Решение № 13164 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13164 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря Р.Д.Г. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110162405 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.59/ срещу М. П. К., И. К. К., А. П. П. и С. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1 647,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 385,86 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 7,44 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,90 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

М. П. К. –3/6 или сумата от 823,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 192,93 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 3,72 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,94 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

1

И. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

А. П. П. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

С. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. София, ж.л. „С.Т.“, бл. 366 А, вх. Б, ет. 2, ап. 28, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисиз“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

2

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. К. К. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва да е собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.

П. П.. Ответникът изрично е посочил, че не оспорва размера на начислена ТЕ за периода, нито счетоводното отразяване на ТЕ. Оспорва да е собственик на процесния имот, респ. наличието на облигационни отношения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.

П. К.. Ответникът прави възражение за местна подсъдност. Излага, че за процесния период не е бил собственик на имота. Оспорва наличието на облигационни отношения и развива подробни съображения в тази насока.

Сочи, че на 27.07.2020 г. е станал собственик на имота, както и че е монтирал измервателни уреди и че е заплатил всички задължения. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С. К. К..

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е взело становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и 3 водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото е представен нотариален акт № 126, том I, рег. № 997, дело № 120 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус Е.Е., от който се установява, че С. К. К., А. П. П., действащ лично и като пълномощник на И. К. К., са продали на М. П. К. тримата общо ½ ид.ч. от апартамент № 28, находящ се в гр. София, район И, ж.к. „С.Т.“, бл. ******, вх. Б, ет. 2.

Представен е нотариален акт № 120, том XIII, нот. дело № 2520/1986 г., видно от който С.Л.П. е призната за собственик на ап. № 28, находящ се в бл.

№ ******, вх. Б, ет. 2, комплекс В.И..

Видно от удостоверение за наследници, С.Л.П., е починала и е оставила за наследници:

И.С.Р. син;

К.С.Р. син, починал на 26.11.2007 г. и оставил наследници: В.Г.Р. съпруга, починала 13.09.2010 г.; Р.К., дъщеря; Б.К. И. дъщеря;

ЦВ.СТ.СП., дъщеря, починала 27.03.1995 г. и оставила наследници: М.

П. К., син; П.С.Р. син, починал 21.06.1984 г. и оставил наследници: М.С.Р., съпруга, починала 18.11.2002 г., П.П.Р, син, С.П.Р., син;

По делото е представено решение от 19.02.2020 г. по гр.д. 24060/2015 г. по описа на СРС, видно от което М. П. К. е признат за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот на основание наследяване на С.Л.П. и с оглед извършени откази от наследство от К.С.Р., П.П.Р и С.П.Р.. От мотивите на решението става ясно, че останалата ½ от имота е собственост на И.С.Р..

Представен е нотариален акт № 80, том I, рег. № 3342, дело 61/2014 г. от 05.08.2014 г. видно от който И.С.Р. е признат за собственик на целия процесен имот /който нотариален акт е отменен частично с цитираното погоре съдебно решение/.

Видно от удостоверение за наследници на И.С.Р., същият е починал на 4

05.04.2020 г., и е оставил за наследници:

Станка И. П.а, дъщеря, починала 25.09.2018 г. и оставила наследници:

С. К. К., син; И. К. К. син; А. П. П. син.

От изложеното следва, че за периода от м.05.2019 г. до 05.04.2020 г.

(дата на смъртта на И.Р.) собственици на процесния апартамент са И.С.Р. и М.

П. К. при квоти по ½ за всеки. След смъртта на И.С.Р. (05.04.2020 г.), всички негови имуществени права и задължения са преминали върху наследниците му - С. К. К.; И. К. К.; А. П. П., респ. за периода до 04.12.2020 г. те са били съсобственици на имота, наред с М. П. К.. След 04.12.2020 г. /с оглед извършената продажба, обективирана в нотариален акт № 126, том I , рег. № 997, дело № 120 от 04.12.2020 г./ единствен собственик на имота е М. П. К..

При тези данни съдът формира извод, че за периода м.05.2019 г. до 05.04.2020 г. И.С.Р. и М. П. К. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката. С оглед настъпилата смърт на И.Р. на 05.04.2020 г. неговите задължения са преминали върху наследниците му, като освен това същите са придобили и собственически права върху имота, респ. за периода 05.04.2020 г. – 04.12.2020 г. потребители на топлинна енергия за битови нужди са били лицата С. К. К.; И. К. К.; А. П. П. и М. П. К.. След 04.12.2020 г. /с оглед извършената продажба, обективирана в нотариален акт № 126, том I , рег. № 997, дело № 120 от 04.12.2020 г./ единствен потребител на ТЕ за битови нужди е ответникът М. П. К.. Респ. между посочените лица и топлофикационното дружество през посочените периоди е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.