Решение № 260076 от 07.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260076/7.10.2021г.

07.10.2021г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на 16.09.2021година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия

Тагарева

Гр. дело №612 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.А.П. ***, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител А.К.П. ***, представляван от адв.Л.Г. от АК-П,, с която против ЗАД"ОЗК-Застраховане" гр.София е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата

90 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП от

04.10.2018г., настъпило около 13:30ч. в светлата част на денонощието в гр.*** на ул."***непосредствено преди кръстовището с улица ***. Произшествието било причинено от лек автомобил "Ауди А4" с peг. № У 1404 АХ, управляван от водача Г.И.В., който се е движел с превишена скорост и в нарушение на чл.119 от ЗДвП, вр. с чл.

20, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с условията на намалена видимост, ограничена от автобус на място, както и поради несъобразяване с обстоятелството, че наближава пешеходна пътека, отнемайки предимството на пресичащия пешеходната пътека ищец - малолетно дете. С влязла в сила присъда на Ямболски районен съд, постановена по н.о.х.д. №1179/2019г. виновният водач на лекия автомобил "Ауди А4" с per. № У1404 АХ бил признат за виновен за ПТП от 04.10.2018г.

Ищецът поддържа, че в резултат на ПТП е получил тежка автомобилна травма, изразила се в контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за открито счупване на двете кости - малък и голям пищял в областта на долна трета, както и контузия на дясната ръка в областта на лакътната става без клинични данни за счупване на някоя от костите, участващи в изграждането на ставата. Първоначално бил приет в много тежко състояние в болнично заведение, като му е била извършена оперативна интервенция на увредения долен крайник с цел по-точно алиниране и имобилизиране на костните фрагменти, което да гарантира по-бързото им и пълноценно възстановяване с използване на метална остеосинтезна техника, с планирана повторна операция за изваждане на металните остеосинтезиращи материали, извършена на на 22.07.2019г. Твърди се, че през целия период от увреждането до втората операция, пострадалото дете е било с тежки социално - битови ограничения, не е имало възможност да се самообслужва и е било зависимо изцяло от грижите на своите родители; че детето е изпитвало силни болки и страдания, било е на постелен режим дълъг период от време, ползвало е помощни средства за придвижване и чужда помощ. Наред с продължителните интензивни болки и страдания от тежкото открито счупване и двете операции, кракът на детето бил видимо деформиран и е силно намалена двигателната му активност, която не се е възстановила дори и към настоящия момент в състоянието отпреди ПТП, като е налице и мускулна слабост. Детето получило силно пост-травматично стресово разстройство, което е допълнителна тежка последица и самостоятелно увреждане в емоционалната му сфера, което му създава значителен дискомфорт. Лечението продължавало и понастоящем и не е налице пълно възстановяване.

Ищецът твърди, че увредилият го автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗАД"ОЗК-Застраховане" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП неимуществени вреди. Сочи, че е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но същият предложил минимално обезщетение - крайно занижено и несъответстващо с характера и тежестта на уврежданията и продължителността им, с което ищецът не се съгласил. Поради това моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществените вреди от ПТП в размер на исковата сума от 90 000лв., ведно със законната лихва от 13.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер за разликата над сумата 10000лв. Оспорил е механизма на ПТП, като е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поддържайки, че същият е извършил нарушение на правилата, установени в ЗДвП - внезапно е пресичал натовареното пътно платно, без да се огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението.

В тази ситуация от една страна за водача на МПС била налице ниска видимост към тичащото дете, което е било закрито от преминаващ автобус, а от друга - видимостта на водача на МПС е била ограничена от растителността по тротоара.

Според ответника, ищецът не се е огледал преди и докато е пресичал платното за движение и ако е ходел по пешеходната пътека, вместо да тича, процесното събитие не би настъпило. Навежда още, че поради липсата на адекватен родителски контрол и елементарна грижа е допуснато да пострада невръстно дете. Ответникът е оспорил също твърденията на ищеца, че в резултат на ПТП за него са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания и че търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 90 000лв., за който размер сочи, че е неоснователно завишен и прекомерен, в противоречие с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД Ответникът е оспорил и претенцията за лихви и началния момент на дължимост на лихвата, тъй като застрахователят счита, че не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху претенцията, както и че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Заявява и претенция за разноските в производството.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв. Г., който претендира в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 ЗА.

