 г. Течението на този давностен срок междувременно бил прекъснат с молбата на кредитора за образуване на ново изпълнително дело № 20217910400354 на ЧСИ Т. В., с която молба било поискано насочване на изпълнението чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Следвало да бъде съобразено и това, че ЧСИ Н. С. на 13.01.2022 г. е образувал изп. дело № 202274500002 въз основа на взискателя „К.” ЕООД с която е поискано насочване на изпълнението върху банковите сметки на длъжника, служебно препратена му от ЧСИ В., преди изтичане на давностния срок за вземането – 22.01.2022 г. Твърди се, че неизвършването от съдебния изпълнител на поисканите изпълнителни действия е мотивирано от заблуждението му, че представеният изпълнителен титул не е оригинален, но това било опровергано с приетата по делото техническа експертиза. Излага се аргумент, че независимо от причините, поради което съдебният изпълнител не е изпълнил искането на „К.” ЕООД за предприемането на конкретно изпълнително действие, то самият факт на направено искане в рамките на висящо изпълнително производство прекъсва давността.

Отправя се искане да се отмени обжалваното решение и да се разпореди издаване на изпълнителен лист.

Въззиваемата страна В. С. С. оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, възивният съд взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 12533/2015 г. на Софийски районен съд е образувано по подадено от „К.” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу В. С. С. за сумата 1739 лв., дължима по запис на заповед от 19.03.2014 г. с падеж 03.09.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 27.03.2015 г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите по заявлението. За издаването на изпълнителния лист е направено надлежно отбелязване на гърба на заповедта за изпълнени, както и отбелязване, че същите са получени от пълномощник на заявителя на 15.04.2015 г.

На 15.04.2022 г. по делото е постъпила молба от пълномощник на заявителя „К.” ЕООД за издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение. В молбата се сочи, че въз основа на изпълнителния титул е образувано изп. дело № 782/2015 г. по описа на ЧСИ Б. Б., по което е последното изпълнително действие е било на 25.11.2016 г. и това изп. дело е било прекратено на 11.02.2019 г., като изпълнителният лист е бил върнат на взискателя. Впоследствие било образувано изпълнително дело за продължаване на изпълнителните действия № 20217910400354 по описа на ЧСИ Т. В., като с молбата за образуването му било поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Това изпълнително дело било прехвърлено по компетентност на ЧСИ Н. С. с район на действие Кюстендилски ОС и съответно преобразувано в изп. дело № 20227450400002 по описа на ЧСИ Н. С.. С писмо изх. № 00176/18.01.2022 г. ЧСИ Н. С.

2 върнал изпълнителния титул, като посочил, че не го приема за оригинал, тъй като не съдържа реквизитите по ГПК - печати на съда. Молителят сочи, че визираната от съдебния изпълнител липса на реквизити касае отсъствието на видими отпечатъци от печатите на съда върху изпълнителния лист, макар от неговия вид – физическо овехтяване, избледняване на подписа на съдията заедно с попиване на мастилото от обратната страна на документа да може да се заключи, че той е издаденият от СРС оригинал. Сочи се, че избледняването на отпечатъците от печатите на съда върху изпълнителния лист в резултат на въздействието на неизвестни фактори и/или вещества в периода след прекратяване на изп. дело № 782/2015 г. на ЧСИ Б. представлява такова заличаване на съществени елементи на документа, което дава основание същият да се счита за унищожен.

Препис от молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист е връчен на длъжника В. С. С., която в дадения й от съда срок е представила писмен отговор, с който е оспорила молбата. Длъжникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на вземанията по процесната заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 12533/2015 г. на СРС. Оспорил е и твърдението на взискателя, че изпълнителният лист е унищожен. Изложил е довод за липса на доказателства в подкрепа на това твърдение на взискателя – от съдържанието на представеното писмо изх. № 00176/18.01.2022 г. на ЧСИ Н.

С. било видно, че изпълнителен лист е бил представен, но същият не е бил в оригинал и без печат на съда, но това не водело до извод, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, а други доказателства за това не били представени.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената молба е с правно основание чл. 409, ал. 1 от ГПК

Посочената разпоредба предоставя възможност на титуляра на изпълнителен лист да иска от съда, който го е издал, издаване на дубликат на изпълнителния лист, когато оригиналът му е изгубен или унищожен. Искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист се разглежда в рамките на производството, в което е признато изпълняемото право.

