Акт № 2984 от 23.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 546

Номер

546

Година

29.10.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.01

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Искра Пенчева дело номер

20124100100368 по описа за

2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.67 ЗС.

Ищците Н. С. П. и М. А. П. излагат в исковата си молба, че с НА № ..., том ...., нот. дело № ..../ 05.11.2007 г. заедно с останалите съсобственици са учредили в полза на ответното дружество право на строеж за построяване на обекти в бъдеща сграда в съсобствения им имот, като са запазили за себе си право на строеж върху конкретни обекти в бъдещата сграда, срещу задължението на ответника да построи със свои средства сградата, включваща и обектите, за които учредителите са си запазили правото на строеж. Твърдят, че по силата на договор за възлагане на строителство от 05.11.2007 г. ответникът се е задължил да построи обектите до степен на завършеност „пълна завършеност на сградата“, готова за приемане с акт обр. 16 в сроковете по чл.5 ал.2Б от договора. Излагат, че ответното дружество виновно не е изпълнило задълженията си да построи обектите в договорените срокове – секции 1 и 2 на жилищния комплекс изобщо не били започнати, а при строителството на секции 3 и 4 до етап „груб строеж“ били допуснати съществени отклонения от одобрената строителна документация, съществени нарушения на нормите на ЗУТ, които водят до невъзможност за въвеждане на построеното в експлоатация, като те отказали по тези причини да подпишат и Акт обр. 15. Доколкото ответникът не упражнил учреденото му право на строеж в предвидения от закона 5 г. срок, считано от 12.03.2008 г., когато бил снабден с необходимите строителни книжа, то това негово право се било погасило по давност и претендират по реда на настоящото производство съдът да приеме това за установено в отношенията между страните.

