Решение № 2132 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100502221 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба с вх.№ 15456/23.01.2026 г. , идентична на жалба с вх.№ 19774/28.01.2026 г. ( по вх.регистър на ЧСИ С.А.

, с рег.№ 919 по регистъра на КЧСИ , с район на действие СГС) на длъжника Н. Г. К. чрез пълномощника – адвокат Й.К. от САК срещу разпореждане от 13.01.2026 г. по изпълнително дело № 20259190417343 (по преобразуване на изпълнително дело № 20229240401119 по описа на ЧСИ Г.К. при прехвърляне на архива му по реда на член 33, ал.3 от ЗЧСИ ) , с което ЧСИ се е произнесъл съгласно определение № 13865 от 11.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 3949/2024 г. по описа на СГС по подадена от длъжника жалба с вх.№ 48753/ 26.09.2022 г. с характер на молба по член 248 от ГПК за изменение на постановление за разноски от 19.08.2022 г.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт съставлява определение по член 248 от ГПК, с което незаконосъобразно са оставени без уважение всички искания за изменение на приетите в постановлението размери на разноските .

Адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя в размер на 4 000 лева, подлежи на намаляване по направеното с жалбата възражение за прекомерност по член 78,ал.5 от ГПК в съответствие с разрешението на СЕС по дело С – 438/22 г. до размер, определен от съда при отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото, извършването на едно действие в защита на взискателя – подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, събирането на цялата сума чрез запор на банкови сметки в срока за доброволно изпълнение, подаване на още молби, всичките по причина на отказа на ЧСИ да намали възнаграждението „ от самото начало“ ; евентуално до размера на 1 228 евро , изчислен съгласно член 7,ал.2,т.4 от НВАР за защита на интерес от 62 390,97 лева , по – малко от посочения от ЧСИ в размер от 66 377,94 лева . Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ подлежи на намаляване до размера от 4 464, 72 лева с ДДС , тъй като е изчислена погрешно в размер на 4 650,14 лева с ДДС върху интерес от 66 377,94 лева, вместо вярното - от 62 390,97 1 лева , разноски за простите такси – в размер на 63 лева ( за искане до съдията по вписвания за вписване и заличаване на една възбрана – 18 лева + 18 лева и пощенски разходи във връзка с него 15 лева + 10 лева ) не се дължат, защото се отнасят до нереализирани способи.

В срока по член 436,ал.3 от ГПК насрещната страна – взискателят Л.Д.Г.

- не е подала възражения чрез пълномощника си – адвокат Г.М..

В писмени мотивиа ЧСИ А. излага, че отказът за изменение на размера на разноските е съобразен – относно адвокатския хонорар с извършеното от адвоката , невъзможността за предвиждане на необходимите действия на процесуалния представител с оглед немалкия размер на дълга и носителя му не е застраховател или ЮЛ , а относно таксата по т.26 – с ползваната програма за изчислението й , наложените възбрани са мотивирали длъжника към поведение ( с молба от 12.09.2022 г. изразил готовност да заплати 20 % от дълга и заплащане на остатъка на вноски от по 10 % ) , насочено към събиране на дълга при неизвестност за наличността по банковите сметки на длъжника при налагането на запори . Има влязло в сила разпореждане от 25.10.2022 г. , с което ЧСИ К. е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, а СГС го задължил повторно да се произнесе по това искане .

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемо действие по член 436,ал.2, т.7 от ГПК.

Оспореното разпореждане - отказ за изменение на постановлението за разноски по изпълнението - може да се квалифицира като акт на съдебния изпълнител, с който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението съгласно точка 2 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС . Правото на жалба е упражнено редовно в срока по член 436,ал.1 от ГПК, считан от 20.01.2026 г. , когато е потвърдено електронното връчване на оспореното разпореждане по член 44,ал.3,т3 във връзка с член 38,ал.3 от ГПК и изтекъл на 3.02.2028 г. Жалбата е допустима и частично основателна .

По реда на изпълнителното дело се удовлетворява парично притезание в размер на 24 000 евро, ведно със законна лихва ,считано от 23.05.2019 г. до окончателно плащане. С постановление от 19.08.2022 г. (на л.24 от изпълнителното дело) , издадено в деня на изпращане на поканата за доброволно изпълнение , ЧСИ приел разноски по изпълнението – за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева ; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4 650,14 лева и такса по т.10 ( 18 лева + 18 лева ) - за вписване на възбрана и за заличаването й ; по т.31 ( 15 лева + 10 лева ) – допълнителни разноски за налагане и заличаване на възбрана.

