Решение № 2585 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20231100505427 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК З. АД – длъжник по изп.д.

№220239240400324 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 05.04.2023 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта им относно разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, защото определеното адвокатско възнаграждение на взискателите e прекомерно, иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя.

Взискателите в становището си по жалбата сочат, че тя е неоснователна, тъй като договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а то даже е в размер под минималният, формиран от сбора на възнагражденията по чл.10, т.1, т.2 и т.4 от НМРАВ №1/2004г. Освен това с молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени начините за изпълнение и две банкови сметки на длъжника към които да бъдат насочени действията по принудително изпълнение. Именно въз основа на така осъщественото от процесуалния представител на взискателите предварително проучване на имуществената обезпеченост се е стигнало до доброволното изпълнение на задължението от длъжника.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, тъй като адвокатското възнаграждение е изчислено в 1 размер по-нисък от минималния, който би следвало да бъде 766,31 лв., съгласно чл.10, т.1 и т.2 НМРАВ №1/2004г. Освен това, заявява че взискателите не могат да знаят предварително, дали вземането им ще бъде удовлетворено от длъжника в срока за доброволно изпълнение или ще е нужно извършването на последващи действия от страна на процесуалният им представител, за да договорят възнаграждение съответното само по чл.10, т.1 от НМРАВ №1/2014г.

Софийският градски съд, ЧЖ-I - K състав, след като обсъди доводите в частната жалба, становището и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, приема следното:

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от страна на взискателите в полза на процесуалния им представител са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателите, е било да подаде молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на изпълнителен способ-запор върху две банкови сметки на длъжника, което по същността си представлява минималното необходимо съдържание на подобна молба, за да бъде тя редовна (чл.426, ал.2 ГПК).

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната защита и съдействие, предоставени от адвоката, са се изчерпали с образуване на делото.

Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 760 лв., се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е разпореждането от 05.04.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение.

Следва да се посочи по повод изложеното в мотивите на ЧСИ, че действително взискателят не може да знае предварително как ще се развие изпълнителното производство, но начинът по който то действително се е развило не може да бъде без значение за определянето на дължимите от длъжника разноски по делото и именно затова е налице възможността, след като тези обстоятелства се съобразят, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени като прекомерни.

Затова настоящият съд приема, че на взискателите следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното разпореждане, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 2

ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 8326,13 лв. и размерът й е 686,09 лв. или 823,31 лв. с ДДС. Обжалваното разпореждане следва да се отмени за разликата от 896,27 лв. до действително дължимия размер от 823,31 лв.

По отношение на искането релевирано от страна на жалбоподателя за присъждането на разноски в настоящото производство, съдът счита, че то следва да бъде оставено без уважение. Претендираните разноски не са сред посоченитев изключение в чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което те следва да останат за сметка на длъжника и жалбоподател в настоящото производство.

Освен това не е в съответствие с изискванията за добросъвестно водене на делото, в производството относно разноските, да се генерират допълнителни разноски за насрещната страна.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 05.04.2023 г., издадено по изп.д. №220239240400324, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите над сумата от 200 лв. до определения размер от 760 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 823,31 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – сумата от 823,31 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4