Определение № 161 от 18.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600206 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е о бразувано е по частна жалба на Началника на Затвора – Варна против протоколно определение № 571/29.05.2026 г., постановено по ЧНД № 786/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е уважена молбата на лишения от свобода Р. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

В подробно мотивираната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на определението. В нея се излага виждането, че по делото е налице единствено формалната предпоставка по чл.70, ал.1 НК – изтърпяване на изискуемата част от наказанието, но липсват достатъчно доказателства за поправяне на осъдения по смисъла на чл.439а НПК. Изтъква се завишен риск от рецидив, непреодолени дефицитни зони, че целите и задачите по плана на присъдата не са изпълнени, а процесът на поправяне е необходимо да продължи в местата за лишаване от свобода. Постъпило е и обстойно възражение по жалбата на Началника на Затвора, в която се изразява становище за неправилност на изложените аргументи и се изтъкват такива в подкрепа на крайното становище на съда за условно предсрочно освобождаване, като отново се акцентира върху здравословното състояние на осъденото лице.

Въззивният съд, като обсъди доводите в жалбата, свързаните с тях възражения на защитата на осъденото лице като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, приема следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, а по същество е основателна. Не се спори, че лишеният от свобода е изпълнил формалната предпоставка по чл.70, ал.1 НК, свързана с фактическото изтърпяване на предвидената от закона част от наказанието. Това обстоятелство е само една част от изискуемата преценка за приложението на института на условното предсрочно освобождаване.

Съгласно чл.70, ал.1 НК условното предсрочно освобождаване е възможно само ако осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Преценката, съгласно чл.439а от НПК, за наличието на тази предпоставка се основава на комплексна оценка на поведението на осъдения през периода на изтърпяване на наказанието, включително на данните от оценката на риска от рецидив и вреди, изпълнението на плана на присъдата, участието в трудови, образователни и корекционни дейности, дисциплинарния статус, отношението към извършеното деяние и настъпилите промени в нагласите и ценностната му система.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за наличието на доказателства за поправяне, като всъщност е приел, че след като няма постигнат особен напредък за поправяне, то е безпредметно повече пенитенциарното въздействие. От материалите по делото се установява следните обстоятелства, от значение за крайното решение. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била 112 точки - висок риск от рецидив. Към момента на разглеждане на молбата актуалната оценка е 75 точки, като очертава риск, надхвърлящ средните стойности и клонящ към високия диапазон. При така установените данни отчетеното намаляване на риска не може да бъде възприето като достатъчно доказателство за успешно приключил поправителен процес, още повече при продължителността на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода.

Съпоставката между първоначалната и актуалната оценка показва, че въпреки известна положителна динамика не е постигнато съществено и устойчиво преодоляване на установените дефицити. Продължават да са налице проблемни зони, свързани с отношението към правонарушението и нагласите, злоупотребата с алкохол, междуличностните взаимоотношения и уменията за мислене. Не се установява и настъпила трайна промяна в ценностната система и начина на мислене на осъдения, която да обоснове извод за успешно приключил процес на поправяне. Не е налице категорично 2 преодоляване на криминогенните нагласи и формиране на стабилна вътрешна мотивация за законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода. Съдът отчита наличието на положителни прояви – участие в трудова дейност, включване в образователни и корекционни мероприятия, завършване на образователен етап и наличието на поощрения. Тези обстоятелства се оценяват в полза на осъдения, но не са достатъчни сами по себе си за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. Данните за добросъвестно поведение в условията на пенитенциарната среда са очаквани, като модел на поведение и не може автоматично да се приравнят на доказано поправяне.

По делото, наред с данните за поощрения, са налице и такива за дисциплинарни нарушения, като последното наложено дисциплинарно наказание е през 2025 г. Това обстоятелство не се възприема като самостоятелно основание за отказ, но представлява част от цялостната оценка по чл.439а НПК и не позволява формирането на извод за устойчиво и необратимо положително развитие на поведението. От материалите по делото е видно още, че актуалният план на присъдата не е изпълнен в пълен обем, а според становището на затворническата администрация е необходимо продължаване на пенитенциарното въздействие до постигане на съществена и трайна компенсация на установените дефицити. Настоящият състав споделя този извод. От значение е и констатацията, че след влизане в сила на присъдата до момента на изготвяне на становището от ИСДВР, а също и крайното становище на Началника на Затвора Варна, че не е осъществена нито една от предвидените в ЗИНЗС възможности за облекчаване на правния статус на осъдения /това може да е замяна на първоначално определения режим, последваща категоризация в открит тип и др.под./ От този факт може да се проследи наличието на етапите при поправянето и ресоциализацията на осъдения. При липсата на която и да е от стъпките на прогресивната система при осъдения не може да се направи извод за създаден траен стимул към спазване на правилата и осъзнато активно участие в процеса на собственото му поправяне, не се наблюдава прогресиращо подобрение на стойностите от риска от рецидив и степента на поправяне, както и не са приложени до момента различните способи по ЗИНЗС, способстващи за постепенният преход, съответно намаляване на риска от социална дезадаптация след освобождаването му. И накрая, но не по важност, констатирано е, че 3 осъденият все още не приема присъдата като справедлива и приема вината си на декларативно ниво, без реално осъзнаване. Този извод се основава на събраната информация и факти и обосновава и крайния извод, че резултатите по изпълнение плана на присъдата нямат все още устойчив характер и не са налице категорични данни за успешно приключил превъзпитателен процес при осъдения.

Неоснователно при формиране на извода за наличие на предпоставките по чл.70 НК първоинстанционният съд е съобразил здравословното състояние на осъдения. Представената медицинска документация-епикриза от УМБАЛ “СВ.Марина“ удостоверява сериозни здравословни проблеми, но те не са законова предпоставка за условно предсрочно освобождаване, свързано с доказано поправяне на осъдения. При наличие на медицински основания е предвиден отделен процесуален ред – прекъсване изпълнението на наказанието по чл.447 НПК.

Поради изложеното настоящият състав приема, че е налице само формалната от предвидените в чл.70, ал.1 НК кумулативни предпоставки за условно предсрочно освобождаване, като осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Целите на наказанието по чл.36 НК не са постигнати предсрочно и процесът на поправяне следва да продължи в местата за лишаване от свобода. С тези съображения и на основание чл.440, ал.2 НПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 571/29.05.2026 г., постановено по ЧНД № 786/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Р. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5