Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 478 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 328/2024
Вид
Решение № 478
Подписан
16.07.2024
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (Преработена) (Текст от значение за ЕИП)
  • член 8, параграф 2 · Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (Преработена) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.54, ал.2 · Закон за марките и географските означения
  • чл.85, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • чл.89 · Закон за марките и географските означения
  • чл.89, ал.2 · Закон за марките и географските означения
  • чл.90 · Закон за марките и географските означения
  • чл.93 · Закон за марките и географските означения
  • чл.95, ал.3 · Закон за марките и географските означения

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20241001000328 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК вр. чл.93 ЗМГО.

С Решение № 101 от 18.01.2024 г., постановено по т.д.№ 2284/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-12-ти състав, е отхвърлен предявения от ТЪРГОВСКОПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“гр.София срещу „Хисар Милениум“ ЕООД иск с правно основание чл.93 от ЗМГО за установяване, че минерални води от находище „Старо Железаре“, с.

Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежават установените качества и особености на Хисарска минерална вода, като е осъдил ищеца да заплати в полза на ответника сумата от 3 100 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК решението е обжалвано от ТЪРГОВСКО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Бутилираща компания Хисар“- гр.София, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че качествата и свойствата на добиваната от ответника вода съответстват на тези, установени в Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. на Министерството на околната 1 среда и водите, при отчитане на естествените отклонения /флуктуации/ от 20% в различните състояния и сезони. Минералните води, добивани от находище „Хисаря“, се различават съществено от качествата и характеристиките на минералните води, добивани от находището на с. Старо Железаре, като тези, добивани от находище „Старо Железаре“, не притежават установените за местността Хисаря качества и особености. Поради това, вписването на „Хисар Милениум“ ООД като ползвател на географско указание „Хисарска минерална вода“ се явява незаконосъобразно. Съгласно Заповед № РД- 1012/27.09.2004 г. на министъра на околната среда и водите, минерална вода „Хисаря“ се характеризира като слабо минерализирана /М=0,250-0,300 г/л/, с алкална реакция /рН 8.6-9.0/, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви /H2SiО3=52-60 мг/л/и флуорни /F=4,0-5,0 мг/л. Сочи, че съставът на водата извън посочените граници, определени със заповедта на МОСВ, какъвто е случаят с минералната вода, добивана от ответника в находището на с. Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж № 4, води до извод, че същата не притежава установените качества и особености на Хисарската минерална вода, на основание чл.89, ал.2 от ЗМГО във връзка с чл.93 от ЗМГО. Твърди, че от представените официални писмени документи - сертификати относно съдържанието, качествата и свойствата на минералните води, добивани от ответника чрез сондаж № 2 и сондаж № 4 се установява, че минерализацията на водите превишава определената такава със заповедта на министъра на околната среда и водите /съответно 332/317 мг/л и 333/322 мг/л за Сондаж № 2 и за Сондаж № 4/; отсъства сулфатният йон, поради което водата не може да бъде определена като сулфатна. Съдържанието на силиций, определено с обсъжданата заповед, също е превишено във водите, добивани от ответника в сондаж № 2 и сондаж № 4, а съдържанието на флуор, определено в обсъжданата заповед, е в по-ниски количества във водите, добивани от ответника сондаж № 2 и сондаж № 4. Минералните води, добивани от ответника, не отговарят и на алкалната реакция, определена в заповедта по чл.54, ал.2 от ЗМГО. Предвид на изложеното, се прави извод, че минералните води, добивани от ответника чрез сондаж № 2 и сондаж № 4 не отговарят на качествата и особеностите на хисарската минерална вода, определени със Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.54, ал.2 във връзка с чл.51, ал.З от ЗМГО /отм./.

