Решение № 426 от 05.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Варна, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233100500380 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 77089/09.11.2022 г. на П. М. Т., против решение № 3144/19.10.2022 г., /поправено с решение № 112/12.01.2023 г./, постановено по гр.д. № 2873/2022 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което е прието за установено, че жалбоподателят П. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****, ДЪЛЖИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, сумата от 173.52 лева /сто седемдесет и три лева и 0.52 ст./, представляваща главница за предоставени електронни съобщителни услуги, дължима за периода от 22.11.2018 г. до 21.03.2019 г., по Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г.; 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. към договор с клиентски № 11740238001, сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181 и П. М. Т., за което са издадени следните фактури: фактура № 1258736573/22.12.2018 г.; фактура № 1260360244/22.01.2019 г.; фактура № 1262075788/23.02.2019 г. и фактура № 1263585037/22.03.2019 г., като вземането по договора е прехвърлено от страна на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 24.02.2020 г. и от „С.Г.Груп“ ЕАД на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:205680303, /със сегашно наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6511/19.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16588 по описа за 1

2021 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД.

В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Оспорва решаващия извод на съда, че действително са му предоставени електронни съобщителни услуги за процесните периоди, като счита че от събраните по делото доказателства сочените обстоятелства не се установяват по безспорен начин. Релевира общо оплакване за непроизнасяне от първоинстанционния съд по въведените с отговора на исковата молба доказателствени искания, оспорвания и възражения. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемото дружество

„УГРЕНОВА

ЕСТЕЙТ“

ЕООД, представлявано от пълномощника адв. В. Г., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и подчертава, че повторното оспорване на факти, обстоятелства и представени доказателства, без да се сочи алтернативна фактическа обстановка или да се представят други доказателства противоречи на чл. 3, вр. с чл. 131 от ГПК. Сочи, че в първоинстанционното производство са разгледани всички оспорвания и възражения на ответника. Твърденията са за установена облигационна връзка между страните по делото чрез представените писмени доказателства - Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г.; 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. към договор за електронни съобщителни услуги с клиентски № 11740238001 и фактура № 1258736573/22.12.2018 г.; фактура № 1260360244/22.01.2019 г.; фактура № 1262075788/23.02.2019 г. и фактура № 1263585037/22.03.2019 г. Сочи, че процесните договори по съдържанието си отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, които са приети от абоната – настоящ жалбоподател, чрез полагането на подпис върху същите, който не е оспорен от него, поради което страните са валидно обвързани от договора за предоставяне на мобилни услуги. Излага, че претендираните месечни абонаментни такси са дължими, като задължението за заплащането им не е обвързано от потреблението на мобилни услуги. Като се позовава на фактическите констатации и правни изводи, формирани от първоинстанционния съд, въззиваемото дружество твърди, че жалбоподателят е неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил таксите за предоставения му достъп до мобилни услуги за процесния период.

Сочи се също и че възражението за погасяване на претенцията по давност правилно е прието от първостепенния съд за неоснователно. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Представител на въззиваемата страна не се явява, депозирана е молба, с която се поддържа подадения отговор на въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

2

Производството по делото е образувано по предявен иск от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със сегашно наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, срещу П. М. Т., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 173.52 лева, представляваща главница за предоставени и незаплатени електронни съобщителни услуги, дължима за периода от 22.11.2018 г. до 21.03.2019 г., по Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г., 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. към договор с клиентски № 11740238001, сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181 и П. М. Т..

Tвърденията на ищеца са, че предявява своя иск въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс от 10.03.2020 г. към него, сключени между ищцовото дружество и „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземането по силата на сключен договор за цесия от 16.10.2018 г. с „БТК“ ЕАД. Въз основа на договора си с мобилния оператор, както и сключените три броя Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г., 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. ответникът ползвал предоставяните от дружеството услуги под клиентски номер 11740238001. Въз основа на сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги били издадени фактури с остатъчна незаплатена стойност от 173.52 лева от дати 22.12.2018 г., 22.01.2019 г., 23.02.2019 г. и 22.03.2019 г.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди се, че от м.01.2019 г. е в договорни отношения с друг оператор и ползвал неговите услуги. Оспорва договорите за цесия и уведомяването за частното правоприемство, още повече че първият договор е сключен на 16.10.2018 г., т.е. преди периода, за който се претендира процесното вземане. Счита претендираното вземане за погасено по давност.