Ответникът „С. Н.” Е. - в несъстоятелност гр. В. Т. заема становище за неоснователност на предявения иск, предвид изпълнението на задълженията му за изграждане на секции 3 и 4, въвеждането им в експлоатация и предаването им на собствениците, а неизпълнението за секции 1 и 2 се дължало на обективни причини, възпрепятстващи изпълнението. Сочи, че със заповед на Кмета на Община В.Т. било одобрено частично изменение на подробния устройствен план за уличната регулация, която била обжалвана пред ВТАдм.С и потвърдена с влязло в сила решение от 17.03.2009 г. След влизане в сила на заповедта Общината не проявила инвестиционна инициатива за изпълнението на предвидената улична регулация, предвиждаща понижаване нивото на улицата спрямо поземления имот - предмет на делото и това осуетило строителството на секции 1 и 2 от сградата. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Постъпило е становище от синдика на ответното дружество. Счита иска за погасяване на правото на строеж по давност поради неупражняването за неоснователен, тъй като за секции 3 и 4 правото на строеж било реализирано, а за останалите две секции то не било осъществено по обективни причини. Излага, че давностният срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска, а предявяването му е прекъснало давността.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Ищците са съсобственици заедно с трети за спора лица - Т. С. П., П. Д. П., Р. С. П. и П. Н. П. - на урегулиран поземлен имот VІ-3895, 3896 в кв. 624 по действалия подробния устройствен план на гр. В. Т.. На 05.11.2007 г. между съсобствениците и ответното дружество е сключен договор за възлагане на строителство, по силата на който последният се е задължил да проектира, извърши и завърши строителство на жилищен комплекс със собствени средства, качествени материали и труд и да предаде на възложителите конкретни обекти срещу учредено му право на строеж. В чл.5 ал.1 страните са договорили, че ответникът се задължава да започне строителството до 2 месеца от учредяване на правото на строеж. С НА № ..., том ..., нот. дело № ../ 05.11.2007 г. съсобствениците са учредили в полза на ответното дружество право на строеж за построяване на жилищен комплекс в съсобствения им имот с административен адрес гр. В. Т., ул. И. Х.№ .. срещу задължението на ответника да построи със свои средства сградите, включващи и конкретните обекти, по отношение на които учредителите са запазили за себе си правото на строеж. Договорените за строителство обекти са трафопост, четири секции с жилищна площ, търговска площ и гаражи, подземни гаражи и магазини с покрив-тераса. Ищците са запазили за себе си правото на строеж върху магазин и гараж в секция 1, апартамент в секция 2 и апартамент в секция 4. Видно от приложените писмени доказателства, разрешение за строеж на сградата - първи етап - секции 3 и 4 - е дадено от Община В. Т. под № 152/ 12.03.2008 г., а на 21.04.2008 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 05.05.2009 г. е подписан Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на секции 3 и 4. От Удостоверение № 1677/ 08.12.2009 г., издадено от Гл. архитект на Община В. Т., се установява, че двете секции са завършени в груб строеж, включително и покрив. Извод за завършването на двете секции до степен на груб строеж косвено се налага и от сключения с „Е.. Б. М.” гр. В. договор от 20.07.2010 г. за свързване на секциите 3 и 4 с електропреносната мрежа. На 25.02.2011 г. е съставен и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - Акт обр. 15, като в писмо на Община В. Т. от 13.04.2011 г. до П. П., действащ лично и като пълномощник на останалите съсобственици, се съдържат данни, че поради отказ на възложителите да подпишат Акт обр. 15, да приеме строителството на основание чл.170 ал.2 ЗУТ е поканен Гл. архитект, който се е съгласил със становището на комисията, че степента на завършеност на строежа отговаря на изискванията за приемането му, но е подписал акта със забележка поради недовършеност на подземните гаражи - подземен паркинг. По отношение на секции 1 и 2, трафопост и магазини с покрив-тераса липсва издадено строително разрешение. Със Заповед № РД-22-886/ 29.05.2008 г. на Кмета на Община В.Т. е одобрено частично изменение на подробния устройствен план за уличната регулация относно отсечка ОК №№ 8132-8153-8155-8157-8158-81-59-8154, идеен план-схема, вертикална планировка, надлъжни и напречни профили, както и идейни схеми за водоснабдяване, канализация и електрификация. Заповедта е обжалвана пред ВТАдм.съд от заинтересовани лица и е потвърдена с влязло в сила на 17.03.2009 г. решение. След влизане в сила на заповедта Общината не е предприела действия за изпълнението на предвидената улична регулация, предвиждаща понижаване нивото на улицата спрямо поземления имот на ищците, върху който е предвидено застрояването с двете секции, със 6 м.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.67 ЗС за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че учреденото в негова полза право на строеж не съществува, защото е погасено по давност поради неупражняването му в законовия срок. Разгледан по същество, той е частично основателен.

