Решение № 1069 от 17.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 187/2026
- Вид
- Решение № 1069
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Антоанета Иванова Абрашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.6, ал.2, ал. 4 · Закон за счетоводството
- чл.6, ал.2, ал. 4 · Закон за счетоводството
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал.1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1069 гр. Русе, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20264520100187 по описа за 2026 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 от КТ.
Ищцата Н. Т. М. твърди, че между нея и ответника е бил сключен безсрочен трудов договор, съгласно който работила на длъжност първоначално технолог стандарти, а впоследствие - одитор, качество.
Размерът на основното й трудово възнаграждение бил изменян многократно със сключвани между страните допълнителни споразумения. Съгласно последното, основното й трудово възнаграждение било в размер на 1500 лв., допълнителното й възнаграждение за професионален опит било в размер на 288 лв. и процентът за професионален опит - 19,20 лв. Ответникът изплащал трудовите й възнаграждения в срок до края на месеца, следващ месеца за който трудовото й възнаграждение било начислено. Трудовият договор бил прекратен по нейна молба със Заповед за прекратяване на трудов договор №12/03.07.2025г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ. През периода 01.02.2025 г. до 03.07.2025 г. твърди, че е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, но ответникът не изпълнил законовото си задължение да изплаща трудовите й възнаграждения. Ответното дружество й дължало неизплатени трудови възнаграждения за: месец февруари 2025г. в нетен размер на 1382,80 лв.; месец март 2025г. в нетен размер на 1387,45лв.; месец април 2025г. в нетен размер на 1387,45 лв.; месец май 2025г. в нетен размер на 1387,45 лв.; месец юни 2025г. в нетен размер на 1293,65 лв.; месец юли 2025г. в нетен размер на 120,64 лв.
В заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът изрично бил посочил, че й се дължат и обезщетения по: чл.221, 1 ал.1 КТ - една брутна заплата и чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск - 10 дни. Ответното дружество следвало да й изплати: обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1788 лв. обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск 10 дни в нетен размер на 851,43 лв.
Ответникът дължал и лихва за забава за всяко едно от задълженията от датата на неговата изискуемост - края на месеца следващ месеца, за който е начислено до датата на завеждане на исковата молба. Общият размер на лихвата за забава бил 275,22 евро, за изчисляване на която бил използван електронен калкулатор за законна лихва на НАП.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди РУСЕНСКА
СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ АД да й заплати: неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер както следва:
За месец февруари 2025г. в размер на 707,01 евро равняващи се на 1382,80лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 70,22 евро лихва за забава за периода от 31.03.2025г. до 18.01.2026г.;
За месец март 2025г. в размер на 709,39евро равняващи се на 1387,45лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 62,80 евро, представляващи лихва за забава за периода от 30.04.2025г. до 19.01.2026г.;
За месец април 2025г. в размер на 709,39евро равняващи се на 1387,45лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 54,89 евро, представляващи лихва за забава за периода от 31.05.2025г. до 19.01.2026г.;
За месец май 2025г. в размер на 709,39евро равняващи се на 1387,45лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 47,23 евро, представляващи лихва за забава за периода от 30.06.2025г. до 19.01.2026г.;
За месец юни 2025г. в размер на 661,43евро равняващи се на 1293,65лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 37,24 евро, представляващи лихва за забава за периода от 31.07.2025г. до 19.01.2026г.;
За месец юли 2025г. в размер на 61,68евро равняващи се на 120,64лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и 2,84 евро, представляващи лихва за забава за периода от 31,08.2025г. до 19.01.2026г.; или общо сумата от 3558,29 евро равняваща се на 6959,44лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.02.2025г - 03.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 275,22 евро лихва за забава. обезщетение по чл. 221 ал.1 в размер на 914,18 евро, равняващи се на 1788 лв.
2 обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск 10 дни в размер на 436,34 евро, равняващи се на 851,43лв.
Претендира разноски.
С Определение № 603/10.02.2026 г. делото е частично прекратено на осн. чл. 232 ГПК по молба на ищцата, в частта по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за изплащане на трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г. в нетен размер 707,01 евро, равняващи се на 1382.80 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и 70.22 евро лихва за забава за периода 31.03.2025 г. – 18.01.2026 г., поради оттегляне на претенцията в посочената част.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който не оспорва, че ищцата е била в трудови правоотношения с "Русенска Строителна Компания" АД, като е заемала длъжността „одитор качество", че трудовият й договор е прекратен, считано от 03.07.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и че към момента на прекратяване на трудовият договор не й е изплатено трудовото възнаграждение за месеците март, април, май, юни и частично за м. юли 2025 г., както и обезщетения по чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Оспорва размера на претендираните суми, както и посочения размер на трудовото възнаграждение което е получавала ищцата. Твърди, че основното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1500,00 лева. Поради което, към момента на прекратяване на трудовия договор, дължимите към нея трудови възнаграждения след приспадане на законоопределените удръжки от трудовото възнаграждение били както следва: за месец март - 1387,45 лева, за месец април - 1387,45 лева, за месец май - 1387,45 лева, за месец юни 1293,65лева, за месец юли - 120,63 лева. В юли месец имало и начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1788,00 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 851,43 лева.
Общата сума за получаване в този месец, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и дължимия от работника данък по ЗДДФЛ бил в размер на 2496,12 лв.