Целта на производството по чл. 409 от ГПК е да се даде възможност на взискателя да реализира правото си на принудително изпълнение, когато то не може да се осъществи поради липсата на първообразния изпълнителен лист. В това производство молителят следва да докаже, че изпълнителният лист е изгубен – не е получил или е изгубил фактическата власт върху документа и не му е известно къде се намира, или е унищожен – наличие на обстоятелство, довело до физическо въздействие върху документа, обуславящо невъзможност да бъде възпроизведено неговото съдържание. Без значение е причината, довела до това състояние. Длъжникът в това производство може да противопоставя не само възражения срещу твърденията на молителя за изгубване или унищожаване на изпълнителния лист, но и възражения за погасяване на дълга, т.е. може да въвежда и твърдения за правопогасяващи факти, настъпили след установяване на съществуването на вземането по изпълнителния лист – чл. 409, ал. 3 от ГПК.

В случая длъжникът е противопоставил както възражение за липсата на условията за 3 исканото издаване на дубликат на изпълнителния лист - че същият е изгубен или унищожен, така и възражение за погасяване по давност на вземането по процесния изпълнителен лист след възникване на изпълнителното основание.

Установено е по делото, че въз основа на издадения на 27.03.2015 г. по ч.гр.д. № 12533/2015 г. на Софийски районен съд изпълнителен лист по молба на взискателя „К.” ЕООД е образувано изп. дело № 20158560400782 по описа на ЧСИ Б. Б., по което изп. дело са извършвани изпълнителни действия, последното от които е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. С. С. със запорно съобщение изх. № 53314/15.11.2016 г. По молба на взискателя изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 11.02.2019 г., като с протокол от 25.02.2019 г. оригиналът на изпълнителния лист е предаден на взискателя „К.” ЕООД.

С молба от 08.10.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист, издаден на 27.03.2015 г. по ч.гр.д. № 12533/2015 г. на СРС, по молба на „К.” ЕООД срещу В. С. С. е образувано изпълнително дело № 20217910400354 по описа на ЧСИ Т. В.. В молбата за образуване на това изпълнително дело е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и/или пенсия и на запор върху банковите сметки. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 27.03.2015 г., върху който е обективиран протокол от 11.02.2019 г. на ЧСИ Б. Б. за прекратяване на изп. дело № 782/2015 г. съгласно чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК; вписано е връчване на покана за доброволно изпълнение на 05.05.2015 г. и последно действие на 25.11.2015 г.

С молба вх. № 0523/11.10.2021 г. взискателят „К.” ЕООД е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Н. С. с район на действие Кюстендилски РС, в района на който е постоянният адрес на длъжника. С постановление на ЧСИ Т. В. от същата дата е разпоредено изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ Н. С. на основание чл. 427, ал.1, т. 5 от ГПК. В придружителното писмо за изпращане на изпълнителното дело е посочено, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2015 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 12533/2015 г. с взискател „К.” ЕООД и длъжник В. С. С., както и че към него са приложени оригинали на всички документи, депозирани по изп. дело № 20217910400354.

С писмо изх. № 00176/18.01.2022 г. ЧСИ Н. С. е указал на взискателя „К.” ЕООД да представи изпълнителен титул в оригинал, тъй като в прехвърленото изпълнително дело е приложен такъв, но не в оригинал и без печат на СРС, като в писмото е посочено, че не следва да бъдат продължени изпълнителните действия в противоречие с ГПК. С писмо изх.

№ 00457/09.02.2022 г., получено от взискателя на 15.02.2022 г., на същия е върнат приложения по делото изпълнителен титул – поради неотстраняване на горепосочените нередовности.

Според приетото заключение на СТЕ в изпълнителния лист, представен с молбата на „К.” ЕООД с вх. № 23003225/15.04.2022 г. /л. 14 от делото/, подписът за „Районен съдия” е 4 изпълнен с химикална паста с виолетов оттенък. Вещото лице е направило извод, че този подпис действително е изпълнен върху документа, а не е извършена техническа подправка чрез пренасянето му от друг документ или от копиране с принтер. В този изпълнителен лист се наблюдава избледняване на мастилото в областта на подписа, положен на мястото за „Районен съдия”. Правоъгълният печат, озаглавен „Протокол” на ЧСИ Б. Б., е изпълнен със синьо мастило. При сравнителното изследване на изпълнителния лист, представен с горепосочената молба /на л. 14 от делото/ и изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 12533/2015 г., съдържащ се в представеното копие от изп. дело № 872/2015 г. на ЧСИ Б. Б., е налице пълно съвпадение, с изключение на отпечатъците от кръгъл печат, положени на мястото за „печат” и „Районен съдия”. В заключението е посочено, че изпълнителния лист, представен с молбата на молителя вх. № 23003225/15.04.2022 г. /л. 14 от делото/ не са установени следи от отпечатъци от кръгъл печат с текст „Районен съд София”.