Съгласно чл.67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Разпоредбата не посочва началния момент, от който започва да тече този петгодишен срок, като е очевидно, че не може да се приложи по аналогия нормата на чл.114 ЗЗД, тъй тя определя началния момент на давностния срок само за облигационни вземания. В ТР № 1/ 04.05.2012 г. по Т.д. № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение по релевантните за настоящия спор въпроси, кога започва да тече давностният срок и какъв смисъл е вложен от законодателя в понятието "упражняване на правото на строеж" в случаите, когато вещното право е учредено за част от обекти в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, както е в казуса. Прието е, че когато правото на строеж се учредява с договор между страните, давностният срок започва да тече от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие. В конкретния случай страните са договорили, че строителят се задължава да започне строителството до 2 месеца от учредяване на правото на строеж, т.е. при учредено на 05.11.2007 г. вещно право срокът за започване на строителството е най-късно 05.01.2008 г. Неправилно самите ищци считат, че началото на давностния срок е изтичането на 2 месеца, считано от 12.03.2008 г., когато ответникът е бил снабден със строително разрешение за започване на първи етап от строителството. Макар фактическа възможност за упражняването на правото на строеж от суперфициара действително да настъпва след осигуряване на строителни книжа, уговорка между страните за обусловеност на действието на договора от снабдяването с необходимите строителни книжа липсва, а договорът между тях ги обвързва със силата на закон. С оглед началния момент, от който започва да тече срокът за упражняване правото на строеж за ответното дружество, същият изтича на 05.01.2013 г. Видно е, че към датата на завеждане на исковата молба - 14.03.2012 г. този срок не е изтекъл, но възражението на синдика на ответника, че с предявяването на иска е прекъсната погасителната давност, е неоснователно. Общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност, а се изгубват съгласно чл. 99 ЗС, само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях, т.е. законодателят е предвидил изключение от това правило, относимо към ограничено вещно право на строеж, свързвайки бездействието на титуляра му да го упражни в определения от закона срок със загубването му в полза на лицата, които са го учредили. Правилата относно погасителната давност са с повелителен характер - императивно и изчерпателно са уредени случаите, в които давността не тече или се прекъсва - чл.115 и чл.116 ЗЗД и изключения са допустими, само доколкото са законодателно уредени, при което теченето на давностния срок не може да бъде спирано или прекъсвано по причини, различи от посочените в закона. При тълкуването на предвидените в чл.115 и чл.116 ГПК хипотези на спиране и прекъсване на давността се налага извод, че те са неотносими към спирането и прекъсването на давностния срок по чл.76 ЗС, а само към облигационни притезания, при които имаме кредитор и длъжник. Давността по чл.76 ЗС не спира, докато трае съдебният процес, нито се прекъсва с предявяването на иск, а ако изтече до приключване на устните състезания, съдът е длъжен да я съобрази при преценката, дали правото на строеж е упражнено в рамките на давностния срок.

Относно смисъла на понятието "упражняване право на строеж" в цитираното ТР е прието, че това право е реализирано с изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Съгласно § 5 т. 46 от ДР на ЗУТ "груб строеж" представлява сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Преди достигането на тази степен на завършеност строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на суперфициарна собственост, поради което се счита, че правото на строеж все още не е упражнено. По делото е безспорно установено, че в рамките на давностния срок от 05.01.2008 г. до 05.01.2013 г. правото на строеж е упражнено само частично - по отношение на Секции 3 и 4 и подземни гаражи, но не е упражнено за останалите обекти - трафопост, Секции 1 и 2 и магазини с покрив-тераса. Възраженията на ищците, че строителството на Секции 3 и 4 не е достигнало до етап "груб строеж" поради допуснати съществени отклонения от одобрената строителна документация, съществени нарушения на нормите на ЗУТ, водещи до невъзможност за въвеждане на построеното в експлоатация и неспазване на процедурата по издаване на Акт Обр.15, са неоснователни. Издадени от компетентните органи документи, събрани като доказателства по делото, установяват, че двете секции са построени до степен "груб строеж", като няма нормативно изискване Акт Обр.14 да се подписва от възложителите. Изискването е свързано с последващите действия по издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - Акт обр. 15, за който също е спазена процедурата по издаването му при хипотезата на чл.170 ал.2 ЗУТ, но същият няма отношение към степента на завършеност на строежа, която е от значение при преценката, дали е упражнено правото на строеж. Наведените от ответното дружество обстоятелства за наличието на обективни причини, препятствали го да упражни учреденото му вещно право, са неотносими към изтичането на давностния срок по съображенията, изложени по-горе, че спирането и прекъсването на давността е възможно само на установените от закона основания, а подобно основание не е законодателно уредено. Друг е въпросът, че сочените от ответника причини - обстоятелството, че Община В. Т. не е предприела нужните материално-технически действия по реализация на уличната регулация, засягаща строителния обект - не са обективни по смисъла на закона причини, които да освободят строителя от отговорност. С оглед наличието на влязъл в сила план за частично изменение на ПУП, касаещ уличната регулация, ответното дружество е можело да извърши необходимото преустройство на улицата със свои средства и за сметка на собственика на улицата - Общината, при което би имало спрямо последната вземане за причинени от неизпълнението на задълженията й имуществени вреди.