Решение № 7287 от 20.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7287 гр. София, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110146934 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 68170/19.07.2023 г./ на Д. А. П. срещу ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик по придобивна давност на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № ***/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в ****, с площ от 581 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, кв. ***а, при съседи: имоти с идентификатори ****, ***, ****, ****, ****; сграда с идентификатор ****.1 по КККР, одобрени със Заповед № ***/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, разполажена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че е станал собственик на процесните имоти по силата на придобивна давност, защото ги е владял явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1976 г. до настоящия момент, като ги е ползвал – живял е там без прекъсване, и ги е поддържал. Сочи, че е построил в дворното място работилница и гараж, оградил го с масивна ограда, преди повече от 30 години засадил в него плодни дървета и разположил кошери, в които отглежда пчели. Излага, че процесните имоти са отчуждени през 1988 г. от ****, но тя никога не ги е завземала, владяла, ползвала или стопанисвала и не е предприела действия по осъществяване на мероприятия, за които е извършено отчуждаването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от **** /уточнен в 1 първото открито заседание/, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесните имоти са били собственост на бащата на ищеца – А. П. А., по силата на Нотариален акт № ****, том 35, дело № **** г., но са отчуждени от него за изграждане на улица, обществено жилищно строителство, комлексно обществено обслужване, озеленяване и гаражи на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 63, ал. 1 ЗТСУ/отм./ със Заповед № ****/23.08.1988 г. на Председателя на СНС по регулачна преписка № 111/1988 г., обжалвана по съдебен ред и влязла в законна сила, като А. и членовете на семейството му /включително ищецът/ са надлежно обезщетени. Имотът станал общинска собственост на основание § 7 ПЗР ЗМСМА, поради което е съставен АОС **** г., но въпреки това А. и съпругата му не го освободили и продължили да го обитават без правно основание, поради което била издадена Заповед № ****/10.04.1997 г. на кмета на **** за изземването му на основание чл. 65 ЗОС, която била обжалвана по съдебен ред и влязла в законна сила. А. поискал отмяна на отчуждаването на имота, но образуваното съдебно производство било прекратено. Междувременно при посещение на имота от полицейски служител било установено, че той се обитава от А. и съпругата му, за което била съставена докладна записка. След влизането в сила на заповедта за изземване А. подал молба до кмета на **** – **** за удължаване на срока за освобождаване на имота поради липса на друго жилище и поискал да му бъде предоставено общинско жилище, в резултат на което изземването на имота било отложено и той бил задължен, считано от 01.01.2013 г., да заплаща месечно обезщетение за ползване на общинския имот без правно основание. Поради тежкото социално положение на сем. А.и имотът в крайна сметка не бил иззет, а те продължили да заплащат обезщетение, а след като А. починал съпругата му и ищецът подали заявление до кмета на **** – **** за продължаване ползването на имота срещу наем. Макар че през 2018 г. ищецът е регистрирал в имота своите постоянен и настоящ адреси, оспорва той да го е обитавал фактически, като твърди, че след като съпругата на А. починала на 20.04.2021 г., имотът останал необитаем до настоящия момент. В края на 2022 г. и в началото на 2023 г. били извършени посещения на имота от полицейски служител, за което била съставена докладна записка, според която имотът бил необитаем и нямало признаци някой да може да живее в него. Ищецът в качеството му на наследник на неговите родители бил поканен доброволно да освободи имота, но не го направил, поради което била издадена Заповед № ***/05.04.2023 г. на кмета на **** – **** за изземването му на основание чл. 65 ЗОС, във връзка с което било образувано дело пред АССГ, но жалбата срещу заповедта била отхвърлена, като срещу решението била подадена касационна жалба. Намира твърдението на ищеца за осъществено от него владение върху имота в периода от 1976 г. до 1988 г. за ирелевантно за настоящия спор, като счита, че то би било от значение, ако той бе предявил иск за собственост срещу своя баща. Акцентира, че през 1987 г. владението на ищеца е било прекъснато. Изтъква, че след 1988 г. имотът е бил държан от неговите родители, като липсват доказателства той самият да го е ползвал. Оспорва родителите му да са били владелци на имота, щом са поискали да заплащат обезщетение за него на основание чл. 236, изр. 2 ЗЗД, поради което счита, че няма как ищецът да е присъединил владението на своите родители върху процесния имот и да го е придобил на основание придобивна давност.

2

Оспорва ищецът лично да е осъществявал владение върху имота. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и по делото се установява, че с влязла в сила Заповед № ****/23.08.1988 г. за отчуждаване на недвижим имот собственият на А. П. А. имот с пл. № ****, кв. № *** по плана на г****, за който не се спори, че е идентичен с процесния имот, е бил отчужден в полза на държавата на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 263, ал. 3 ППЗТСУ /отм./ за улица, обществено жилищно строителство, комплексно обществено обслужване, озеленяване и гаражи – мероприятие, предвидено по застроителния и регулационния план, и е определен начинът на обезщетяване на собственика на отчуждения имот – отстъпване на недвижим имот. Със Заповед № ****/20.03.1989 г. на председателя на ИК на СНС са определени в обезщетение на А. П. А. два апартамента, единият от които – за нуждите на неговия син – ищецът по настоящото дело. С Акт за общинска собственост **** г. /л. 31/ дворно място от 577 кв.м., с пл. № ****, кв. № ***, находящо се в комплекс ****, заедно с масивна едноетажна сграда, построена през 1974 г., са актувани като общинска собственост.

