Решение № 19868 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19868 гр. С., 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110169552 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. Т. В. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че от няколко години полагала усилия да заличи адресната регистрация на ответника В. Л. Ш., който през 2010 г. бил записан на адреса, на който живеела със съпруга й, по молба на майка му А. Ш.а, за което обстоятелство В. В. дала съгласието си с оглед нуждата на племенника й – В. Ш., от адресна регистрация в гр. С., за да може да се запише в „Бюро по труда“. Твърди, че ответникът не е обитавал жилището, като в период от около три месеца след регистрацията му на адреса, животът на нея и съпруга й се променил в отрицателна посока.

Излага доводи, че на адреса започнали да пристигат съобщения и призовки от частни съдебни изпълнители и различни държавни институции, като неизвестни лица започнали да издирват ответника в жилището и отправяли заплахи, че ако не им кажат къде е същият, ще си имат проблеми. Многократно адресът бил посещаван и от органите на полицията.

Посочените обстоятелства поставили ищцата и съпруга й в много тежко и неловко положение, което й създало притеснения, които намерили своето негативно отражение върху здравето й. Ищцата твърди, че често била с повишени кръвно налягане и кръвна захар, което наложило да посещава различни лекари. Посещенията на адреса от страна на лицата, които издирвали ответника, станали достояние и на съседите й, които започнали да отправят упреци към нея, доколкото спокойствието в блока било нарушено, като посочените обстоятелства й създавали допълнително напрежение и дискомфорт. Отбелязва, че жилищната сграда, в която живеели със съпруга й била с портиер, поради което пропускането на лица, които не са от блока било предшествано от обаждане към собственика на съответния апартамент. Твърди, че е възприела поведението на ответника като недопустимо и накърняващо достойнството й. В резултат от посочените обстоятелства преживяла стрес, тревожност и депресивни състояния, като изпитвала промени в апетита, нарушения на съня и концентрацията й, които били вследствие от недобросъвестното поведение на ответника. Счита, че авторитетът й пред семейството, приятелите и живущите в блока бил съществено уронен. В тази връзка, твърди че ответникът й дължи заплащането 1 на обезщетение. Ето защо моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди в периода от 10.12.2014 г. до 15.07.2021 г., вследствие от противоправното му поведение, свързано с непрекъснатото му издирване на адреса от страна на органите на полицията, частни съдебни изпълнители и различни физически лица, на които дължи парични суми, с което станал причина за преживените от ищцата негативни емоционални преживявания, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Л. Ш., чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че ищцата доброволно е допуснала регистрацията му по настоящ адрес в жилището й в гр. С., като оспорва факта, че посоченото обстоятелство представлява извършена от нея услуга, както и твърдението, че помежду им е налице родствена връзка. Оспорва наличието на допуснато противоправно поведение от негова страна, което се намира в причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че не му е известна причината, поради която органите на полицията са извършвали проверка по настоящ адрес, доколкото не е осъждан и не е допускал нарушения на обществения ред. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.

2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В частност, отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за осъществено от същия противоправното поведение, свързано с непрекъснатото му издирване на адреса на ищцата, на който същият е бил регистриран, от страна на органите на полицията, частни съдебни изпълнители и различни физически лица, на които дължи парични суми, с което е станал причина за преживените от В. Т. В. негативни емоционални преживявания.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно противоправно поведение на ответника, настъпването на посочените в исковата молба вреди, техният размер, както и причинната връзка с противоправно поведение на ответника.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 01.05.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 19.06.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през 2010 г. В. Т. В. е дала съгласието си ответникът В. Л. Ш. да бъде регистриран по настоящ адрес на адреса на притежавания от нея недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 49, ет. 4, ап. 20. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

2

По делото е представена докладна записка от 10.12.2014 г., съставена от младши полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, в която е посочено, че във връзка с образувана преписка по повод получена жалба в Столична община, район „Красно село“, отдел ГРАО, подадена от В. Т. В. относно направената регистрация по настоящ адрес на лицето В. Л. Ш., е била извършена проверка, от която се установило, че ответникът не живеел на посочения адрес в гр. С., ул. „С.“ № 49, а имал постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 26, ет. 4, ап. 7, като в проведен разговор по телефона същият заявил, че е в чужбина.

