Определение № 954 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500500 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274- 278 и вр. чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 и чл.38а от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 14487/05.06.2023г. от А. З.

Ж. от гр.С.З. против Определение № 1115/04.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5119/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е изменено постановеното Решение № 198/14.03.2023г. по същото гр.дело, в частта му за разноските.

Изложени са подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че следва присъдения размер на адвокатското възнаграждение да се намали. Към датата на постановяване на решението била в сила новата трактовка на Наредба № 1/2004г. и доколкото посочването на уговорен размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38а от ЗАдв. не било обвързващо за съда, то счита, че той бил изчислен първоначално правилно в Решение № 198/14.03.2023г. по гр.д.№ 5119/2022г. По делото било представен пълномощно за представителната власт на адв. П. Н. от АКВарна и договор за правна помощ, от който било видно, че било уговорено, че по делото, ще се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38а от ЗАдв.

Претендира се отмяната на обжалваното Определение за адв.възнаграждение в по- малкия стар размер от 300 лв., в частта с която е изменено Решение № 198/14.03.2023г. по гр.д.№ 5119/2022г., като вместо това остане в сила първоначалното Решение № 198/14.03.2023г. по гр.д.№ 5119/2022г., с което ответното дружество е било осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца - адв. П. Н., адвокатско възнаграждение в новия поголям размер от 400 лв.

Ответната страна по ч.жалбата „К.К.М.”- ЕАД, гр.С. е депозирал по делото писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 16215/22.06.2023г., с който се претендира частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като 1 своевременно приложимия размер от 300 лв. е по първоначалния, вече изменен вариант на Наредба № 1/2004г., а не по новия актуален размер от 400 лв.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирана страна, в предвидения законов 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като производството по делото е било образувано по предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с постановено първоинстанционно Решение искът е бил уважен изцяло от РС и със самото Решение в полза на ищеца са били присъдени разноски в размер на актуалните 400 лв. С молба в срока по чл.248 от ГПК от ответното дружество „К.К.М.“- ЕАД, гр.С. е било поискано да бъде поправена очевидна фактическа грешка/ОФГ/ или да бъде изменено постановеното първоинстанционно Решение в частта му за разноските. В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен Отговор от другата страна- ищцата А. З. Ж., в който се заема становище, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

С обжалваното Определение РС е уважил молбата, като с Определение № 1151/04.05.2023г. е изменил постановеното първоинстанционно Решение № 198/14.03.2023г. по гр.д.№ 5119/2022г. по описа на РС- Ст.Загора в частта му за разноските, като е осъдил ответника „К.К.М.”- ЕАД, гр.С., да заплати на пълномощника на ищцата- адв. П. Й. Н. от АК- Варна сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., вместо първоначално присъдените 400 лева.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че действително в трайната си практика ВКС приема, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Поради това последващото изменение на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да повлияе на размера, определян от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В случая договорът за правна защита и съдействие между ищцата и процесуалния й представител адв. П. Й. Н. е сключен на 28.10.2022г. и към онзи момент е действала старата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение по такива дела, като настоящото от 300 лв. Поради което РС е преценявал тази предишна, актуална към онзи момент на сключване на договора между клиента и пълномощника- адвокат, редакция на приложимата Наредбата за минималните адв. възнаграждение в производството по чл.248 от ГПК.

2

Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че се дължи и следва да се присъди онзи действащ тогава стар и понисък размер от 300 лв. за адв. възнаграждение, а не по- новия и понастоящем актуален по- висок размер от 400 лв.

В този смисъл обжалваното определение следва да се потвърди изцяло, като валидно, допустимо и по същество правилно, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.274- 278 и вр. чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 и чл.38а от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА изцяло Определение № 1151/04.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5119/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3