Определение № 70 от 03.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Враца, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно частно гражданско дело № 20261400500040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник юрк. Г. П. А., против определение № 933/06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 150/2025 г. на Районен съд - Козлодуй, в частта му, с която е отхвърлено като неоснователно искането му за изменение на Решение № 170/09.07.2025г. на РС - Козлодуй в частта за разноските, в която на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, е осъдено да заплати на И. Ж. Т. сумата 770 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че определението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер 1222.46 лв. в полза на ищеца И. Ж. Т. и същия следва да е съответен на сложността на делото и да е под присъдения размер. Твърди, че в хода на делото не са събрани голям обем доказателства, които е следвало да бъдат обсъдени, провело се е едно открито съдебно заседание, т.е. безспорно е че няма никаква фактическа сложност в случая.

Поддържа, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна. Посочва, че целта на законодателя не е да възстанови на страната, която има право по делото да получи разноски, направените от нея разходи в пълен размер за заплатено адвокатско възнаграждение, а при констатирана прекомерност, да й присъди такъв, който 1 е съобразен както с размера, предвиден в Наредбата, така и с особеностите на случая. Моли съда, да уважи подадената частна жалба като намали съдебните разноски за адвокатски хонорар в полза на И. Ж. Т., до размер 200.00 лева.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна И. Ж. Т., чрез пълномощника му адв. Б. Й., но в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 150/2025г. на РС-Козлодуй е образувано по постъпила искова молба от И. Ж. Т., ЕГН **********, от гр. Козлодуй, чрез пълномощника му адв. Б. Й., против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит Стандарт № *** от 28.06.2023 г. е недействителен. В исковата молба е посочена цена на иска 11311, 48 лева и е поискано присъждане на съдебните разноски. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2025г., сключен между И. Ж. Т. и адв. Б. Й. с предмет образуване и водене на исково производство срещу „Профи Кредит България“ ЕООД поради неравноправни/нищожни клаузи по договор за потребителски кредит Стандарт № *** от 28.06.2023 г. В договора страните са договорили възнаграждение за адвоката в размер 770 лева, която сума е платена по банков път, за което е представено и преводно нареждане от 27.01.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е оспорил предявения иск и на основание чл.78, ал.5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай, че същото надвишава минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Със становище по хода на делото от 19.06.2025г. процесуалния 2 представител на ищеца е изразил становище по проекто-доклада на съда и по депозирания от ответника отговор. По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е изразил становище, че адвокатското възнаграждение е договорено в размер 770 лева, а съобразно цената на иска от 11311, 48 лева минималното адвокатско възнаграждение е 1418 лева, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В становището е инкорпориран списък на разноски по чл. 80 ГПК.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните не са се явили.

С решение № 170/09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 150/2025 г. на Районен съд - Козлодуй, е признато за установено в отношенията между И. Ж.

Т., ЕГН ********** и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. – Управители, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит Стандарт № *** от 28.06.2023 г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. С решението е осъден, на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на И. Ж. Т., ЕГН **********, направените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер 1222.46 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението в РС - Козлодуй е депозирана молба от „Профи Кредит България" ЕООД, с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че не става ясно каква част от посочената сума, която дружеството е осъдено да заплати, представлява адвокатски хонорар и каква част представлява държавна такса. В тази насока е поискано от съда да укаже точния присъден размер на всяко едно от посочените основания. Дружеството е поискало също адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца да бъде намалено до сумата 200 лв., тъй като по делото не е налице фактическа и правна сложност, изготвена е бланкетна искова молба, делото е приключило в едно съдебно заседание, а пълномощникът адв. Б. Й. не се е явил.

По депозираната молба по делото е постъпил отговор от И. Т., чрез адв.

Б. Й., в който е изразено становище, че неяснотата по отношение на размера на държавна такса и адвокатското възнаграждение представлява фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК. Посочено е, че молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение.

3

По подадената от „Профи Кредит България" ЕООД молба Районен съд Козлодуй се е произнесъл с обжалваното определение № 933/06.10.2025 г., в което е приел, че молбата по своята същност съдържа в себе си молба по чл.

247 ГПК - по отношение неяснотата на размера на държавна такса и адвокатското възнаграждение, и молба по чл. 248 ГПК - по отношение на искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. По молбата по чл. 248 ГПК районният съд е приел, че адвокатското възнаграждение е претендирано от ищеца в размера, който е договорен между адвокат и клиент и който видно от представените писмени доказателства е изцяло платен. Приел е също, че договореното адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е в значително по-нисък размер от нормативно определеното в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразил правната и фактическа сложност на делото. Посочил е, че неправилно в молбата за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, пълномощника на ответника „Профи Кредит България" ЕООД е развил доводи в насока за неправилно определяне от съда на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Предвид уважаването на предявеният иск в пълен размер, съдът е осъдил ответното дружество да заплати сторените разноски в цялост 1222.46 лв., от които 770 лв. адвокатско възнаграждение и 452.46 лв. платена от ищеца държавна такса.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Законът предвижда възможността да се присъди по-нисък размер на възнаграждението за адвокат в случай на прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само по искане на насрещната страна - чл. 78, ал. 5 ГПК.

Както бе посочено по-горе, с отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, в случай, че същото надвишава минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В конкретния случай, при материален интерес /цена на иска/ 11311, 48 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, е 1418 лв. Договореното с договора за правна защита и съдействие от 15.01.2025г., сключен между ищеца и адв. Б.

Й., и платено възнаграждение за адвоката е в размер 770 лева, т.е. същото е в 4 размер значително по-малък от предвидения минимален такъв в Наредба № 1 от 09.07.2004г. Предвид уважаването на предявеният иск в пълен размер и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество дължи на ищеца сторените от него разноски в пълен размер, включително и претендираното адвокатско възнаграждение от 770 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено от ответното дружество под условие - в случай, че същото надвишава минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тоест ответникът е поискал намаляването му, само ако същото е в по-висок размер от предвидения такъв в посочената Наредба. Размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е бил известен на ответника, респ. същият е могъл да го узнае, тъй като към исковата молба е бил представен договора за правна защита и съдействие от 15.01.2025г., в който е посочен този размер. Ако ответникът е считал, че договореният и претендиран размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца също е прекалено висок, той е имал възможността в хода на производството да направи искане за намаляването му под този размер. До приключване на устните състезания по делото обаче ответникът не е направил такова искане.

Тъй като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не надвишава минималния размер, определен в Наредбата, то съобразно възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК и с оглед диспозитивното начало, районния съд правилно не е намалил същото под този минимален размер.

Едва с молбата по чл.248 ГПК ответникът е навел доводи, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е прекомерно, несправедливо и необосновано високо и е поискал намаляването му под присъдения размер, до сумата от 200 лева. Както бе посочено, за ответната страна е съществувала процесуалната възможност да направи това искане до приключване на устните състезания по делото, която възможност е била пропусната. Пропускът не може да бъде саниран по реда на чл. 248 ГПК, поради което молбата за изменение решението в частта за разноските правилно е оставена без уважение от районния съд.

5

В обобщение на изложеното определението на Районен съд – Козлодуй по чл.248 ГПК частта му, с която е отхвърлено като неоснователно искането на ответното дружество за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в която на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, е осъдено да заплати на И. Ж. Т. сумата 770 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.