Протокол № 226 от 25.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 226 гр. Пазарджик, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина

Съдебни

Ж. ИВ. К. заседатели: П. В. П. при участието на секретаря Х.В. и прокурора В. Г. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ характер № 20255220201076 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Подсъдимият Я. М. се явява лично и със защитника си адв.Л. Л. – редовно упълномощен от ДП.

Частният обвинител К. Х. Г. не се явява лично. За него се явява повереника си адв. Е. П. от АК Пазарджик, редовно упълномощена.

Явява се прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ.П.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ.Л.: Нямаме искания по доказателствата. Подсъдимият няма да дава повече обяснения.

На основание чл. 283 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА писмените доказателства по делото: справка съдимост Том 1 – жалба л.9-л.10, СМУ л.11-л.12, справка л.24, протокол л.27-л.33, 1 характеристика л.34, справка л.42-л.43, декларация л.44, СМУ л.88 - л.89; Том 2 - л.9.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи делото.

АДВ.П.: Да се приключи делото.

АДВ.Л.: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, съдебни заседатели, поддържам обвинението спрямо подс. М. за извършено от него престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Считам, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Считам, че в хода на съдебното следствие бяха събрани безспорни и категорични обстоятелства за влошени отношения между пострадалия К. Г. и семейството на М.и, като причина за това са изпращани от свидетеля Б. М. – който е племенник на подсъдимия, телефонни до 14-годишната дъщеря на пострадалия - свидетелката Ф. Г.. Тези съобщения са съдържали покани за близки отношения, с които последната не е била съгласна. Свидетеля К. Г. е бил против това, тъй като дъщеря му е била малка, а свидетеля Б. М. е бил женен.

На 27.06.2023 г. напрежението е ескалирало когато покрай дома на пострадалия К. Г., на ул. „Рила“ № 2 в гр. Пазарджик покрай ситуирана на тротоара маса, на която са се намирали свидетеля К. Г., баща му - Х. Г., братовчед му О, Д., свидетеля М. Ф. и свидетлката Ф. Г., е преминал св. Б. М. с автомобил, гледайки предизвикателно към насъбралите се свидетели през сваленото стъкло. Въпреки отправената от К. Г. молба чрез трето лице към св.

Б. М. да не минава покрай дома му и да не създава неприятности, същата вечер Б. М. се върнал с автомобила на ул. „Рила“ в гр. Пазарджик, като е спрял на тротоара, разположен срещу тротоара, на който са се намирали компанията на пострадалия К. Г.. В автомобила на Б. М. е бил неговия баща – св. К. М., а майка му Г. М. е дошла на посоченото място пеш. Установи се безспорно, че до автомобила на св. Б. М. е спрял с автомобила си подс. Я. М..

Считам, че са събрани категорични доказателства, че посочените лица са отишли там с цялото намерение да се саморазправят и въпреки отправената от св. Х. Г. молба към М.и да не създават проблеми е възникнало физическо стълкновение между двете групи лица, при което са били отправени обиди, в което обаче пострадалия К. Г. не е участвал. Независимо от това подс. Я. М. се е доближил до св. К. Г. и без да бъде предизвикан от него, чрез думи или действия, му е нанесъл силен удар с ръка в областта на устата, вследствие на което пострадалият е получил травматично избиване на втори горен десен резец и частично отчупване на първи горен десен резец, при наличие на антагонист и на долната челюст. От приетото от съда заключение на СМЕ, 2 която не беше оспорена с е установи, че пострадалия К. Г. е получил травматично избиване на два зъба – 12-ти зъб и частично отчупване на първи, горен, десен резец – 11-ти зъб, което отговоря на медико-биологичния критерий - избиване на зъби, тъй като това избиване е довело до трайно затрудняване дъвченето във фаза на отхапването и говореното, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Според експерта, посочено травматично увреждане е получено в резултат от действието на твърд, тъп или тъпоръбест предмет чрез удари или върху такъв и добре отговаря да са получени при нанесени с ръка и бокс по устата на пострадалия, като експерта бе категоричен, че е невъзможно телесните увреждания да са получени при падане или по начин различен от описания.

