Решение № 539 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900969 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Е. Т., ЕГН ********** срещу „ИНИЦИАТИВИ“ АД, ЕИК 131094963. Ищецът твърди да е бил акционер в ответното дружество в периода от 2007г. до 11.01.2021г., като е притежавал 21 броя обикновени поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда) лева, представляващи 19,44% от капитала на дружеството.

Сочи, че на 22.12.2020 година с договор за продажба на акции е продал всички притежавани от него акции от капитала на останалите акционери, с 4 броя джира, осъществени въз основа и при условията на Договора за продажба на акции от 22.12.2020г.

Поддържа, че договорът действа занапред по отношение на имуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, вкл. и правото на дивидент. Сочи, че в процесния период акциите са били от един клас с равни права.

Поддържа, че за всяка от годините в периода 2016 г. - 2019 година е приет и одобрен ГФО след изтичане на съответната финансова година и е взето решение за изплащане на дивиденти от печалбата за съответната година, вкл. и от неразпределена печалба от предходни години, след съответно взето решение от ОСА. Сочи, че невярно в съответните, представени с исковата молба протоколи е отразено, че ищецът е присъствал на заседанията на СД и ОСА, на които са взети съответните решения за свикване на ОСА и за приемане на ГФО. Сочи, че не е присъствал и на ОСА, на които са взети изплащане на дивиденти за 2016 година, 2017, 2018 година и 2019 година, поради което и не може да уточни датата на проведените събрания. Оспорва подписите, положени от негово име на протоколите, представени пред търговския регистър и списъците към тях, описани конкретно в исковата молба. Поддържа, че въпреки взетите решения за разпределение на печалба чрез изплащане на дивидент за финансовите 2016 г. – 2019 година, дължимите на ищеца като акционер и съобразно дяловото му участие суми не са му били изплатени.

Намира, че разликата между декларираната печалба за съответната финансова година и начислената за разпределение печалба, може да се заключи, че е начислен за изплащане дивидент от печалбата за съответната година и/или неразпределена печалба от минали години, което е видно от приетите ГФО.

1

Единствено за 2019 година признава да е получил част от дължимия му се дивидент от разпределение на печалба от минали години в размер на 2268,17 лева.

Претендира стойности в нетен размер, след данъчно облагане на дължимите суми от разпределени дивиденти.

Във връзка с отговора на исковата молба, възразява да е участвал в каквито и да е ОСА, на които са взимани решения за разпределение на печалба за дивиденти в процесния период и не може да посочи дати на провеждане на такива. Сочи, че от 2017 година няма достъп до никакви книжа, документи и счетоводството на дружеството, за което е отправял и множество покани и завел съдебно дело, исковете по което е оттеглил, поради постигнато съгласие за продажба на акциите.

Намира и че законът не допуска възможност за прилагане на друг критерий, освен установения в чл. 181 ТЗ /и чл. 16 от Устава/ при разпределение на дивидентите, поради това намира и посочените размери на определените му дивиденти за несъответни на решенията на ОСА и на закона.

Счита и че се е разпоредил с акциите, след като в неговия патримониум е възникнало правото на вземане за дивидент за съответните години и съответно – той е притежател на това право, което не е предмет на договорите за продажба.

