Решение № 121 от 08.05.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 199/2024
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 24.07.2024
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Станимир Тодоров Ангелов, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 209, ал. 2, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 2, ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. гр. Добрич, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500199 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК въз основа на жалба с рег. № 670/16.01.2024 год., подадена от Г. Т. И. с ЕГН ********** и С. И. И. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. Т., община Ш., област Добрич, чрез упълномощения адвокат Н.Б. от АК – гр.
Варна, срещу постановление за разпределение по чл. 460 от ГПК с № 28291/18.12.2023 г. по изпълнително дело № 20228100400797 на ЧСИ Н.Н. с рег. № 810 на КЧСИ, с район на действие при Добричкия окръжен съд.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното разпределение, поради неяснота относно основанието и размера на погасените задължения. Твърди се, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на закона, тъй като неправилно в разпределението на общата сума са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД всички разноски, направени по делото, включително и тези, които не са били платени от взискателя. На следващо място неправилно в разпределението като разноски с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са включени и разноски, които не са свързани със събиране на сумата, предмет на разпределението, респ. нямащи правото да се ползват с привилегията, указана с посочената разпоредба.
1
На следващо място се иска разпределението да бъде отменено, поради това, че вземането на всички взискатели е посочено общо – без да бъдат конкретизирани всички такси платени от взискателя, за да се извърши обоснована преценка кои и в какъв размер се ползват с право на привилегировано плащане. Жалбоподателите считат, че ЧСИ неправилно е определил размера на задълженията по всеки един от изпълнителните листи, както и неправилно са били определени привилегиите на всеки един от кредиторите, като по този начин неправилно са погасени задълженията към кредиторите.
На следващо място жалбоподателите изразяват оплаквания относно изчисленията за размера на дълга към датата на разпределението, размера на таксите и разноски по изпълнението.
На осн. чл. 436, ал. 2 от ГПК препис от жалбата е изпратен на взискателите: Община Ш., НАП, ТД на НАП Варна, „Алианц Банк България“ АД и „Банка ДСК“ АД.
„Алианц Банк България“ АД, чрез упълномощения юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и недоказана, и като такава подлежаща на отхвърляне.
Останалите взискатели не са изразили становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата, тъй като разпределението е извършено съобразно изискванията на закона – определените за отделните взискатели суми са правилно изчислени. ЧСИ сочи, че при постановяване на разпределението е съблюдавал изричните указания по приложението на закона, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. Подлежащата на разпределение сума е отнесена за погасяване задълженията на длъжниците към взискателите, съобразно правото им на привилегировано удовлетворяване на вземанията им, предвид разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. В обжалваното постановление ясно и прецизно са посочени всички такси и разноски по основание и размер, дължими в полза на ЧСИ, съгласно ТТР към ЗЧСИ.
На следващо място ЧСИ обръща внимание, че всички разноски, включени в разпределението са извършени от първоначалния взискател по повод осъществяването на изпълнителния способ, както и че за всички 2 авансово платени от взискателя такси и разноски, подлежащи на възстановяване на осн. чл. 79 от ГПК и чл. 34 от ТТР към ЗЧСИ са изготвени сметки, чийто номера и дати са изброени в обсъжданото постановление.
Посочено е също така, че вземанията на всички взискатели са индивидуализирани с уточняването им по основание и размер, както и с привилегиите, с които се ползват при тяхното удовлетворяване.
Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 463, ал. 1 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е допустима, тъй като е депозирана на 16.01.2024 г., но е постъпила по пощата като датата на пощенското клеймо е 12.01.2024 г., т.е. подадена е в рамките на преклузивния тридневен срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК от деня на предявяване на разпределението – 10.01.2024 г.
Допустимостта на жалбата е обусловена и от нейните автори – изхожда от лица, които имат правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител, с който се извършва разпределение на събраната по изпълнението сума между взискателите. Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20228100400797 на ЧСИ с рег. № 810 и район на действие ДОС е образувано за събиране на парични вземания на взискателя „Алианц Банк България“АД, за които въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК от 20.06.2016г. по ч. гр. дело № 1743/2016 г. по описа на ДРС е издаден изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Г. Т. И. и С. И. И.. За обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора за кредит длъжниците Г. Т. И. и С. И. И. са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху недвижим имот в с. Т., общ. Ш., ***, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 836 кв.м по скица, а по нотариален акт с площ от 840 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 66 кв.м. и разгърната застроена площ от 147 кв.м. - договор, сключен с нотариален акт №174 т.2 рег.№1592 д.
№287/17.03.2008г. на нотариус с рег. № 35 и район на действие КРС.