Представена е по делото и Заповед № СОА21-РД09-983/15.07.2021 г. на кмета на Столична община, с която въз основа на подадено от В. Т. В. заявление вх. № РКС20-ГР941825/1/27.08.2020 г. и на основание чл. 99б, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е заличена адресната регистрация по настоящ адрес на лицето В. Л. Ш., извършена на адрес: гр. С., ул. „С.“ № 49, ет. 4, ап. 20.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.В.П. (на страната на ищеца) и А. П. Ш.а (на страната на ответника).

Свидетелят В.В.П., заявява, че познава В. В. от процесния блок в гр. С., ул. „С.“, в който свидетелят е била 24 часова охрана от 2012 г. до 2015 – 2016 г. Изяснява, че В. В. й е споделяла за проблем с В. Ш., а именно, че обещал, че ще си намери друга квартира, а в същото време си стоял там и не искал да се отпише, като започнали да го търсят разни съмнителни хора, на които дължал пари, както и съдия-изпълнители, на които свидетелят П. казвала, че в момента го няма и не ги пускала да се качат до апартамента. Свидетелят заявява още, че В. Ш. живеел известно време на този адрес в гр. С., ул. „С.“, а В. В. живеела зимата в същия блок, докато лятото била в гр. С. със съпруга си. В процесния блок имало списък – тетрадка, в която били обозначени живущите на всеки етаж във всеки апартамент, като на база на посоченото в книгата се извършвал пропускателният режим в блока, а когато живущите имали гости, те слизали до долу, за да си ги посрещат и след това изпращат.

Свидетелят изяснява още, че имало момент, в който В. Ш. престанал да посещава адреса и да живее там за дни, седмици. В един момент В. В. започнала да се оплаква, че има проблем с В. Ш., който обещал, че ще напусне и ще си намери друга квартира, но не напускал.

Вследствие на това В. В. била разтреперена и ядосана, като ходела при свидетеля П. да й мери кръвното, което било високо.

Свидетелят А. П. Ш.а – майка на ответника В. Л. Ш., показанията на която съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че тя и синът й нямат роднинска връзка с г-жа В.

В., която познава от около 2006-2007 г., тъй като последната живее на семейни начала с братовчед на свидетеля Ш.а. Твърди, че не е молила г-жа В. да предоставя адреса си в гр. С. за регистрация на сина й В. Ш.. Заявява още, че г-жа В. В. живее в с. К. през определено време от годината, като същата не се е обаждала и не е казвала на свидетеля Ш.а, че е имала проблем с регистрацията на сина й В. Ш.. Изяснява още, че В. В. има имот в гр. Банкя и тъй като знаела, че синът на свидетеля Ш.а е проектант, ищцата го помолила да бъде регистриран на адреса й в гр. С., за да проектира жилищна сграда. Твърди също така, че постоянният адрес на сина й В. Ш. съвпада с нейния постоянен адрес в гр. С. и на този адрес не били пристигали никакви документи от никакви инстанции и не е търсен нейният син.

В случая ищцата изрично е посочила в исковата молба, че през 2010 г. с нейно съгласие ответникът е бил регистриран по настоящ адрес на адреса й в гр. С..

Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗГР (в сила от 1.01.2000 г. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.), адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

Съгласно действащата към 2010 г. нормативна уредба, настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава (чл. 94, ал. 1 ЗГР - Обн. ДВ, бр. 67 от 1999 г.), като адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето (чл. 92 ЗГР 3 Обн. ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.). Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗГР (Обн. - ДВ, бр.

67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация. От гореизложеното е видно, че ответникът е регистриран на адреса на ищцата в периода преди измененията в ЗГР, публикувани в ДВ бр.

9 и 39/2011 г. и бр. 42/2012 г., когато режимът е регистрационен и не се изисква представяне на документ за собственост и/или съгласие на собственика.

В практиката на Върховния касационен съд е застъпено разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за несъмнено установено единствено, че през 2010 г. ответникът е бил регистриран по настоящ адрес на адреса на ищцата в гр. С., ул. „С.“ № 49, ет. 4, ап. 20. Съдът не кредитира показанията на свид. П., тъй като са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото, а отделно от това противоречат и на изложеното от ищцата в исковата молба. Така например свид. П. заявява, че ответникът е живеел на посочения адрес в гр. С., докато в исковата молба ищцата изрично е посочила, че В. Ш. не е живял нито един ден на домашния й адрес, не е бил под наем, нито под някаква друга форма е ползвал жилището й, дори и от време на време.