Решение № 8 от 13.01.2026, Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към решение №8 от 13.01.2026г по НАХД №689 по описа на КРС за 2025г.

В Районен съд гр.Кюстендил е внесено мотивирано постановление от КРП срещу Н. М. С. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия за престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342, ал.1 НК, за това че ня 20.08.2024г., около 18.30 часа в гр.Кюстендил, по ул.“Пролет“ срещу дом №23, с посока на движение от ул.“Пиянец“ към ул.“Синчец“, при управление на МПС-лек автомобил марка „Инеос Гренадиер“ с рег.№ ******, собственост на „*******“ ******* е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

-Чл.5, ал.1 т.1 ЗДв.П като с поведението си е поставил в опасност живота и ддравето на хора /пешеходеца К./;

-чл.5, ал.2 т.1 ЗДП като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквато е пешеходката К.;

-чл.1116 ЗДП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата;

-чл.117 ЗДП, като при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство не е намалил скоростта, а при необходимост и да спре

И с това, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходката И. Е. К. с ЕГН ********** от гр.Кюстендил /на 12 години/, изразяваща се във фрактура на епофизиолиза на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става.

В проведеното по делото съдебно заседание обвиняемият не се признава за виновен.Защитникът му претендира признаване за невинен и оправдаване по повдигнатото обвинение поради наличието на чл.15 НК.

Прокурора поддържа обвинението.

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

На 20.08.2024г. св.И. К., заедно с приятелката й св.Р. Г. се отправили пеша към тяхна приятелка.Пресекли ул. “Пролет“ в гр.Кюстендил, малко над ресторант „Стоп“ и тръгнали надолу по левия тротоар.Срещу тях, по пътното платно на улицата, си движил джип „УАЗ“, управляван от св.А., като в автомобила бил и неговия внук-св.Е.. Автомобилът подминал децата и 1 продължил на горе по улицата.В този момент от двор в съседство изскочила котка, която стреснала двете момичета.В резултата на това пострадалата К. изскочила на пътното платно, зад подминалия джип „УАЗ“ и започнала да пресича пътното платно, като се движила бързо, с цел да премина на отсрещния тротоар.В този момент от горната страна на улицата, от ул.“Пиянец“ се движил лек автомобил „Инеос Гренадиер“, управляван от обвиняемия. Пешеходецът видяла автомобила в непосредствена близост до нея, обвиняемият не успял да спре и автомобилът му ударил К. в дясната страна на тялото.В резултат на това съприкосновение К. паднала на земята, опитала да се изправи, но усетила силна болка в глезена.Успяла да стигне до тротоара, седнала и се разплакала.

Пострадала е транспортирана до МБАЛ Кюстендил, а на следващата сутрин УМБАЛСМ „Пирогов“, където е извършена операция и е настанена за лечение.

От приетата в хода на съдебното следствие експертиза, по делото се установи, че при пострадалата са налице фрактури на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и епифизиолиза на големия пищял /тибия/ на подбедрицата в същата област, причинили трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.Малка, непълна фрактура /фисура, пукване/ по горния ръб на ацетабулума/ ставната ямка на тазобедрената става в ляво, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Охлузване по ляв лакът, ляво бедро и ляво коляно, причинили болка и страдание.

От приетата по делото експертиза, изготвена от в.л.Й. се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Инеос Гренадиер“ в началото на оставените спирачни следи-42.5 км.ч., а в момента на удара-29 км.ч.Обв. С. е могъл да избегне удара , ако своевременно я е забелязъл, възприел като опасност и предприел своевременно действия за спиране от разстояние поголямо от 18.46 метра.

От изготвената и приета в хода на съдебното следствие техническа експертиза, изготвена от в.л. Й., по делото се установи, че в момента, в който пострадалата стъпва на пътното платно, автомобилът, управляван от обвиняемия е бил на разстояние от около 23.42 м. от мястото на удара.Вещото лице е формирало извод, че предвид височината на зрителния център на обвиняемия и височината на автомобила, с който се е разминавал „УАЗ 469Б“, от момента, в който пешеходката стъпва пътното платно, до момента на разминаване на двата автомобила , обвиняемият не е имал видимост към двете момичета и от техническа гледна точка не е могъл да ги възприеме като опасност.Ударът е попаднал в средната част на тялото на пострадалата, като най-вероятно е протегнала ръка, за да се предпази и с дясната си длан е поела удара.В следствие на това , предвид по-високата кинетична енергия на автомобила, пешеходката е паднала на пътното платно пред автомобила и е получила описаните по-горе охлузвания.Вещото лице е посочило, че опасната 2 зона за спиране на лекия автомобил е 18.46 метра при изчислената скорост от 42.5 км/ч, като пострадалата попада в тази зона.

От дадените пред съда обяснения от 18.09.2025г. от обвиняемия, по делото се установява, че още след като е завил в дясно по ул.“Пролет“ е видял двете момичета, които „си играели на тротоара“, като срещу него идвал джип „УАЗ.Това е обяснено от него и в съдебно заседание от 21.10.2025г., че е видял децата на 10 метра преди да се размине с насрещно движещия се джип.В съдебно заседание от 13.01.2026г. заяви, че преди удара изобщо не ги е видял.Съдът счита, че обвиняемият е видял децата още в момента, в който е завил по ул.“Пролет“, каквито са първоначалните му обяснения по делото, доколкото в тях подробно и последователно разказа възприятията си от случилото се и последвалите събития, потвърдено от него и в съдебно заседание от 21.10.2025г. след разпита на свидетелите.Обяснението му в последното съдебно заседание, съдът счита, че е изцяло защитна теза, поради което съдът не възприема тези обяснения и не ги ползва при изграждане на фактическите си изводи.В този смисъл, съдът счита, че обвиняемият е възприел децата на отсрещния тротоар преди да се размине в другия джип и преди К. да предприеме пресичане на улицата.