На 21.11.2023 г. е проведена публична продан на посочения по-горе недвижим имот, като за купувач е обявен „Джи Пи Ви Груп“ ООД, ЕИК 3
206507877, за сумата от 287 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/21 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът проверява служебно само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели и в случая няма порок във връзка с конституиране на лицата, които следва да участват в разпределението на приходите от осребрените на жалбоподателката имуществени права.
В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал.
2 от ГПК. Разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо от произхода му. При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на привилегированите притезания съгласно намиращата 4 приложение разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД . Съдебният изпълнител следва да спази предвидения ред, като отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите; остане ли свободна сума тя следва да се отдели за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и след изчерпване на всички привилегировани притезания се пристъпва към отделяне на суми за притезанието, което следва привилегированите. Хирографарните кредитори се удовлетворяват по съразмерност – чл. 133 от ЗЗД , пропорционално на размера на вземанията си. Съразмерно се удовлетворяват и няколко еднакви по ред привилегировани притезания, съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗЗД .
Жалбата, предмет на разглеждане по делото, е основана на фактически твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, като същевременно са релевирани и доводи за неяснота на направените разноски в изпълнителното производство. На основание чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ във р. с чл.
162, ал. 2, т. 1, чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, чл. 4, ал. 2 ЗМДТ на частния съдебен изпълнител е възложено принудителното събиране на публични общински вземания, представляващи дължими данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци, данък върху превозните средства, съгласно приложените на л. 444 и 445 от изпълнителното дело удостоверения за наличие или липса на задължения, съответно от С. И. И. и Г. Т. И., издадени на 24.11.2023 г. от Община Ш., чийто задължения са в общ размер от 44,08 лв., от които: данък върху недвижим имот – главница от 12,48 и лихва от 0,40 лв., и такса за битови отпадъци – главница от 30,24 лв. и лихва от 0,96 лв.
В хода на съдопроизводствените действия са присъединени и следните взискатели:
ТД на НАП – Варна, на основание чл. 458 от ГПК с вземане в общ размер от 21 482,55 лв., представляващи непогасени публични вземания на длъжника С. И. И., и за вземане в размер на 0,40 лв., представляващи непогасени публични вземания на длъжника Г. Т. И..
На осн. чл. 456 от ГПК, съгласно Удостоверение за присъединяване, издадено по изпълнително дело № 20168100400146, „Банка ДСК“ АД като кредитор с учредена в нейна полза предходна възбрана върху процесния имот, и в качеството й на правоприемник на друг кредитор с предходна възбрана върху същия имот – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, за сумата от 5
48 739,15 лв., ведно със законната лихва, считано от13.12.2023 г., като за обезпечаване на вземането е наложена възбрана върху продадения имот, вписана в Дв,вх. рег. № 733 от 28.03.2016 г., том I, Акт № 81/2016 г. на СВ – гр. Каварна.
По отношение на първоначалния взискател „Алианц Банк България“ АД е установено, че вземането му е обезпечено с Договорна ипотека, вписана в Дв,вх. рег. № 1206 от 17.03.2008 г., том I, Акт № 49/2018 г. на СВ – гр.
Каварна, новирана с молба за подновяване на ипотека, вписана в Дв,вх. рег.
№ 303 от 23.02.2018 г., том I, Акт № 45/2018 г. на СВ – гр. Каварна Не се спори по делото, че горепосочените взискатели правилно и законосъобразно са конституирани като страни по делото съгласни вписаните привилегии върху имота и представените удостоверения по чл. 456 от ГПК.
С постановление с изх. № 28291 от 18.12.2023 г. е извършено разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот на длъжниците, по реда на чл. 460 от ГПК, както следва:
1. ЧСИ – вземане в размер на 10 334,61 лв. /такси/;
2. Община Ш. – вземане в размер на 12,88 лв. /данък недвижими имоти/ и 31,20 лв. /такси битови отпадъци/;
3. ТД на НАП Варна – 1) вземане в размер на 21 482,55 лв. /публични вземания от С. И. И./ и 2) вземане в размер на 0,40 лв. /публични вземания от Г. Т. И./;
4. „Банка ДСК“ АД – присъединен взискател (правоприемник на „ОТП Факторинг“ ЕАД) – вземане в размер на 48 752,05 лв., обезпечено с Възбрана от 28.03.2016 г.;
5. „Алианц България“ АД – вземане в размер на 300 007,99 лв., обезпечено с Договорна ипотека от 17.03.2008 г., новирана с молба за подновяване от 23.02.2018 г., от която: 5 839 лв. – разноски по изпълнението, и 294 168,99 лв.