Решение № 4166 от 20.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110107696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

*, с която е предявен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение срещу ищцата, поради погасяването по давност на вземания в общ размер на сумата от 8 235 лв. /осем хиляди двеста тридесет и пет лева/, включваща 4 627 лв. главница и 3 608 лв. лихви, заявени от ответника в Централния кредитен регистър на БНБ, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищцата Н. М. Д. твърди, че на 05.09.2008 г. е сключила договор за заем с „ГУМИЗ“ АД, по който се е задължила да върне сума в общ размер от 6 983,10 лв. на вноски с краен падеж 05.09.2012 г. Сочи, че е заплатила част от сумите по договора, но е преустановила плащанията на останалите, поради което и през 2009 г. кредиторът го е обявил за предсрочно изискуем и я е поканил да заплати дължимите суми. Излага, че с писмо от 2011 г. е уведомена от ответника, че е придобил вземането, като със заповед за изпълнение от 09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 9041/2014 г. на ВРС е осъдена да заплати на ответника сумата от 1 250 лв., като част от сумата 4 627,13 лв. във връзка с договора за заем.

В полза на ответника по това дело е издаден изпълнителен лист от 20.08.2014 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 604/2014 г. по описа на ЧСИ *. Сочи, че по изпълнителното дело й е наложен запор върху трудовото възнаграждение, по който са постъпвали суми през октомври и ноември 2014 г. Излага, че едва на 17.03.2017 г. е получила уведомление от ответника за прехвърляне на вземане и натрупано задължение по договора за кредит от 05.09.2008 г. в размер на 7 412,33 лв. Твърди, че е образувано ново изп.д. № 54/2019 г. по описа на ЧСИ *, като отново й е наложен запор на трудовото възнаграждение. Сочи, че с платежно нареждане от 13.03.2019 г. е наредила сумата от 2 284 лв., с което е заплатила всички дължими суми по това дело във връзка с издадения изп.лист от 09.07.2014 г., поради което на 17.04.2019 г. съдебният изпълнител с постановление е прекратил изпълнителното производство. Твърди, че ответникът е продължил да й изпраща писма, с които да я уведомява за просрочени задължения, като след направена справка в ЦКР към БНБ е 1 установила, че съобразно подадената от ответника информация дължи суми в общ размер от 8 235 лв. Счита, че претендираното от ответника вземане е погасено по давност, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди, че вземането е погасено по давност още на 22.06.2014 г. или най-късно на 05.09.2017 г. По отношение на сумата от 1 250 лв. по издадената заповед за изпълнение, то същата е погасена изцяло, като частичното изпълнение няма за последица признаване на непредявената част от вземането. Моли съдът да приеме за установено, че в полза на кредитора не съществува право на принудително изпълнение за процесното вземане, поради погасяването му по давност, както и да й присъди разноските по делото.

Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към датата на предявяване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност за вземането, с което е погасено правото на принудително събиране, но не и самото вземане. Сочи, че не е предприемал действия, с които да засяга материалната сфера на ищцата. Счита, че за ищцата липсва правен интерес, поради което и искът се явява недопустим. В случай, че съдът приеме за разглеждане иска, то признава същият. Моли за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата, доколкото твърди, че не е станал причина за образуване на делото.

С молба ищцата Н. М. Д. допълва, че и към настоящия момент продължава да получава телефонни обаждания от ответника, с които се настоява да заплати процесната сума. Счита, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, поради което и следва да понесе отговорността за разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си.

Моли за постановяване на решение при признание на иска.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа молбата си за постановяване на решение при признание на иска. Моли за възлагане на разноските в тежест на ищцата, доколкото не е дал повод за образуване на делото.

Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Отправено е и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен. Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на 329,40 лв. държавна такса и 1 400 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото не надвишава съществено минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ с включен ДДС. Разноските следва да се присъдят в тежест на ответника, който въпреки, че е признал иска, е дал повод за образуване на делото, предвид извънсъдебното оспорване на дължимостта на вземането, за което са представени доказателства от ищцата, включително последно изпратеното писмо от 03.02.2023 г. до ищцата, с покана за плащане на задълженията.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. М. Д., ЕГН 2

**********, с адрес: гр. *, и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, че за ответника „*“ ЕООД НЕ СЪЩЕСТВУВА право на принудително изпълнение срещу ищцата Н. М. Д., поради погасяването по давност на вземания в общ размер на сумата от 8 235 лв. /осем хиляди двеста тридесет и пет лева/, включваща 4 627 лв. главница и 3 608 лв. лихви, заявени от ответника в Централния кредитен регистър на БНБ, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 729,40 лв. /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3