По същество моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният установителен иск на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.

От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д. № 16588/2021 г. на ВРС се установява, че в полза на въззиваемия е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу въззивника за горепосочената сума.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

3

Искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД е предявен в преклузивния едномесечен срок съобразно дадените от заповедния съд указания по повод своевременно упражненото от ответника право на възражение срещу процесната заповед за изпълнение.

Спорният по делото въпрос е този относно съдържанието на облигационното правоотношение между въззивника и „БТК“ ЕАД към момента на предоставяне на фактурираните услуги на ответника, настоящ жалбоподател, както и за действието на договора за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено на въззиваемото дружество.

Наличието на валидни облигационни отношения между ответника и БТК ЕАД с предмет предоставяне на мобилни услуги по Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015 г., 04.01.2017 г. и 17.01.2017 г. към договор за клиентски № 11740238001, се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства. Допълнителните споразумения са надлежно подписани и от двете страни. Съгласно предвиденото в цитираните допълнителни споразумения след изтичане на уговорения минимален срок, споразуменията автоматично продължават действието си за неопределен срок, като в този случай абонатът има право да ги прекрати с писмено предизвестие без да дължи неустойки. Ответникът и настоящ жалбоподател не се позовава на упражнено право на прекратяване, съответно не се сочат доказателства в този смисъл.

По делото са приложени заверени преписи от фактури: фактура № 1258736573/22.12.2018г.; фактура № 1260360244/22.01.2019г.; фактура № 1262075788/23.02.2019г. и фактура № 1263585037/22.03.2019г., ведно с детайлизирани справки за дължими абонаментни такси за ползвани интернет и телевизионни услуги към тях за периода 22.11.2018 г. – 21.03.2019 г. на обща стойност 209.61 лева, от които ищецът претендира сумата от 173.52 лева, за която е издадена процесната заповед. Последните две фактури касаят задължения за лихва за забавено плащане на задължения за предходните периоди.

По делото са приети преписи от Общи условия на БТК и Декларация съгласие от 17.01.2017 г., подписана от ответника, с която същият заявява, че е получил екземпляр от ОУ и е съгласен с действието на същите. Според чл.

29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването им, като периодът на заплащането е 15 дни от издаване на сметката /фактурата/, но не по-късно от 29-то число на месеца. В чл. 50 и следващите са визирани основанията за прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, в това число едностранно с писмено предизвестие от абоната и едностранно от БТК при системно неплащане на задълженията.

Представеният по делото препис от рамков Договор № 4600008855 за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД, има за предмет прехвърляне в срок от 24 месеца на вземания на цедента по договори с абонати, които договори подлежат на индивидуализация с Приложение № 1. В чл. 5 от договора е обективирано волеизявление на цедента за упълномощаване на цесионера да уведомява длъжниците за прехвърлянето на дълга им по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД .

4

Наред с това е изготвено и изрично пълномощно в този смисъл, което има нотариална заверка на подписа от 24.10.2018 г.

По делото е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , на което е придадена сила на извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. и с което от името на „БТК“ ЕАД е удостоверено, че по силата на Договор № 4600008855 от 16.10.2018 г., телекомуникационната компания е прехвърлила на „С. Г. Груп“ ООД вземането си към ответника в размер на 173.52 лева.

Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., както и Анекс от 10.03.2019 г. към него, че „С. Г. Груп“ ООД в качеството на цедент и въззиваемото дружество в качеството на цесионер, са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания, придобити от първото дружество от трети лица, едно от които е и „БТК“ ЕАД, по договор за цесия от 16.10.2018 г. Според извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., носещо подпис на управителя на „ЮБЦ“ ЕООД, препис от което е приет по делото, ищецът е придобил вземане към ответника в размер на 173.52 лева, произтичащо от допълнителните споразумения към процесния договор за електронни съобщителни услуги.