Обясненията на обвиняеми, че детето се е подпряло на колата, затичало се и паднало на тротоара, като при това си счупила крака, съдът счита, че са изцяло защитна позиция и не кредитира и ползва при изграждане на фактическите си изводи.Тези обяснения изцяло противоречата на показанията на св.К. и Г. относно момента на увреждане на крайника, като техните показания са изцяло еднопосочни и последователни в тази им част, поради което съдът ги ползва при очертаване на фактическата обстановка.

Така описаната фактическа обстановка се установи по делото от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.Показанията на пострадалата, макар малолетна, са последователни, хронологически и логически свързани и, същата подробно описва случилото се.Показанията и изцяло съвпадат и с показанията на св.Г., която макар лаконично разказва за случилото се по идентичен начин.

В показанията си св.Т., прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК свидетелят твърди, че след инцидента, шофьорът е казал, че „леко е закачил момичето“.Св.Е. К. и Д., дават показания относно случилото се след инцидента и местоположението на пострадалата и автомобила.В показанията си св.А. и Е.-шофьор и пътник в автомобила „УАЗ твърдят, че в момента, в който са преминали покрай движещите се по тротоара момичета, джипа на обвиняемия все още не е бил на улица „Пролет“, като с него се разминали над кафе „Стоп“.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият Н. М. С. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.343, ал.1 б “б” пр.2 вр.чл..342, ал.1 НК.Безспорно се установи по делото, че при движението си с описания автомобил обвиняемият е допуснал нарушение на правилата на ЗДП, а именно -Чл.5, ал.1 т.1 ЗДв.П като с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хора /пешеходеца К./;

-чл.5, ал.2 т.1 ЗДП като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквато е пешеходката К.;

-чл.1116 ЗДП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата;

-чл.117 ЗДП, като при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство не е намалил скоростта, а при необходимост и да спре.

В резултата на това е ударил с управлявания от него автомобил пешеходката К., тя е паднала на земята и получила следните увреждания: фрактури на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и епифизиолиза на големия пищял /тибия/ на подбедрицата в същата област, причинили трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, представляващо средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 НК.Съгласно П №3/1979г. ПВСРБ в т.10 е разяснено, че трайно затрудние в движението на крайника е налице „при възникване на затруднения в извършването на основната функция на крайника поради счурване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.“.

На следващо място пряка причина за настъпилото ПТП нарушенията, извършено от С. по -чл.5, ал.2 т.1 ЗДП като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквато е пешеходката К., чл.116 ЗДП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, чл.117 ЗДП, като при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство не е намалил скоростта, а при необходимост и да спре.обвиняемият е имал задължение по силата но посочените разпоредби от ЗДП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквото безспорно е малолетната пешеходка, както и приближавайки към място, където в близост до пътя се намират деца, да намали и при необходимост да спре движението си. В Налице е и нарушение по чл.5, ал.1 т.1 ЗДв.П като с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хора.

На следващо място следва да се посочи, както във връзка със защитната позиция на подсъдимия и защитника, че с ТР №61/1983г. ОСНК в т.2 от същото са дадени задължителни разяснения „По въпроса как трябва да 4 преминават водачите на МПС , когато на пътя или в близост до него се намират деца“.Разяснено е, че при възприемане на дете на пътя или в близост до него водачът е длъжен да намали скоростта на движение или да спре, за да бъде предотвратено увреждане на детето.На пътя се намира детето, както когато заема платното за движение, така и когато е на тротоара или банкета.Намаляването на скоростта на движение се извършва във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното средство и обстоятелството дали то възприема или не приближаването му.Скоростта на движение трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при преминаване покрай детето при всички случаи безопасност, включително когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на необмислено и опасно пресичане на пътя от детето.

При настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или живота на дете, когато не е намалена скоростта до предела на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране, водачът не се намира в условията на чл.15 НК.

Детето представлява опасност за движението само когато то се възприеме от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението си, щом то се е намирало на пътя.

При изграждане на фактическите си изводи, съдът посочи защо счита, че обвиняемият е възприел двете деца, движещи се по тротоара, далеч преди инцидента.В този смисъл за него са възникнали задълженията на горепосочените разпоредби на ЗЗД, както и да намали скоростта и при необходимост да спре движението на автомобила.Поради неизпълнение на тези си задължение е последвал удар в детето, в резултата на което му е причинена описаната следна телесна повреда.

Деянието е извършено от С. непредпазливо с форма престъпна небрежност.Тази форма на вина се характеризира с два елемента-отрицателен и положителен.С. не е предвиждал, че несъобразявайки поведението си с децата, придвижващи се по тротоара ще създаде опасност за тях и ще реализира ПТП.Не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Бил е длъжен и е знаел, че децата представляват опасност с непредсказуемото си поведение, бил е длъжен да съобрази поведението си с това, като осигури безопасно преминаване покрай децата, като намали скоростта и при необходимост спре.