Считам, че фактическата обстановка е доказана и установена и се подкрепя от показанията на свидетелите К. Г., Х. Г., Ф. Г., свидетелите В. К., С.

Д., Ф. Г., както и от показанията на свидетеля М. Ф., дадени в ДП, вкл. и пред съдия пред РС – Пазарджик и прочетени по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 от НПК, които гласни доказателства считам, че са в унисон със събраните писмени такива. Считам, че с особена тежест в подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалия К. Г., който изложи пред съда детайли за инкриминираните събития и въпреки травматичния характер на инцидента, спомена на пострадалия за случилото се е съхранен и се възпроизведе пред съда достатъчно информативно. В показанията му стана ясно, че пострадалия е бил ориентиран в ситуацията, с нейните характеристики като време, място, последователност и динамика на действията, извършени от подсъдимия. Св.

К. Г. ясно посочи, че именно подс. Я. М. му е нанесъл удар, насочен към лицето в областта на устата. Изложи категорично твърдение, че ясно е възприел подсъдимия и неговите действия. Считам, че показанията на пострадалия К. Г. са логично подредени и балансирани. Освен това същите синхронизират с показанията на свидетелите Х. Г., Ф. Г., К., Д. и тези на св. М.

Ф., дадени по реда на чл. 223 от НПК в ДП. Освен с посочените гласни доказателства показанията на пострадалия кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, особено със заключението на СМЕ, според която телесните увреждания са получени именно в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар или върху такъв, т.е. при нанесен удар с ръка.

Неговите показания кореспондират и с приложения като веществено доказателство компакт диск, съдържащ запис на разговора, проведен с Регионален център 112 - Кърджали. Ето защо, считам, че същите следва да се кредитират като достоверни, безпристрастни и правдоподобни.

Моля да кредитирате и показанията на свидетелите Х. и Ф. Г.и, и въпреки че двамата свидетели заявиха пред съда, че не са видели действията на подсъдимия по нанасяне на удар в лицето на пострадалия, в съдебно заседание същите ясно описаха състоянието на пострадалия преди и след нанасяне на удара. Посочиха, че са му били избити два зъба и бяха категорични, че пострадалия К. Г., пред тях, е посочил не друга, а именно подсъдимия като лицето, което го е ударило. Посочиха, че именно вследствие 3 на този удар са му били избити двата зъба. Св. Х. Г. бе категоричен в твърдението си, че при дошлите на място полицейски служители пострадалия е посочил името именно на подсъдимия, а не друго име, като лицето което му е нанесло телесното увреждане. Макар и косвени показанията на полицейските служители В. К. и С. Д., считам, че допълнително подкрепят обвинителната теза, като техните показания безспорно очертават детайлите по мястото, времето и състоянието на пострадалия след удара. Полицейските служители заявиха пред съда, че устата на пострадалия е била окървавена, че е показал избитите зъби и че е заявил, че е бил ударен. Предвид многообразието от посетени сигнали в тяхното работно ежедневие полицейските служители логично не си спомняха дали същата вечер пострадалия им е съобщил името на лицето, което го е ударило. Свидетелят К. си спомня единствено, че от присъствалите на място лица е добил информация за вероятния извършител, т.е. за лицето, което е нанесло удар на пострадалия и посочи името на св. Б.

М., но не с категоричност. Тези неточности са обясними именно с естеството на работата на полицейските служители и многообразието от посетени сигнали от този вид. От показанията на св. Ф. Г., прочетени от съда, се извличат изводи, че в действителност тя е получавала съобщения от св. Б. М. с покана за близки отношения, което е било в основата на влошените отношения между двете семейства.