Допълва, че от приетото по делото заключение на съдебната експертиза, 2 изготвена от инж. И. Б. се установява, че основните разлики в състава на водите, добивани от ищеца и от ответника, се наблюдава в общата минерализация, съдържанието на флуорид и сулфат. Изтъква, че видно от доказателствата по делото е, че водата, добивана от ответника се определя като ниско минерализирана и с наличие на хидрокарбонатни, натриеви и флоурни йони и на метасилициева киселина, от което следва, че въпреки наличието на сулфатен йон в минимални количества, същата вода не може да се определи като сулфатна. Хисарската минерална вода се определя като хидрокарбонатна-сулфатно-натриева в заповедта на централното ведомство Министерство на околната среда и водите № РД- 1012/27.09.2004 г., а в представените от ответника по делото сертификати минералната вода, добивана в находището на с.Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж № 4, е определена като хидрокарбонатно-натриева и силициева, поради което следва да се състави извод, че същата се различава по характеристиките си съществено от определените качества и особености за Хисарската минерална вода, дефинирани в заповедта на МОСВ. Твърди се, че съдът неправилно не е кредитирал изцяло заключението на обсъжданата експертиза и при постановяване на решението си не е взел предвид констатациите на вещото лице относно съдържанието и състава на минералните води, добивани от ищеца и от ответника. В допълнение се сочи, че дори и да се възприеме извода на съда, че в границите на химичния състав на Хисарската минерална вода, определени в заповедта на МОСВ, не е отчетена естествената флуктуация на водата /20 %/, отново се налага извод, че по четири от петте показателя, посочени в заповедта и изведени като определящи качеството и особеностите на Хисарската минерална вода /алкална реакция, съдържание на сулфатен йон, съдържание на силиций и флуор/, водата, добивана в находище „Старо Железаре“, сондаж № 2 и сондаж № 4, излиза извън тези граници, а именно: липсата на сулфатен йон, алкалната реакция, съдържанието на силиций и флуор. Намира за неправилни изводите на съда, че доводът, основан на липсата на функционална връзка между географската среда, е ирелевантен в хода на настоящото производство, тъй като след като границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му и след като при определяне на 3 границите на географското място в обсъжданата заповед № РД1012/27.09.2004 г. находището, от което добива вода ответникът- находище „Старо Железаре, както и стопанисваните от него сондажи - Сондаж № 2 и Сондаж № 4 не са посочени в границите па географското място, доказана се явява исковата молба и в частта, че сондажите не попадат в определените по реда на чл.54, ал.2 от ЗМГО /отм./ граници. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен, а при условията на евентуалност да бъде установено, че бутилираната от ответника минерална вода е загубила своите качества в период, последващ вписването на „Хисар Милениум“ ООД като ползвател на наименованието за произход. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Хисар Милениум“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна, като са изложени подробни съображения. Сочи, че жалбата съдържа неоснователни и/или неотносими оплаквания и доводи, базирани на неверни, недоказани и/или неотносими фактически твърдения. На първо място твърди, че в заповедта на МОСВ четири от показателите на водата са дадени с числови стойности, и по-конкретно, чрез референтен диапазон. Съотношението между крайните стойности при три от показателите (75%), а именно pH, метасилициева киселина, флуориди, не е 20%, както твърди ищецът, (а съответно 17, 15 и 25%) и опровергава твърдението, че посочените в заповедта стойности включват естествената флуктуация от 20%. На следващо място изтъква, че ищецът е вписан като първи ползвател на процесното ГУ въз основа на Протоколи №119/1993 и №75/1991 на Националния център по физикално лечение и рехабилитация в Овча Купел. Те установяват, че стойностите на общата минерализация на водата на ищеца са съответно 257,3 и 246,6 mg/1, което е извън интервала в заповедта на МОСВ. Стойността на метасилициевата киселина (60,6 mg/1, видно от протокол 119/1993), е също извън интервала за този показател в заповедта на МОСВ. От горното следва, че ако диапазоните на стойностите на четирите показателя в заповедта на МОСВ бяха „твърди“ и включваха и 20% сезонна флуктуация, процесното ГУ 178 нямаше да бъде регистрирано, защото ищецът нямаше да бъде вписан като ползвател. В допълнение сочи, че стойностите на три от показателите, дадени в заповедта на МОСВ с диапазон на водата на ищеца, са почти през цялото време извън „твърдите“ граници на диапазона. Прави извод, че 4 посочените в заповедта диапазони са референтни и не включват естествени сезонни и други отклонения от 20%, които следва да се съобразят отделно, поради това свойствата и особеностите на водата се характеризират чрез посочване на средни референтни интервали на стойностите —на съответния показател или чрез наименованието на елемент/съединение, което присъства в нея в значимо количество („хидрокарбонатна“, „хлорна“ и пр.). Поради своето естество, минералната вода не може да се характеризира с конкретна средна стойност на показателите, тъй като те варират в широка лента около референтните стойности (и в двете посоки). Прието е отклонение от 20% от средните референтни стойности, (както е посочено в Протокол 119/1993 на НЦФЛР). Твърди, че бутилираната от "Хисар Милениум“ ЕООД минерална вода притежава качествата и особеностите, установени за процесното ГУ, както към датата на вписването на ответника за ползвател, така и в последващите периоди. Стойностите на общата pH, обща минерализация, дилиция (под форма на метасилициева киселина) и флуориди са в рамките на допустимите естествени отклонения от средните референтни стойности, посочени в заповедта на МОСВ. Намира твърденията, че водата на ответника се различава от водата на ищеца, базирани на заключението на в.л. Б. за неотносими. Изводите на в.л. Б. са неотносими към предмета на делото, тъй като изводите на вещото лице се базират на сравнение между стойностите на показателите на водите, бутилирани от ответника, с тези на водите, бутилирани от ищеца, а не с референтите стойности, определени за процесното ГУ 178. Освен това, вещото лице не е работило по доказателствата в папката на делото, взело е предвид само данни от анализи от последните 10 години и е работило на база на усреднени резултати, а не тези в досието на процесното ГУ. Сочи като неверни твърденията на ищеца, че „сулфатът отсъства от съдържанието на водата, добивана от ответника, както и че сулфатният йон бил в „минимално количество“. Данните по делото водят до логически извод, че сулфатите във водите на ищеца превишават силно допустимите референтни стойности, определени за процесното ГУ, а не че сулфатите „отсъстват“ или са в „минимално количество“ във водата на ответника. По отношение твърдението на ищеца, че под „околностите па град Хисаря“ се разбирало само кварталите Момина баня, Веригово и Миромир сочи, че към датата на регистриране на процесното ГУ Веригово и Миромир са част от гр. Хисаря, а не са негови околности. Самият град Хисаря е съставен 5 чрез обединение на с. Хисаря и с. Момина баня малко по-рано с указ 546/11.09.1964 г. на Президиума на НС. Прави се извод, че под „околностите на града“ се разбира територия, която е извън града, но в близост до него, каквато е местността, където се намират сондажи № 2 и №4, собственост на община Хисаря, които ответникът експлоатира въз основа на концесионен договор с общината. В заключение изтъква, че ответникът е вписан като четвърти ползвател на процесното ГУ „Хисарска минерална вода“ с решение от 15.04.2005 г. въз основа на заключения на Директора на СБФТР към MЗ и ръководителя на