Решение № 1582 от 14.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330203016 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № F-698290F689005/03.04.2023г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД със седалище ***, адрес на управление ******, с ЕИК *********, представлявано от Б. Г. Ш. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700.00 /седемстотин/ лв. за нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив редовно призован,не изпраща представител в съдебно заседание.

Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно. Заявява се несъгласие с констатациите по наказателното постановление. Не се излагат конкретни доводи по съществото на спора.В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представител.

Въззиваемата страна -чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрисконсулт М., моли съда да отхвърли подадената жалба и да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.Излагат се конкретни доводи по същество на спора.Претендират се разноски за процесуално представителство.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и 1 в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 15.09.2022 г. в ТД на НАП Пловдив била извършена служебна проверка от служител на Дирекцията, а именно от старши инспектор по приходите -Н. С. – във връзка със спазване изискванията на ЗДДС .А именно по отношение на регистрираното по ЗДДС лице „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр.

Пловдив, представлявано от Б. Г. Ш.. Установено било, че търговското дружество не било подало до НАП справката –декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС –за данъчния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. – до 14.09.2022 г. включително. Справката –декларация за този данъчен период не била подадена и към датата на служебната проверка.

Установеното неподаване на справката –декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г. в срока за това мотивирало старши инспектор по приходите С. да отправи покана до „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив /изх.

№ 70-00-8743 -209/23.09.2022 г./ за явяване в 7- дневен срок в ТД на НАП Пловдив и за подаването на неподадените в срок справка-декларация по ЗДДС и ответни регистри , и за съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Въпреки надлежното връчване на поканата /връчена според отразеното на пощенското клеймо в известие за доставяне на 13.10.2022 г./, представител на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД не се явил в ТД на НАП гр. Пловдив, като св. С. отправила нова покана до дружеството /изх. № 70-00-9807- 167/26.10.2022 г./ с идентично съдържание като предходната такава, но отново, въпреки надлежното й връчване, от страна на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД не се явил представител в ТД на НАП гр.

Пловдив. Предвид неявяването на представител на „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД в указания в поканите срок, св. С. съставила на 13.12.2023 г. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН акт – АУАН № F689005 от дата 13.12.2022 г., за приетото за извършено административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. В акта изрично било вписано, че справката –декларация по чл.125 от ЗДДС /за данъчния период 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г./ не били подадени и към момента на съставяне на АУАН-F689005 от 13.12.2022г.. Актът бил връчен на представляващия дружеството нарушител Б. Ш. на 13.03.2023 г., като при предявяването не били оспорени констатациите по акта. Възражения не били подадени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения

АУАН и останалите материали по административната преписка, административно – наказващият орган /Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив/ издал наказателно постановление / F-698290-F689005/03.04.2023г./, с което за приетото за извършено административно нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. – близък до минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС размер от 500 лв. /предвидената санкция в чл.179 ал.1 от ЗДДС е в размер от 500 до 10000 лв./. За така определения 2 размерът на наложената имуществена санкция от 700 лв., административно – наказващият орган е посочил в НП като отегчаващо административната отговорност обстоятелство -наказателно постановление за друго нарушение по ЗДДС–НП № 683192-F684748/21.12.2022г.,което било влязло в сила на 28.03.2023г. Като от това се съди за мотивацията на определения размер санкция.

Изложената фактическа обстановка настоящия съд прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля С., АУАН№ F689005 от дата 13.12.2022 г., заверени копия на покани, на известия за доставяне, на оправомощителна заповед. Съдът цени с доверие показанията на С. ,тъй като същите са последователни и логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал .

При така установената според съда безспорна откъм факти обстановка се прие, че от страна на жалбоподателя „БИ ЕС ЕМ 2005” ЕООД гр. Пловдив е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като търговското дружество като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок – до 14.09.2022 г. включително – до 14 – то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася –справката декларация по чл.125 от ЗДДС.

