Определение № 152 от 02.03.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 02.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902321 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК- Застраховане“, подадена чрез адв. И. И., против решение № 344 от 6.07.2022 г. по т.д.№ 700/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 21.04.2021 г. по т.д.№ 158/2020 г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която по искове с правно основание чл. 432 от КЗ касаторът е осъден да заплати на Т. Ж. С. и Д. Л. С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Б. Д. С., настъпила на 24.12.2017 г. при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, ДК№ Х39 29 КК, чиято отговорност е застрахована от касатора, съответно за разликата над 90 000 лева до присъдените с първоинстанционното решение суми от по 160 000 лева за всеки от тях, както и в частта, с която е уважен предявеният от Ж. П. Л. иск за обезщетяване на неимуществените вреди, понесени от настъпване на същото застрахователно събитие за разликата над 5000 лева до размер на сумата от 10 000 лева.

С касационната жалба е оспорен като неправилен и противоречие с 1 данните по делото изводът на въззивния съд за липсата на принос на починалия за настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че съдът не е съобразил, че с поведението си пострадалият Б. Д. С. е допринесъл във висока степен за причиняване на вредите, като е приел да пътува в автомобил, управляван от видимо нетрезвен водач, употребил значително количество алкохол, с което сам се е изложил на риск, намиращ се в пряка причинно-следствена връзка с нанесените му травми. Касаторът счита, че съдът не е съобразил практиката на ВКС, формирана по реда на чл.

290 от ГПК относно презумпцията за знание на пътниците при употреба на алкохол от страна на водача, според която тя има видими последици върху държанието на употребилия го, въз основа на чието проявление е достатъчно да се предположи знанието на пътника за това обстоятелство. Наведен е довод, че с позоваване на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е кредитирал, въззивният съд неправилно е преценил, че поставянето на предпазен колан не би се отразило върху причинените на пострадалия травми.

Поддържа се, че използването на предпазния колан значително би намалило травмите на С. и би спасило живота му, а твърдението на експерта, че използването на колана е могло да причини вреди, е оспорено като основаващо се на предположения. Наведен е довод, че след като увреденият е починал от травми, получени вследствие на свободното движение на тялото му, ако същият е бил с предпазен колан, те не биха настъпили, тъй като той щеше да е здраво закрепен за седалката. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен, както и че касаторът не оспорва понесените от ищците болки и страдания от смъртта на сина им, но счита, че обезщетението не отговаря на действително претърпените вреди като при определяне на неговия размер не е съобразено социалноикономическото равнище на страната към датата на настъпване на процесното събитие, размерът на минималната работна заплата, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Поддържа се също, че решението е неправилно в частта, с която е уважена претенцията на ищеца Ж. П. Л., тъй като по делото не е доказана твърдяната изключителна близост между него и починалия му внук, съобразно изискването на TPОСНГТК 1/2016 г. на ВКС. Счита, че дори да се приеме наличието на изключителна връзка между Л. и починалия, застрахователното обезщетение следва да бъде съобразено с разпоредбата на 2

§ 96 ал. 1 от п.з.р. на ЗИДКЗ, според който, до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лева.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси :

1. Налице ли е принос за настъпването на вредоносния резултат от страна на починалия вследствие на пътно транспортно произшествие, ако починалият пасажер съзнателно се е качил в моторно превозно средство, управлявано от нетрезвен водач?

2. Задължен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства, събрани по делото и да посочи въз основа на кои [от тях] приема едно възражение на страната за доказано или не?

3. Ако употребата на алкохол има видими последици върху държанието на употребилия го и [при] наличието на тези проявления, достатъчно ли е това да се презюмира знание на пътника?

4. Ако е установено, че починалият получава травми, които са несъвместими с живота и са директно отражение на механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и по-точно са вследствие на обстоятелството, че починалият пасажер е пътувал без поставен предпазен колан, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат?

Поддържа се, че споменатите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 60171 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3431/2020 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и решение № 210 от 20.112020 г. по гр. д. № 3846/2019 г. на ВКС, ІV г.о., относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; на определение № 57 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1912/2018 г., І т. о., ТК и определение № 648 от 29.072016 г. на ВКС по т. д. № 3303/2015 г., II т. о., ТК, относно твърдяната от касатора „презумпция за употреба на алкохол от водач и знанието на пътниците“ за това.

Формулирано е искане за допускане касационно обжалване на 3 въззивното решение, за неговата отмяна в обжалваната му част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени като недоказани, евентуално, ако бъдат намерени за основателни, да бъдат уважени в „законоустановения размер“.