Твърди още, че ищцата има задължения към "Русенска Строителна Компания" АД в общ размер 600,00 лева, които произтичат от получени от нея суми в брой, на каса, срещу представени фактури за гориво по следните разходни касови ордери за 2024 г.: РКО № 04/31.01.24 г. за сумата от 300,00 лв. по фактура № 6600015341/19.01.24 г. и по фактура № 6600015339/19.01.24 г.;
РКО № 55/16.04.24 г. за сумата от 300,00 лв. по фактура № 6600018997/02.04.24 г. След като ищцата Н. М. работила на длъжност „одитор качество", на същата не й бил предоставен служебен автомобил, поради което нямало основание да й бъдат изплащани суми за гориво, нито основание и задължение тя да закупува и зарежда гориво от името и за сметка на дружеството. Две от фактурите, по които на ищцата били изплатени суми от касата на дружеството в брой били за закупено гориво на 19.01.2024 г., когато тя била в платен отпуск /16.01.24 г до 25.01.24 г./. РКО не били оформени с 3 всички реквизити съобразно Закона за счетоводството - липсвал подпис на главен счетоводител за законосъобразност на разхода, както и одобрение на ръководител или представляващия/те дружеството, за целесъобразност.
Същевременно в счетоводството на дружеството липсвали доказателства за даден аванс на ищцата за закупуване на гориво и последващо отчитане на аванса и разходно оправдателния документ с авансов отчет. РКО и фактурите към тях били осчетоводени като вземания в сметка 4983 по партида на Н. Т. М. и ищцата дължала възстановяването им.
С оглед на това прави възражение за прихващане за вземането си срещу Н. Т. М. за сумата 600,00 лева, представляваща неоснователно получени от ищцата суми от дружеството „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД, без законово основание.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са сключили трудов договор от 15.09.2023 г., по силата на който ищцата е изпълнявала първоначално длъжността „технолог, стандарти“, а впоследствие - „одитор качество“ при ответника „Русенска строителна компания” АД, гр. Русе. Със Заповед от 03.07.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 03.07.2025 г., поради подадено от работника заявление от 02.07.2025 г. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплатят обезщетения по чл.
221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ответникът не е ангажирал доказателства относно заплащане от негова страна на трудово възнаграждение за претендираните периоди и на обезщетения за неспазено предизвестие и неизползван платен годишен отпуск.
По делото са представени фишове за работната заплата на ищцата за месеците февруари - юли 2025 г. и януари 2024 г., 2 броя РКО, издадени на 16.04.2024 г. и 31.01.2024 г., ведно с фактури към тях от 19.01.2024 г. и 02.04.2024 г., заверен препис от страници на касовата книга на ответното дружество, установяващи наличностите на парични средства в нея към конкретна дата, пътни листи от датите на РКО, подписани от ищцата като издател, молба за отпуск на Н. М. за периода 16.01.2024 г. – 25.01.2024 г., справка за неприсъствия за м. януари 2024 г. за ползван от Н. М. отпуск от 15.01.2024 г. – 25.01.2024 г., разчетна сметка по партиди за 2024 г. за с/ка 4983 по партида на ищцата с дебитно салдо в размер на 600 лв.
От показанията на свидетеля М. Н. Ч., работил при ответника като шофьор на бетоновоз, се установява, че ищцата е работила като диспечерка в ответното дружество - определяла кой къде да пътува и давала пътни листи. Случвало се тя да му дава пари за зареждане на гориво за бетоновоза, който управлява, обикновено по 200-300 лв., а след като заредял гориво й давал фактурата. Предварително не се подписвал документ, че е взел 4 пари от нея. Това се случвало обикновено, когато касиерката е излязла или шофьорите ще закъснеят и трябва да се зареди гориво, за да работят, тогава Н.
М. вземала пари от касата, давала ги, а се отчитала после.
Разпитаният по делото свидетел Н-Д-Ш-, работил при ответника със заемана длъжност през 2024 г. „оперативен ръководител производство", установява, че макар и рядко, се е случвало да се викат хора на работа, когато са били в платен годишен отпуск, ако е имало извънредни ситуации. По-честа практика е било това да се случва през зимния период. Когато нямало работа, работниците си пускали молби за отпуск, но ако времето се оправи, си прекъсвали отпуска. Не знае как е оформяно това документално и дали е имало заповеди за прекъсване на отпуска. Представляващите и този, който е поел заявката, се обаждали на служителя за прекратяване на отпуска. Изнася данни, че когато не е имало налични средства в касата на дружеството, се е случвало служители да дават лични средства за определени консумативи, горива и при постъпление в касата срещу фактура и РКО се вземали от касата на дружеството. Случвало се е при отсъствие на касиер и счетоводител да се дават пари на работници, дори лично от него или от представляващия, за да се свърши работата. Н. М. съвместявала и длъжността „диспечер“ и ръководела и бетонния център. Когато шофьорите са нямали пари за горива тя им давала.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна, се установява, че през месец март 2025 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1788,00 лв., с равностойност 914,19 евро. Чистата сума за получаване от ищцата, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 1387,45 лв., с равностойност 709.39 евро. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец април 2025 г. е в размер на 1788,00 лв., с равностойност 914,19 евро. Чистата сума за получаване от ищцата, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 1387,45 лв., с равностойност 709.39 евро. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец май 2025 г. е в размер на 1788,00 лв., с равностойност 914,19 евро. Чистата сума за получаване от ищцата, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 1387,45 лв., с равностойност 709.39 евро. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2025 г. е в размер на 1651,77 лв., с равностойност 844,54 евро. Чистата сума за получаване от ищцата, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 1293,65 лв., с равностойност 661,43 евро. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юли 2025 г. е в размер на 155,48 лв., с равностойност 79,49 евро. Чистата сума за получаване от ищцата, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ възлиза на 120,64 лв., с равностойност 61,68 евро. По данни от счетоводството на ответното дружество нетните суми на трудовите възнаграждения на ищцата за процесния период от мес. март 2025 г. до мес. юни 2025 г. не са изплатени.
Разпечатката съдържа 38 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5aea139-b44e-4182-b1c4-79c37cdd2a22