Неподаването на справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчния период м. август 2022 г. в срока за това – до 14.09.2022 г. включително, е категорично доказано според съда въз основа на приобщените гласни и писмени доказателства, а и не се и оспорва с жалбата против наказателното постановление /предвид формалното изявление в жалбата за несъгласие с констатациите в НП,без тезата да бъде развита/. Това административно нарушение е подведено правилно към уреждащата го материално – правна разпоредба както от актосъставителя в АУАН, така и от административно – наказващият орган в НП. Според настоящия съдебен състав в описателната част на АУАН и на НП са изложени всички обстоятелства на нарушението, така че лицето нарушител във всеки етап от административното производство да е било наясно за какво точно нарушение е подведено под административна отговорност – правото на защита не му е било нарушено заради неизпълнение на задълженията на актосъставителя и административно – наказващият орган при описание на нарушението. Административното нарушение санкционна разпоредба – на чл.179 ал.1 от ЗДДС, като няма допуснати нарушения от страна на административно – наказващият орган при прилагане на санкцията.

Относно самия размер на имуществената санкция – същият е в размер на 700 лева – над минимално предвидения от законодателя размер от 500 лв., съдът счита, че е несъобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на административната отговорност и следва да бъде намален. Следвало е според съда да не се отчита като отегчаващо административната отговорност обстоятелство наличието на издадено друго НП за нарушение по ЗДДС – цитираното в обжалваното НП – НП № 683193-F684749/21.12.2022 Това е така,тъй като към момента на извършване на процесното административно 3 нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС /14.09.2022 г., горепосоченото НП № 683193- F684749/21.12.2022 г. не е било издадено, както и не е било влязло в законна сила.Влизането в сила на НП 28.03.2023г е станало преди да бъде издадено атакуваното в настоящия процес НП.Но ,това по себе си е различно обстоятелство и в този смисъл към извършването на деянието дружеството не е било наказвано и не следва да бъде третирано при утежняващи обстоятелства.

Самото административно нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради тези причини според съда наказанието имуществена санкция в размер на 700 лева следва да се намали до минималния предвиден, а именно 500 лева, като в този й размер имуществената санкция би се явила съответна на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството нарушител, би била и в най – пълната си степен целесъобразна.

За това и обжалваното НП ще следва да се измени като се намали размерът на наложеното наказание до посочения размер – 500 лв. Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното не са приложени и събрани такива доказателства .А ,видно е и от описаното –тази справка-декларация не е подадена и до датата на съставяне на АУАН-13.12.2022г.

В хода на административното производство не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно. Нужно е във връзка с налична противоречива съдебна практика относно правната съставомерност като нарушение по см. на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС – дали неподаването на отчетните регистри може да бъде самостоятелно административно нарушение, извън неподаването заедно със справката-декларация по ЗДДС, че настоящият съдебен състав възприема становището, че и неподаването на справката декларация в изискуемия се за това срок, и неподаването на отчетните регистри също в изискуемия се за това срок съставляват самостоятелни административни нарушения, за всяко от които се следва и съответната самостоятелна административна отговорност. Това е така, защото всяко от задълженията – и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 от ЗДДС/, и за подаването на справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС /чл.125 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС/ са отделни такива на задължения субект, относими към отчитането и съответно към декларирането относно ДДС /разпоредбите са в Глава ХІІІ от ЗДДС – „Деклариране и отчитане“. Следва при горната правна преценка да се изхожда от хипотезата и на санкционната разпоредба начл.179 ал.1 от ЗДДС , която отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния – неподаване, респ. неподаване в срок на: 1- на справката-декларация по чл.125 4 ал.1 от ЗДДС, 2- на декларацията по чл.125 ал.2 от ЗДДС и на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Изискването отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС да се подават заедно със справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, предвидено в чл.125 ал.3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС се съставя и справката-декларация. Заради това и са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респ. неподаването им в срок, като санкционирането на нарушител за всяка от посочените в разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН /в този см. вж. Решение № 1308/06.07.2023 г. по КАНД № 1182/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ с., също и Решение № 1372/17.07.2023 г. по КАНД № 1053/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІІІ с./.

Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при изменяне на атакуваното наказателно постановление само относно размера на наложеното административно наказание, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено, но за част от претенцията. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.63д ал.4 „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/.