С жалба с вх.№ 48753/ 26.09.2022 г . срещу постановлението длъжникът посочил, че материалният интерес е изчислен погрешно ( по причина на прибавяне на законната лихва след 19.08.2022 г. ) в размер на 66 377,94 лева, вместо вярното - от 62 390,97 лева поискал намаляване на : адвокатското възнаграждение като прекомерно на основание член 78,ал.5 от ГПК до размера на 2 401,73 лева, колкото е минималният размер по тогава действащата НМРАВ и на таксата по т.26 до размера на 3 720,60 лева, както и освобождаване от задължението за такси по т.10 и по т.31 в общ размер от 63 лева по съображения, че са за възбрани, които са вдигнати и следователно за нереализирани изпълнителни способи и следва да за сметка на взискателя . С обжалваното разпореждане ЧСИ се произнесъл по жалбата като по молба по член 248,ал.1 от ГПК, както е задължен с определение № 13865 от 11.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 3949/2024 г. по описа на СГС и я оставил без уважение .

За защитата по изпълнителното дело взискателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. Освен подаване на молба по член 426,ал.1 от ГПК, с която е поискано налагане на запори и на ЧСИ е възложено извършването на действията по член 18,ал.1 от ЗЧСИ, пълномощникът не е извършил други действия в рамките на изпълнителното 2 производство. Подал е отговори / възражения на жалбата/ жалбите на длъжника срещу разноските , но това са действия в съпътстващи производства. Подлежащият на защита материален интерес в изпълнителното производство , изчислен към 19.08.2022 г. – датата на постановлението за разноски , включва главницата от 24 000 евро, равностойни на 46 939,92 лева и законната лихва върху главницата , изтекла от 23.05.2019 г. до този ден – 15 451,04 лева или общо 62 390,96 лева. Притезанията по изпълнителния лист са погасени в периода 25.08.2022 г. и 31.01.2023 г. от постъпленията, получени от плащания от длъжника и от третите лица в изпълнение на наложените запори. Вярно е, че материалният интерес по изпълнителното дело не е нисък по размер, но пък паричното притезание за лихвоносна главница е удовлетворено в кратък срок и то само от средствата от запори и искания за прилагане на други изпълнителни способи, които да изискват адвокатска защита, не са заявявани . Възнаграждението е прекомерно и подлежи на намаляване по направеното от длъжника възражение по член 78,ал.5 от ГПК . При съобразяване само като ориентир на размера на възнаграждението, изчислен според действалото към 16.08.2022 г. правило на член 7, ал.2,т.4 ( макар приложимо да е правилото на член 10,т.2 във връзка с член 7,ал.2,т.4 ) от бившата НМРАВ при интерес от 62 390,96 лева, от 2401,73 лева или 1 228 евро и диспозитивното начало - длъжникът иска намаляване до този размер, СГС намира, че адекватно на сложността на делото и на положения от адвоката труд е възнаграждение от 1 228 евро .

Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява съобразно стойността на събраното парично вземане от 64 481,54 лева ( главница от 46 939,92 лева + изтекла към 31.01.2023 г. законна лихва от 17 541,62 лева ) . Тя се равнява съгласно т.22,б.“д“ от Тарифата на 3 799,26 лева без ДДС и на 4 559,11 лева с ДДС. Определената от ЧСИ такса е 4 650,14 лева , повече от дължимата .

Таксите по т.10 и т.31 от Тарифата в общ размер от 63 лева са за действия по обезпечаване на изпълнението – възбрана , а не за същински изпълнителни действия и такива в интерес на длъжника – вдигане/ заличаване на възбраната, доколкото запорираните и внесените от длъжника средства са били достатъчни за погасяване на паричното притезание и са за сметка на длъжника.

В обобщение, жалбата е основателна отчасти. Това налага частична отмяна на разпореждането и изменение на акта по разноските в частта относно адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата чрез намаляването им до посочените размери и оставянето й без уважение в останалата част.

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 13.01.2026 г. по изпълнително дело № 20259190417343 (по преобразуване на изпълнително дело № 20229240401119 по описа на ЧСИ Г.К. при прехвърляне на архива му по реда на член 33, ал.3 от ЗЧСИ ) на ЧСИ С.А. , с рег.№ 919 по регистъра на КЧСИ , с район на действие СГС относно отказа за изменение на постановлението за разноски от 19.08.2022 г. в частта за адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по жалба с вх.№ 15456/23.01.2026 г. , идентична на жалба с вх.№ 19774/28.01.2026 г. ( по вх.регистър на ЧСИ С.А. , с рег.№ 919 по регистъра на КЧСИ , с район на действие СГС ) на длъжника Н. Г. К., като ИЗМЕНЯ постановлението за разноски от 19.08.2022 г. в частта 3 възложените на длъжника Н. Г. К. разноски за платеното от взискателя адвокатско възнаграждение и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ , КАТО ГИ НАМАЛЯВА съответно от 4 000 лева на 1 228 евро и от 4 650,14 лева на 2 331,03 евро с ДДС ( 4 559,11 лева с ДДС ) .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Г. К. в останалата й част .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4