Представя и писмена защита с посочена актуална съдебна практика, за която счита, че е по аналогични случаи.

Ответникът - застраховател изпраща процесуален представител в първото по делото о.с.з., който поддържа отговора на исковата молба.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от 18.10.2018г. на МВР, Пътна Полиция-Ямбол, че на 04.10.2018г. в гр.***, на ул.*, непосредствено преди кръстовището с ул. *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Ауди А4 с peг. №У 1404 АХ, управляван от водача Г.И.В. и С.А.П., който е пострадалия от ПТП, за което е било образувано ДП №622/2018г. по описа на РУ на МВР-Ямбол.

По делото са представени материалите по досъдебното производство, които съдът не обсъжда, тъй като с Определение №195/17.12.2019г. на ЯРС по НОХД №1179/2019г. е одобрено споразумение, с което Г.И.В. е признат за виновен в това, че на 04.10.2018г. около 13:30 ч. в гр. ***, по ул.***“, непосредствено преди кръстовището с ул.*** при управление на МПС - л.а. „Ауди А4“ с рег. №У 1404 АХ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като при движение със скорост над нормативно установената, не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека пешеходец С.А.П. ***, на 10 години, като не е намалил скоростта и не е спрял автомобила, който управлява, в резултат на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на П., изразяваща се в открито счупване на двата пищяла на подбедрицата на десния крак, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„А“, вр. ал.1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК на подсъдимия В. е наложено наказание от шест месеца месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и същият на основание чл. 343г, вр. чл.37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице инж.М., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и образуваното ДП№622/2018г. на РУ на МВР-Ямбол, се установява, че при пътно-транспортното произшествие от 04.10.2018г., след като е стъпил на платното за движение, пострадалият се е движил по очертаната пешеходна пътека, косо надясно, спрямо посоката си на движение. Към момента на инициалния контакт с автомобила, пешеходецът е бил разположен в очертанията на пешеходната пътека, на около 0,4 метра южно от северния край на пътеката. Според експерта скоростта на движение на пешеходеца по платното за движение е била 12,5 км/ч, което вещото лице е определило като „бързо бягане“ за възрастовата група на пострадалия, като последният се е движил без придружител. Даденото от вещото лице заключение е, че преди и към момента на сблъсъка автомобилът се е движил със скорост от 82 км/ч, а пострадалият ищец е имал ограничаване на видимостта си в посока надясно, поради наличието на преминаващия автобус, като е имал обективна възможност да възприеме наличието на л.а. Ауди, когато е навлязъл около 4,2 метра по пешеходната пътека. Според вещото лице водачът на автомобила също е имал частично ограничаване на видимостта си в посока лявата част на пешеходната пътека и на практика е имал обективна възможност да възприеме пешеходец, пресичащ платното за движение, едва когато последният е изминал около 4,2 метра по пътеката, а автомобилът в този момент е отстоял на около 30 метра от мястото на удара. Установено е от вещото лице, че на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи, което е обосновало извод, че водачът не е приложил аварийно спирачно действие в отговор на създалата се аварийна ситуация, а произшествието е могло да бъде избегнато, ако автомобилът (при конкретно създадените обстоятелства) е осъществявал движение със скорост до 50 км/ч., колкото е разрешената скорост в населено място. В заключението се сочи, че основен дял за настъпване на произшествието има водача на л.а. Ауди, изразяващ се в движение със скорост над допустимата за населено място, при която постъпателната скорост на автомобила и скоростта, с която пешеходецът е пресичал, са поставили в невъзможност водачът да осъществи адекватна спасителна маневра. Вещото лице е дало заключение, че ако пешеходецът е осъществявал пресичане със спокоен ход, сблъсък не би настъпил, тъй като пешеходецът би достигнал мястото на сблъсък 4 секунди след като вече автомобилът е преминал от там, но от инженерно техническа гледна точка пешеходецът е осъществявал правомерно пресичане на платното за движение, преминавайки по пешеходната пътека.