Ответниците по касация Д. Л. С., Т. Ж. С. и Ж. П. Л. оспорват касационната жалба и обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, подаден чрез адв. Е. П. от САК, оспорват инвокираното в касационната жалба оплакване за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като се позовават на задължителните разяснения, съдържащи се в т. 7 от Тълкувателно решение № от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014 г., от които следва, че не е достатъчно да бъде доказано алкохолното повлияване на водача на автомобила, но и че този факт обективно е бил възприет от пострадалия и въпреки това той се е качил в превозното средство, какъвто извод не може да бъде направен от доказателствата, събрани по делото. Поддържат, че в действащото законодателство не е уредена презумпция за знание, че водачът на моторното превозно средство е употребил алкохол, поради което незнанието на това обстоятелство не следва да се вменява във вина на пострадалия, който е пътувал в автомобил, управляван от такъв водач, без да е го е узнал. Твърдят, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат не може да почива на предположения, а намаляването на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само при наличието на доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, или че пътувайки в управляван от пиян водач лек автомобил, той е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици, както и че по делото няма данни пострадалият въобще да е възприел и да е знаел, че водачът е употребил алкохол. Считат, че определеното от второинстанционния съд обезщетение за всеки от ищците отговаря на критерия за справедливост, застрахователните лимити, съдебната практика, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, търсещи обезщетение. Твърдят, че формулираните въпроси са хипотетични, не са обусловили изхода на спора и не притежават съществената характеристика на общото основание за 4 допускане на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на TP №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Сочат, че първият и третият въпроси, не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 от ГПК да са от значение за изхода на спора, тъй като презюмират наличието на видими последици от алкохолното опиване на водача, за каквито няма доказателства по делото. Поддържат, че четвъртият въпрос, свързан с оплакването за съпричиняване на вредите, поради неизползване от страна на пострадалия на предпазен колан, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, според която за да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, страната, която твърди наличието на такова следва да установи при пълно и главно доказване, че ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.

Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, а това е и безспорно между страните, че на 24.12.2017 г., около 1.20 часа, в гр. Харманли при управление на лек автомобил „Ауди“ модел „А6“, с рег. № Х3929КК, водачът Васил Дичев Господинов, чиято отговорност била е застрахована от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ с действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с полица № 23117002297762, е загубил контрол върху автомобила, излязъл е извън пътя и се е ударил в стоманобетонна постройка, в резултат на което е била причинена смъртта на пътуващите в него лица, вкл. и на Б. Д. С.син на ищците Т. Ж. С. и Д. Л. С. и внук на Ж. П. Л.. Установено е също така, че към датата на произшествието водачът на автомобила е имал съдържание на алкохол в кръвта от 1.91 промила, както и че починалият Б. С. е пътувал без предпазен колан. Няма спор, че преди предявяването на иска, по образуваната пред него преписка за ликвидиране на щетата, ЗАД „ОЗКЗастраховане“ е заплатило на родителите на пострадалия Т. Ж. С. и Д. Л. С.

5 обезщетение за понесените от смъртта му неимуществени вреди от 40 000 лв. на всеки един от тях и е отказал да заплати такова на неговия дядо Ж. П. Л..

С решение № 6 от 21.04.2021 г. пост. по т.д. № 158/ 2020 г. Хасковският окръжен съд е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на Т. Ж. С. и Д. Л.

С. обезщетение за неимуществени вреди от по 160 000 лева на всеки от тях, а на Ж. П. Л.- в размер на 10 000 лв. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която исковете на Т. С. и Д. С. са уважени за разликата над сумата от по 90 000 лева до 160 000 лева за всеки от тях, а искът на Ж. Л. - за разликата над сумата от 5 000 лева до присъдената сума от 10 000 лева, в обжалваното решение № 344 от 6.07.2022 г. по т.д.№ 700/2021 г. съставът на Пловдивския апелативен съд е взел предвид, че преди инцидента пострадалият е живял с родителите си и с дядо си Ж., както и че семейството е било изключително сплотено, а отношенията между членовете му са се характеризирали с уважение, обич и разбирателство. Въз основа на събраните в първоинстанционно производство гласни доказателства съдът е приел, че преждевременната смърт на Б. С. се е отразила изключително тежко на родителите му и на неговия дядо. Намерил е за неоснователно заявеното от застрахователя оспорване на активната материалноправна легитимация на ищеца Ж. Л. по предявените искове, като с позоваване на ТРОСНГТК № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, е посочил, че между него и починалия му внук са били установени трайни и взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост и привързаност, свързани с принадлежността към съответната родова общност, които са оказвали благотворно влияние върху характера на Б. С., наподобяващи връзките между роднини от тесен семеен кръг и близки до отношенията между родител и дете, заради съдържанието на които дядото търпи морални болки и страдания от смъртта на своя внук, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близките роднини от този кръг, понасяни при същите трагични обстоятелства. Въззивният съд е преценил като неоснователни оплакванията на застрахователя за несъответствие между обезщетенията и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди, като е посочил, че обезщетенията в присъдения размер са съобразени с характера, степента, интензитета и спецификата на индивидуално претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди и са справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. Намерил е за 6 неоснователно и възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат в двете му форми – пътуване на пострадалия в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние и неизползване на предпазен колан. По отношение на първата е прието, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване знанието на пострадалия, че шофьорът на лекия автомобил е бил пиян, а оттам- че това състояние ще го постави в риск, качвайки се в автомобила, а по отношение на втората - че при конкретните условия на предизвикване на произшествието, скоростта на движение, механизма на причиняване на травмите на пострадалия Б. С., вследствие на които е настъпила смъртта му, поставянето на предпазен колан не би предотвратило причиняването на несъвместимите с живота травми и оттам - на вредоносния резултат, в какъвто смисъл е и становището на първоинстанционния съд, основано на заключението на експертизите.