С Решение от 29.07.2010 г. по адм. д. № 1027/1997 г. на СГС, АО, III-Г състав, е отхвърлена жалбата на А. П. А. срещу Заповед № ****/10.04.1997 г. на кмета на ****, с която е наредено изземването на общински имот, находящ се на ****, представляващ имот с пл. № ****, кв. 305 по плана на г*****, заедно с масивна едноетажна сграда, от А. П. А. и домакинството му, които го държат без правно основание. Това решение е оставено в сила с Решение № 6954/18.05.2011 г. по адм. д. № 3390/2011 г. на ВАС, III отделение. С Покана за доброволно изпълнение № ***-141-3/27.11.2012 г. А. П. А. е поканен да освободи и предаде на **** – **** в 14-дневен ред общинска жилищна сграда с адрес: ****, ****, като е предупреден, че в противен случай изземването на имота ще бъде извършено принудително на 17.01.2023 г. със съдействието на органите на полицията. В отговор е подадена от него на 04.01.2013 г. Молба до кмета на ****, с която той е поискал срокът за доброволно изпълнение да бъде удължен и да му бъде предоставено общинско жилище. С Писмо № ***141-5/10.01.2013 г. на кмета на **** – **** срокът за доброволно освобождаване и предаване на общинския имот е удължен до 30.04.2013 г. с предупреждение за принудително изземване на имота на 09.05.2013 г. Със същото А. П. А. е уведомен, че считано от 01.01.2013 г., дължи на районната администрация обезщетение за ползването на общинския имот, а с писмо № 9400-69/18.01.2013 г. на кмета на **** – **** той е уведомен, че считано от 01.01.2013 г., следва да заплаща на **** – **** месечно обезщетение в размер на 34.84 лв. за ползване на общинско жилище, находящо се в ****, ****. Със Заявление с вх.

№ ****/18.01.2018 г. /л. 47/ **** А.а и Д. А. П. са отправили искане до кмета на **** – **** да бъде продължен наемът за отчуждения имот след смъртта на А. П. А..

С Писмо № РПД23-ГР94-24/09.01.2023 г. на кмета на **** – **** ищецът Д. А. П. е 3 поканен да освободи доброволно общинския жилищен имот в 14-дневен срок от получаването. Писмото е изпратено на адресата с обратна разписка на адрес, съвпадащ с адреса на процесните имоти, но е върнато с отметка „Непотърсена“. Видно е от Протокол № ****/16.02.2023 г., че на входната врата на общинския имот служители на **** – **** са залепили писмо, адресирано до ищеца, тъй като не са намерили никой на адреса. Съгласно Констативен акт № ****/03.04.2023 г. Д. А. П. не е освободил доброволно общинския имот в определения 14-дневен срок, поради което следва да се пристъпи към изземване на имота.

Със Заповед № ***/05.04.2023 г. на кмета на **** – ****, връчена на ищеца на 22.05.2023 г., е постановено изземване на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост на поземлен имот с идентификатор **** и построената в него сграда с идентификатор ****.1, находящи се в гр. София, ****, които се държат без правно основание от Д. А. П.. С Решение № 6706/07.11.2023 г. по дело № 4959/2023 г. на АССГ, II отделение, 28 състав е отхвърлена жалбата му против заповедта.

Свид. *** разказва, че познава ищеца, защото са съседи, откакто има съзнателен живот, т.е. над 43 години, като през този период винаги го е виждал да живее в имота на ул.

„****“. Описва имота като дворно място с площ между 600 кв. м. и 800 кв. м., в което има двуетажна къща и гараж, като дворът е равно място, в което има дървета – няколко овощки и голям орех, както и кошери, в които ищецът гледал пчели, като през последната една година *** не е виждал пчели, но кошерите си стоят. Посочва, че откъм западната страна на ищцовия имот – на границата с имота на свидетеля, имало една барака, която П. бутнал, и на нейно място изградил навес, след като изрично се допитал до *** дали има нещо против.

Заявява, че оградата от южната и източната страна на имота е мрежа, от западната страна – тухла, а от северната – не си спомня. Разказва, че е виждал само ищеца да се грижи за имота, като в момента той живее там сам, а преди години родителите му също живеели там, но те починали преди около 10 – 12 години.

Съдът, като отчете, че по делото липсват твърдения и данни за заинтересованост на свид. *** от изхода на делото, намира, че неговите показания са обективни и добросъвестно дадени. Те са също така последователни. Същите не са опровергани от представените по делото 2 бр. докладни записки, съставени от полицейски служители. Съгласно Докладна записка от 02.10.2009 г. за извършена проверка по преписка с вх. № ***/2009 г. по описа на 05 РУ – СДВР, на адреса в ***, ****, се намира къща, която се обитава от две лица във видимо недобро здравословно състояние, а именно: А. П. А. и **** А.а, а според Докладна записка от 24.02.2023 г. за извършена проверка по преписка № ***-22653/2022 г. на 05 РУ – СДВР по повод потърсено съдействие от кмета на **** – **** за снемане на личните данни на лицата, обитаващи без правно основание общинската жилищна сграда, находяща се в ****, ****, полицейски служители са проверили имота през месец декември 2022 г. и месец януари 2023 г. и на адреса не са установили да има лица, а имотът е изглеждал необитаем и нямало признаци, че някой живее в него. Съдът счита, че докладните записки са съставени във връзка с епизодични проверки, което дори и на фона на факта, че ищецът не е бил намиран в процесните имоти за връчване на Писмо № РПД23-ГР94-24/09.01.2023 г. на кмета 4 на **** – ****, не може да опровергае категорично достоверността на показанията на свид.