Разпитан в качеството на свидетел, водачът на МПС „ Ауди А4“ с peг. № У1404 АХ - Г.В. е дал показания, според които сблъсъкът с пешеходеца - ищеца е настъпил на пешеходната пътека, която била много изтрита. Поддържал е, че не видял детето, което е било зад автобуса и е изскочило внезапно, а след като е разбрал, че е ударил нещо спрял веднага, направил обратен завой и се обадил на тел. 112.

Установено е по делото от представените по делото писмени доказателства - медицински документи за болничното лечение на ищеца и други извършени му медицински прегледи, както и от заключението на вещото лице-ортопед д-р А.И., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на настъпилото произшествие от 04.10.2018г. на ищеца са били нанесени две травми - на десен лакът и на дясна подбедрица, като в резултат на удара е настъпило счупване на малък и голям пищял на ниво средно-долна трета на подбедрицата, с пробиване и разкъсване 6-7 см. на меки тъкани и кожа по вътрешната страна на подбедрицата от острите ръбове на фрактурната тибия – изхвръкнала извън раната. Вещото лице д.рИванов е установило, че след ПТП-то на 04.10.2018г. ищецът е бил приет за болнично лечение, спрямо него същия ден са били предприети оперативни процедури - извършена е била оперативна намеса след последователна дезинфекция и саниращи дейности на откритата фрактура; под анестезия са стабилизирани фрактурите с К-игли и заключваща плака; извършвани са промивки, дренажи и обработка на мекотъканните рани и пострадалият е бил изписан от болницата на 12.10.2018г. с подобрение. Ищецът е бил рехабилитиран в лечебното заведение и у дома и 8 месеца след операцията, при наличие на пълно костно срастване на фрактурите и спокоен мекотъканен статус, отново е бил хоспитализиран на 22.07.2018г. като му е била извършена екстракция на металните импланти на 23.07.2018г., поради изчерпаният им ефект и изписан с подобрение на 25.07.2019г. Според вещото лице, получените травми на десен лакът и дясна подбедрица отговарят на механизъм на удар от автомобил по външната страна на дясна подбедрица и десен лакът. Даденото заключение е, че по естеството си травмата на лакътя е повърхностна травма, без опасност за живота, с временен дискомфорт и болка в ставата, отзвучаващи за 5-7 дни. Относно травматичната генеза на откритите фрактури на двете кости на дясна подбедрица ведно с разкъсаните от тях меки тъкани, вещото лице е посочило, че по своето медицинско естество покриват медико-биологичният характеризиращ признак на трайно затрудняване в движенията на десния долен крайник на тялото (с нарушение на анатомичната цялост на меки тъкани - рана с размер 7-10 см., както и на тибията и фибулата на десния крак) и обуславят временно нарушаване на здравето, неопасно за живота на пострадалото дете С.П.,с предпоставки за психотичен стрес и душевно разстройство в последствие. Според експерта най-силни и интензивни са били болките за детето непосредствено след травмата и първите 4-5 дни от операцията, постепенно с раздвижването в леглото, сядане и промяна на позицията болките са намалели, детето е било по-кантактно. Вещото лице е установило, че лечението на ищеца С. е проведено от началото до края при абсолютно спазване на медицинските стандарти за лечение на травматично болни и при него лечебният и възстановителен процес са се развили по най-добрия начин. При извършения медицински преглед на 19.05.2021г. експертът констатирал, че физическите последици при ищеца вече са преодоляни напълно - налице е пълно първично срастване на двете тръбни кости на подбедрицата; зараснала кожа в областта на раната и оперативния достъп, като е налице минимална подутина на подкожието под раната от 0,5см., което е последица от нарушено кръвоснабдяване от счупването; обемът на движението в глезенните и коленните стави на двата крака е еднакъв и на детето не предстоят повече операции, тъй като е настъпило пълно възстановяване както отпреди ПТП-то.