Решение № 58 от 06.04.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Гражданско дело 494/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.05.2026
- Състав
- Росица Георгиева Калугерова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Сандански, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100494 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД (сегашно наименование „БЕСТ Кепитъл България”-ЕАД), с ЕИК:
202423225, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“П.В.“, № 21, Бизнес център „Л.-6“, ет.*, представлявано от М.Г. и А.Б., срещу Г. В. С., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”В.Е.”, №*, за заплащане на сумата от общо 371 лева по сключен от нея с „Креди Йес”ООД на 17.10.2022г. договор за паричен заем № *******, от която сума 200лева е главница, 13,46 лева е договорна /възнаградителна/ лихва, а 157,54 лева е неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Правно основание- чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.3 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 17.10.2022г. между „Креди Йес”-ООД (заемодател) и Г. В. С. (заемател) е подписан договор за паричен заем № ******* с размер на предоставената сума от 200лв. Твърди се, че „Креди Йес”-ООД е отпуснало договорената заемна сума на заемателя, а за него е възникнало задължение да издължи кредита съгласно условията на договора, а именно-на 3 вноски, всяка от които в размер на 117лв., първата от които с падеж на 16.11.2022г., а последната- с падеж на 17.01.2023г., при което общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 213,46лв., включваща и възнаградителна лихва. Твърди се, че падежът на всички вноски е настъпил и кредитополучателят е изпаднал в забава. Твърди се, че от страна на ответницата са постъпили плащания в размер на 0лв.
Твърди се, че в чл.8 от договора е предвидено дължимост на неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 137,54лева, както и че в чл.14 от Общите условия е предвидена неустойка от 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на договорното задължение. Твърди се, че на 12.01.2024г. между „Креди Йес”-ООД, в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД, в качеството на цесионер, е 1 сключен договор за цесия, по силата на който вземането по гореописания договор за паричен заем е цедирано на ищцовото дружество. Твърди се, че с пълномощно от 12.01.2024г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на „Креди Йес”-ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес”-ООД, който то е цедирало съгласно сключения договор за цесия, както и че „Креди Йес”-ООД чрез пълномощника си е изпратило до длъжника, чрез препоръчана поща с обратна разписка, уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Твърди се, че депозираното от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, по което е било образувано ч.гр.д.№ 236/2025г. по описа на Районен съдСандански, е било отхвърлено с дадени указания за възможност да предявят осъдителен иск за вземането си. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответницата чрез назначения й особен представител е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди се, че договорът е бланкетен и че липсата на индивидуално сключен договор е липса на договор поради бланкетност. Оспорва се и че приложените общи условия са част от договарянето, тъй като номера на договора е дописан на ръка към приложените общи условия, а това дописване е в разрез с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.9 от ЗПК, съгласно която всички елементи на договора трябва да са представени с размер на шрифта не по-малък от 12 и да са еднакви. Прави се възражение за нищожност на клаузите, произтичащи от Общите условия, тъй като противоречат на чл.11 от ЗПК. Ответницата оспорва реално предаване на сумата по заема. Същата оспорва и че е уведомена за цесията, като твърди, че не тя, а друго лице е получило уведомлението.
Оспорва се и размера на неустойката като прекомерно голяма.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като депозира писмено становище, че поддържа предявения иск.
Назначеният особен представител на ответницата поддържа в съдебно заседание депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2022г. е сключен договор за паричен заем № ******* между „Креди Йес”ООД, в качеството на заемодател, и Г. В. С., с ЕГН-**********, в качеството на заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем при следните параметри: размер на отпуснатия заем-200лв.; брой вноски-3; вид на вноската-месечна; ден за плащане-17-то число; срок на договора-3 месеца; дата на първо плащане-17.11.2022г.; дата на последно плащане-17.01.2023г.; лихвен процент фиксиран за целия срок на договора; месечен лихвен процент-3,330%; ГПР-47,635%; обща сума за плащане-213,46лв. В чл.6 от договора е предвидено, че договорът за заем се обезпечава с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените подолу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал.
2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 137,54 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем. Представен е погасителния план към договора, в който са посочени погасителните вноски с падеж и размер-с включена и без включена неустойка. По делото са представени и Общите условия, при които „Креди Йес”-ООД предоставя заеми.
Съгласно чл.14 от Общите условия, в случай, че заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, ще дължи на заемодателя и еднократна 2 неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора за заем.
На 12.01.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Креди Йес”-ООД, като цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД, като цесионер, с предмет-прехвърляне на вземания на „Креди Йес”-ООД, произхождащи от договори с трети лица, които вземания са индивидуализирани в приложение № 1 към договора, в което приложение под № 2213 е и вземането към Г. В. С. по договор № ******* от 17.10.2022г. На 12.01.2024г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, посочени в приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., за извършеното прехвърляне. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД е изготвил уведомление до Г. В. С. за извършената цесия, което е изпратено с писмо чрез „МиБМ Експрес“-ООД, като същото е връчено на 26.02.2024г. на лицето В.С. /известие за доставяне/.
На 26.02.2025г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД е подал до РС-Сандански заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Г. В. С. за заплащане на сумата от 371 лева по запис на заповед, издаден за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем № *******, сключен между „Креди Йес”-ООД и Г. В. С., по което заявление е образувано ч.гр.д.№ 236/2025г. по описа на РС-Сандански. С разпореждане от 05.03.2025г. съдът е отхвърлил подаденото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕАД заявление и му е указал, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск срещу длъжника. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 18.03.2025г. Настоящият иск е предявен на 17.04.2025г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът е неизправна страна по договор за паричен заем № *******, като не е изплатил предоставения му заем, чийто краен срок е настъпил, както и че вземането на заемодателя към заемателя по този договор е прехвърлено на ищеца с договор за цесия. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и защото заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено като неоснователно и му е дадено указание от заповедния съд да предяви осъдителен иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в указания срок.
По основателността на предявения иск:
Установи се, че на 17.10.2022г. между „Креди Йес”-ООД, в качеството на заемодател, и Г. В. С., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № *******, както и че между „Креди Йес”-ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес”-ООД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”-ЕООД вземанията си по сключения с Г. В. С. договор за паричен заем.
Възражението на особения представител на ответницата относно предаване на сумата по заема е неоснователно, тъй като съгласно чл.4 от договора за паричен заем, с полагането на подписа си Г. В. С. удостоверява получаването на заемната сума в размер на 200лв., а договорът за паричен заем съдържа подпис на заемателя. По този начин договорът служи и за разписка за получаване на сумата. Доводът, че плащането в брой е в разрез с изискванията за разплащане на юридически лица няма отношение към действителността на сключения договор за заем.
Възражението, че ответницата не е уведомена за цесията, тъй като известието не е получено лично от нея е неоснователно, тъй като както ГПК, така и ЗПУ и Общите условия за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети предвиждат редовно връчване и на друго лице, ако то е член на домакинството на адресата или живее на адреса. След като по делото не е оспорено качеството на приелия пратката В.С. и неговия подпис, то известието за доставяне удостоверява получаването на уведомлението за извършената цесия на 26.02.2024г. Но дори да се приеме противното, то за извършената цесия длъжникът е уведомен в хода на настоящото дело с уведомление от цесионера, като пълномощник на 3 цедента, което уведомление е връчено ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство-тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4 от 2013г. на ОСГТК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (в този смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК).
Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез пълномощник, поради което съдът приема, че съобщението извършено от цесионера като пълномощник на цедента е валидно и е породило свързаните с него правни последици-прекратена е облигационната връзка между длъжника и цедента и ищецътцесионер е новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит.