Решение № 129 от 13.09.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Търговище, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно дело № 20243500200402 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Търговище Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение CJIB № 8062 5422 6111 3961 от 14.02.2024 г. и влязло в сила на 27.03.2024 г., постановено от несъдебен орган Politie R dam – Rijnmond, CVE TM, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин А. М.

К. с последен известен адрес гр. О., ул. „В.“ № 103, роден на ********* г. в гр. О., за нарушение, извършено на 23.09.2023 г. в Bodegraven, Rijnmond, Нидерландия, изразяващо се в това, че държи мобилен телефон по време на управление на МПС, е наложена финансова санкция в размер на 380 евро. Деянието е квА.фицирано като нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия

В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след направена в НБДН справка – А. М. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

1

О., ул. „В.“ № 103, вх. Г, нередовно призован, се представлява от назначения му от съда служебен защитник адв. Р. Р.. Защитникът изразява становище за липса на предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИАКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Politie R dam – Rijnmond, CVE TM, Кралство Нидерландия, постановено по преписка CJIB № 8062 5422 6111 3961 от 14.02.2024 г. и влязло в сила на 27.03.2024 г., е въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС, в конкретния случай, макар и нА.а, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б.”з”,т.1 б.”б” от Удостоверението), не е нА.це условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.

3. Не са нА.це и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на А. М. К., същият е пълнолетен роден е на ********* г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, 2 правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са нА.це и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са нА.це и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са нА.це основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 380 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е нА.це и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е нА.це на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава - Кралство Нидерландия, засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Съгласно б.”g”, т. 1, ii от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реА.зираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл.

35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са нА.це основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

При извършената справка за фиксинга на БНБ към 14.02.2024 г. (съгл. изискването на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС) за курса на българската валута към паричната единица евро, съгласно Решение № 233/1998 г. на БНБ, фиксиращ постоянното съотношение между двете парични единици – 1 евро се равнява на 1955,83 лева. С прилагането и на Закона за деноминацията на лева обн. в ДВ.бр.20/05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 380 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 743.22 лева.

По изложените съображения съдът намира, че са нА.це законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, 3 предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение по преписка CJIB № 8062 5422 6111 3961 от 14.02.2024 г. и влязло в сила на 27.03.2024 г., постановено от несъдебен орган – Politie R dam – Rijnmond, CVE TM, Кралство Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин А. М. К., **********, с постоянен и настоящ адрес гр. О., ул. „В.“ № 103, вх. Г, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 380 евро с равностойност 743.22 лева за наказуемо деяние по националния закон на решаващата държава - нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN (European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр 2.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в седмодневен срок от днес, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИАКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4