Решение № 938 от 17.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Плевен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107275 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез ***, против Д. И. Д., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 468,23 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2022 г. – 30,04,2024 г., 79,33 лева лихва за забава за периода 04,05,2022 г. – 01,10,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15,10,2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5892/2024 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да 1 уважи иска, като се съобразят представените писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.А. В. от ***, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но са частично или изцяло неоснователни. Сочи, че няма категорични доказателства, че ответникът има качеството клиент на ТЕ през процесния период, тъй като представения нот.акт установява придобито право на собственост преди около 16 години. Посочва, че представените от ищеца доказателства за сключване на договор между ЕС и дружествототоплинен счетоводител, за протокол от ОС на ЕС, не касаят процесния имот, а ЕС на друг адрес. Оспорва се и дължимостта на сумите за дялово разпределение. Твърди се, че доколкото издадените фактури не са получени от ответника, същият не дължи лихва за забава. Посочва че част от представените документи са неотносими към правния спор. Възразява се срещу допускането на СИЕ и СТЕ. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, а ако го намери за основателен – да отхвърли сумата за дялово разпределение. Посочва, че ответникът не е изпаднал в забава, поради което следва да се отхвърли и претенцията за лихва за забавено плащане. Посочва, че няма действащ към момента договор с фирмата за дялово разпределение, тъй като е изтекъл с изтичане на уговорения в него срок.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.

№5892/2024 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ Извлечение по пера за аб.№*** се установява, че от претендираната сума за главница, 345,79 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 3,48 лева са за БГВ, 17,38 лева са за услуга „дялово разпределение“, има и корекции в размер на +11,58 лева. Отразено е още, че в имота има 1 бр.водомер и 3 бр.уреди, а отопляемия обем е 132,83 куб.м.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр ответника, че през процесния период е била начислена сума в 2 общ размер на 468,23 лева главница и 79,33 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от нот.акт от 05,01,2010 г. за дарение на недв.имот се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.

От изготвената по искане на особения представител на ответника служебна справка в Служба по вписванията се установява, че процесният топлоснабден имот е собственост на ответника към 25,03,2026 г.

От представеното в първото по делото с.з. копие от Споразумителен протокол 2/1013 от 18,09,2002 г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител за АС на адрес ***.

От представеното копие от Договор №84/18,09,2002 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***, представлявана от М.Д., Н.Д. и Д. Д. /ответника/.

Приложено е и копие от Протокол от ОС на ЕС на адрес в ***, проведено на 09,09,2002 г.

От представената справка от трето, неучастващо по делото лице – „Техем сървисиз“ ЕООД, е видно, че в имота има начислена енергия от сградна инсталация и енергия топла вода. Посочено е, че уредите в имота са с дистанционен отчет, поради което не могат да се предоставят „сведения на отчетник“.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт и справка от Служба по вписванията може да се направи извода, че ответникът е 3 собственик на процесния имот, ето защо съдът приема, че същия е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е бил собственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същия се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е бил собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е бил собственик на апартамент №14 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен 4 понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ

/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за 5 дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия, възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация на етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна инсталация.