Оспорва и вземанията да са погасени по давност /като сочи, че е приложим 5годишният давностен срок, при това, считано от обявяване на ГФО за съответната година/ или от извършено плащане. Намира и че в случая нормата на чл. 89 от Устава е неприложима, тъй като за признатите от ответника суми се твърди да има и плащане, а за останалата част – ищецът оспорва да е узнал за това, че му е разпределен дивидент. Счита, обаче, и че установеното в чл. 89, ал. 3 от Устава противоречи на добрите нрави, на закона, както и го заобикаля, както и че извънсъдебното поведение на ответника сочи, че същият не е зачел действието на нормата на чл. 89, ал. 3 от Устава при осчетоводяване.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва размера на дивидентите, които е следвало да бъдат платени на ищеца. Сочи, че във всяка от финансовите години в периода акциите са били неравномерно разпределени между петима, активно участващи в оперативната дейност на дружеството акционери, сред които и ищецът. Сочи, че дивидентите в периода са начислявани и изплащани по решение на ОСА, като всяка от годините са провеждани множество събрания и са приемани множество решения за частично разпределение на неразпределена печалба от минали години /като през 2020 година е установена липсата на оригиналите на тези документи/, като сумите за всеки акционер са определяни с оглед приноса му към дружествените дела, а не пропорционалното участие, съобразно притежаваните акции. На този принцип сочи и размерите на разпределените за ищеца дивиденти, начислени при ответника, като за 2016 година отрича да са разпределени такива в негова полза, за 2017 и 2018 година- сочи, че по решение на ОСА общо са му разпределени по 21 052.62 лева за година, а за 2019 година – 23 440,16 лева. Сочи и че дивиденти в тези размери са изплатени на ищеца срещу РКО и след приспадане на данък по чл. 38, ал.1, т. 2, б. а ЗДДФЛ, но и той не ги е търсел в едногодишен срок и на основание чл. 89 от Устава, ако са останали незаплатени суми, същите остават в полза на дружеството, както и тези, които са осчетоводени като заплатени на ищеца. В допълнение сочи, че плащанията са извършени, без да са били налице предпоставките по чл. 247а ТЗ.

Прави и възражение за давност по отношение на претенциите за дивиденти за 2016 г., 2017 г. и 2018 година. Оспорва и че с договора за продажба на акции, ищецът се е съгласил, че няма облигационни вземания за дивиденти към дружеството, което е било релевантно за определяне на продажната цена.

Твърди, че до 11.01.2021 година ищецът е участвал и е имал достъп до дружествените документи и информация в качеството си на член на СД и консултант, а предприетите 2 действия и изпратени покани касаят последващ исковия период.

Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска.

Предявени са частични обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 181, вр. чл. 246 и чл. 247а ТЗ за изплащане на дивидент, както следва:

1. за сума в размер на 4 000 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 21 722,80 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2016г.;

2. за сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 54 626,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2017г.;

3. за сума в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ размер на 38 102,40 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2018г.;

4. за сумата в размер на 25 100 лева, представляваща част от разпределени и полагащи се дивиденти в общ остатъчен размер на 86 183,33 лева, съгласно отразяванията в Годишните финансови отчети на дружеството за финансовата 2019г. (88 452 лева) и след приспадане на извършеното частично плащане от 2268,17 лева.

Претендира законна лихва върху всеки от предявените искове, считано от датата на предявяване на исковата молба на 21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

В тежест на ищеца по исковете е да докаже по всеки от тях следните факти от сложния фактически състав: че е бил акционер към годината на реализиране на печалбата и на вземане на решението за разпределянето й като дивидент; изтичане на финансовата година; приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експертсчетоводител; реализирана печалба за годината; взето решение от общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба при спазване на императивните разпоредби на чл. 246 ТЗ и чл. 247а ТЗ, както и правилата по чл. 181 ТЗ в размерите, посочени в исковата молба.

Ответникът носи тежест да докаже възраженията си, вкл. изтекъл давност срок, издадени акции с особени права.

Страните не спорят по следните факти, които съответно съдът приема за доказани в процеса: че ищецът е бил акционер в ответното дружество в периода от 2007г. до 11.01.2021г., като е притежавал 21 броя обикновени поименни акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1000 (хиляда) лева, представляващи 19,44% от капитала на дружеството, които е прехвърлил на останалите акционери с договори за продажба на акции и джиро от 22.12.2020 година, както и че няма атакувани и отменени по съдебен ред решения на Общо събрание на акционерите /ОСА/ за разпределение на печалба в процесните периоди, с иск по чл. 74 ТЗ или предявен иск за установяване на тяхната нищожност.