Моля да кредитирате показанията на св. М. Ф., но тези които е дал по време на ДП и тези които е дал пред съда по реда на чл. 223 от НПК и да не кредитирате неговите показния дадени в съдебно заседание. Считам, че показанията на Ф., дадени в хода на ДП следва да се кредитират като правдиви и достоверни, тъй като именно тогава този свидетел е бил със съхранен спомен и не е бил под нечие влияние. Не е бил и под нечий натиск, което вероятно го е мотивирало в един по-късен момент да промени показанията си и да заяви пред съда, че не си спомня подробности и не може да посочи лицето, което е нанесло удара, причинило съставомерните последици. Пред провеждане на разпита пред разследващия орган и впоследствие пред съдия от РС – Пазарджик св. Ф. е посочил, че е бил в непосредствена близост до пострадалия и ясно е възприел момента, в който подс. Я. М. е нанесъл удар на пострадалия, довел до избиване на зъбите му. Именно показанията на Ф., дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281 от НПК се подкрепят и от показанията на К. Г. и се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, чийто показания помолих да бъдат кредитирани. Подкрепят се и от заключението на СМЕ. Считам, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на св. Ф., дадени в рамките на съдебното следствие, доколкото тези твърдения се опровергават от показанията на св. К. Г., частично от показанията на Х. и Ф. Г.и и от писмените доказателства по делото. Очевидно е, че отношенията между Г.и и М.и са били уредени, по начин, който стои извън представите на съда и прокуратурата, за което уреждане спомена и св.

Х. Г. в последното съдебно заседание, като попита дали не може делото да бъде прекратено. Това според мен обяснява и процесуалното поведение на св.

4

Ф. в съдебно заседание и твърдението, че не може да си спомни какво е видял.

Очевидно към настоящия момент св. Ф. желае да даде показания в услуга на подсъдимия. Считам, че коментираните до момента гласни доказателства мотивират доказателствена обезпеченост на подвигнатото обвинение и доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото, моля да ги кредитирате като достоверни и правдоподобни. Ако подложим на внимателен анализ показанията на Б. М. и ги съпоставим с останалите доказателства по делото ще видим, че същите са вътрешно противоречиви и противоречат на основната част на свидетелските показания. В съдебно заседание Б. М. изложи факти коренно различни от тези, които е изложил в досъдебната фаза на процеса, което наложи прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, поради констатирани драстични противоречия. Освен вътрешно противоречиви неговите показания се намират в ясно изразено противоречие с показанията на св. Х. Г., Д., св. М. Ф., св. Ф. Г. и св. Ф. Г., вкл. и с показанията на неговата майка Г. М.. И то особено относно начина, по който двамата описват излизането на Б. М. от автомобила. Наред с това св. Б. М. изложи версия за начина, по който самият той е бил изваден от автомобила. Първо заяви че св. Х. Г. го извадил от автомобила като отворил вратата до седалката му. После заяви, че бил изваден от св. К. Г. през вратата на седалката, на която баща му седял като същевременно хем стоял на седалката, хем бил издърпан назад от К. Г.. Заяви, че видял как К. и Х. се опитвали да удрят подсъдимия, а после, че не е видял да го удрят. В началото на разпита подчерта, че този ден не е минавал с жена си покрай дома на пострадалия. После спомена, че е минал от там с нея два пъти. Всичко това може да се обясни с желанието на св. Б. М. да даде показания в услуга на подсъдимия, да изопачи истината и да изложи неверни твърдения относно начина, по който се е развила цялата ситуация. Твърденията на св. К. М. и Г. М. следва да се кредитират само в частта, в която описват мястото на развилата се ситуация и инициативата им заедно със св. Б. М. и подс. Я. М. да отидат пред дома на пострадалият, за да се саморазправят. Не следва да се кредитират показанията им обаче досежно твърдението, че пострадалия и св. Х. Г., Д. и Ф. са провокирали физически сблъсък, нападайки св. Б. М. и Г. М.. Тези твърдения се опровергават от показанията на пострадалия, който ясно зави, че бил на масата с гръб към М.и и ударът от подсъдимия му е бил нанесен изненадващо и странично. Отделно от това показанията на К. и Г. М.и противоречат с показанията на св. Б. М., защото последния заяви, че когато пристигнал пред дома на пострадалия, в автомобила му пътувал само неговия баща К. М.. К. М. пък посочи пред съда, че освен тях двамата имало още две лица, за които Б. М. нещо не спомена. Св.

Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5abb801-2e8f-464f-8672-d12652b630a4