Разпореждане № 9581 от 13.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 13.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5159 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Инициирано е въз основа на заявление, подадено от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „България“ № 81В, ап.3, чрез пълномощника юрк. Б. Д. Т. Със заявлението се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Я. Ц. И., ЕГН **********, с адрес в **************** за следните суми: 153,39 евро главница по Договор за потребителски кредит № ********* сключен на 15.09.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и Я. Ц. И., вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД; 93,99 евро – дължима мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 01.10.2026 г.; 242,21 евро неустойка съгласно Договора за потребителски кредит; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (12.10.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 10,86 евро - държавна такса и 100,00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, договор за потребителски кредит, вносна бележка за внесена държавна такса и др.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

В горния смисъл и досежно сумата в размер на 242,21 евро представляваща неустойка поради непредоставяне на поне едно обезпечение съгласно чл. 8 от договора, 1 съдът намери следното:

Договорената неустоечна клауза предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на задължението от вида на посочените в договора /поръчителство или банкова гаранция/, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка.

Уговорена по този начин неустойка обаче обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена, неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно представения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, а това на свой ред противоречи на принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията им. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна по правоотношението. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни. Поради изложеното в посочената част заявлението ще бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение.

Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 5,49 евро – държавна такса и 20,67 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която Я. Ц. И., ЕГН **********, с адрес в **************** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумите, както следва:

153,39 евро главница по Договор за потребителски кредит № ********* сключен на 15.09.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и Я. Ц. И., вземането по който е прехвърлено с 2 договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД; 93,99 евро – дължима мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 01.10.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (12.10.2026 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни разходи в заповедното производство, а именно: 5,49 евро - държавна такса и 20,67 евро - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 242,21 евро неустойка съгласно Договора за потребителски кредит.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3