Правото на дивидент е правото на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, тоест, право на участие в разпределението на печалбата, съразмерно с участието му в капитала. Касае се до абстрактна потенциална възможност за придобиване на конкретно право на вземане при реализиране на фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и превръщането му в изискуемо конкретно облигационно право на дивидент.

Елементите на правопораждащия фактически състав на конкретното право на дивидент са следните: изтичане на финансовата година; приемане на годишния счетоводен отчет и баланс; решение на ОС за разпределение на реализираната печалба. Лицата, на които принадлежи имущественото, субективно право на част от печалбата в акционерното 3 търговско дружество са акционерите в капитала в релевантните финансови периоди, съразмерен на тяхното участие, съгласно чл. 181 ТЗ, освен ако не е уговорено друго в дружествения договор или устав на дружеството.

В конкретния случай, безспорно се установява, че за всяка от финансовите години, по отношение на които ищецът е заявил своите искови претенции, същият е бил акционер в ответното търговско дружество. Видно от вписванията в търговския регистър, постигнатото съгласие по договор за покупко-продажба от 22.12.2020 година, както и предвид приетите за безспорни между страните факти в периода от 2007 година и до 11.01.2021 година, ищецът С. Е. Т. е притежавал 21 броя поименни, обикновени акции с право на един глас в ИНИЦИАТИВИ АД, всяка от които с номинална стойност от 1000 лева, представляващи общо 19,44 % от капитала на дружеството.

Страните не спорят и по факта, че в процесния период не са издавани привилегировани акции или акции с особени права. Следователно, приложима е разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ТЗ, акцията на ищеца дава право на един глас в общото събрание на акционерите и право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната й стойност. Съответно на законовата норма е и установеното в чл. 16 от Устава, действащ в процесния времеви период, който също предвижда субективното право на печалба да съответства съразмерно на участието им в капитала. Различен извод не произтича и от установеното в чл. 88 и чл. 89 от Устава. Следователно, въпреки диспозитивният характер на нормата на чл. 181 ТЗ, липсата на съответна разпоредба в устава, установяваща различен начин на разпределение, както и липсата на акционери, притежаващи привилегировани акции, налага приложимост на правилото по чл. 181, ал. 1 ТЗ. Нормата на чл. 88, ал. 1 от Устава следва да се тълкува във връзка с чл. 16 от Устава, като допълваща и уточняваща, че разпределението на печалбата като конкретен размер на подлежащите на изплащане за съответната финансова година дивиденти е предоставено в правомощията на общото събрание, като управителен орган на дружеството. Следователно, тази уговорка не е от естество да установи принципно различен подход или начин при разпределяне на печалба при реализиране правото на акционера по чл. 181, ал. 1 ТЗ. Още повече, предвид правната форма на дружеството, постигане като резултат на неравномерно разпределяне на печалбата е лесно постижимо при съответна воля на акционерите - като в устава се предвиди издаването на привилегировани акции, каквато воля в конкретния случай не се установи да е налице. Дори да се приеме, че с разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от Устава е уредено разпределението на печалбата да става по решение на общото събрание на акционерите, отчитайки приноса, който всеки съдружник може да има за реализирането на печалбата в различните периоди на осъществяване дейността на дружеството, ответникът не представи доказателства /протоколи от общо събрание на акционерите/, от които да е видно надлежно взето решение относно разпределението на печалбата, несъразмерно на участието в капитала и неговите конкретни стойностни измерения. Това обстоятелство, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е поставено в тежест на ответника, който е страната, черпеща благоприятни от неговото настъпване правни последици и съответно – носеща неблагоприятните последици от недоказването на релевантни за спора обстоятелства които се изразяват в това, че съдът следва да приеме, че те не са осъществени. Тоест, че на общо събрание на акционерите е взето надлежно решение и по съответния ред за разпределяне на печалба извън нормативната рамка и несъответно на капиталовото участие на акционерите.