Решение № 25 от 02.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Димитровград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20255610100159 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ гр.София твърди, че на 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.20235 г., сключен на основание чл.99 ЗЗД, придобил вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД против ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7053148159 от 21.04.2021 г. Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането. Прилага към исковата молба уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на длъжника. На ответника бил предоставен заем в размер на 13 600 лева, преведени по сметка на кредитополучателя. Същият се задължил да върне дължимата по договора сума с уговорена лихва, при което общата стойност на плащанията е в размер на 23866,92 лева или договорна лихва в размер на 10 266,92 лева. Сумата следвало да бъде върната до 25.04.2024 г. на 36 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, като първите 35 вноски били по 662,97 лева всяка, а последната изравнителна в размер на 662,97 лева. Срокът на договора изтекъл на 25.04.2024 г. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница. Длъжникът не е изплатил дължимия паричен заем, като в образуваното заповедно производство длъжникът възразил против издадената заповед. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 10 243,23 лева – главница, 3921,13 лева - договорна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 25.04.2024 г., 3563,91 лева – обезщетение за забава за периода от 20.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски за производствата.

ОТВЕТНИКЪТ – К. П. Г. от гр.Димитровград, подава отговор. Оспорва иска.

1

Моли за назначаване на ССчЕ. В договора имало неправомерни клаузи – вид застраховка, която не била включена в дължимата сума. Моли кредитора да представи заплатените суми и същите да бъдат приспаднати от задължението й.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за установено следното:

По заявление на ищеца от 30.09.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 1659/24 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 10 243,23 лева главница, 3 921,13 лева – договорна лихва от 19.07.2022 г. до 25.04.2024 г., 3 563,91 лева – мораторна лихва от 20.07.2022 г. до 27.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2024 г. до изплащането й, както и общо 504,57 лева деловодни разноски.

За вземането е посочено, че произтича от Договор за потребителски кредит № 7053148159 от 21.04.2021 г. сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя на 30.10.2023 г., като станали изцяло изискуеми на 25.04.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.11.2024 г, като в срока за възражение е постъпило такова по чл.414 ГПК, което е мотивирано със наличието на много неравноправни клаузи в договора.

Видно от представения договор за потребителски кредит № 7053148159 от 21.04.2021 г., между Ти Би Ай Банк ЕАД, размера на предоставения кредит е 13 600 лева, общ размер на застрахователна премия – 0.00 лв., ГЛП – 41,09 %, ГПР 49,2 % общо дължима сума от потребителя 23 866,91 лева, 662,97 лева месечна погасителна вноска, 36 месечни погасителни вноски, при първа вноска с падеж 25.05.2021 г. и последна вноска 25.04.2024 г. Приложен е погасителен план с отразяване на размера на главницата, лихвата и остатъка за всяка вноска.

Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, която към момента на сключване на договора е ОЛП плюс 10 пункта.

В чл.15.1 от договора е посочено, че ако потребителят е допуснал просрочие в дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективно изплащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл.9.

Представени са още заявление за рефинансиране на задължение, Заявление декларация за установяване на договорни отношения.

Прилага се извлечение от Договор за продажба на вземания (цесия) от 30.10.2023 г. с който Би Би Ай Банк ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания и съврзани с тях задължения по просрочени и необслужвани кредити на физически лица. В приложение № 1 от 30.10.2023 г. към Договора, под № 3227 е посочен процесния договор № № 7053148159 и кредитополучател К. П. Г. – длъжник, с посочена отпусната сума, общо дължима сума от 23866,91 лева, остатък на дължимата сума към 03.10.2023 г. – 16,83 лева.

Представя се потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД – Приложение № 3 към Договора и Пълномощно от цедента за упълномощяване на цесионера за уведомяване на длъжниците – Приложение № 4 към договора за цесия.

На 15.01.2025г. до заемателя е било изпратено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за 2 извършената цесия, като пощенската пратка е върната като непотърсена.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебносчетоводна експертиза. От заключението на същата се установи следното: Сумата по процесния договор за потребителски кредит в размер на 13 600 лева е преведена по банкова сметка с титуляр К. П. Г., обслужваща кредита – посочена сметка на 21.04.2021 г. Размерът не неплатената главница по кредита е 10 243,23 лева. Относно размер на обезщетението за забава експертизата е предложила на съда два варианта: за периода от 20.07.2022 г. до 27.09.2024 г. (по искова молба) в размер на 2856,57 лева, а за периода от 25.07.2022 г. до 27.09.2024 г. по изчисления на експертизата – 2842,08 лева. Законовота лихва е изчислена върху неплатената главница към последната редовна погасителна вноска, като главницата е била в размер на 10 436.07 лева.

Размера на непогасената дължима договорна лихва по процесния договор за кредит 4 454,89 лева. Вещото лице е отразило в таблица, като същото посочва, че кредитополучателят изпада в забава след 25.07.2022 г., тъй като падежната дата е 25-то число.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Безспорно се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като заемодател и ответника К. П. Г., е сключен Договор за потребителски кредит № 7053148159 от 21.04.2021 г., който по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

По делото категорично се установи, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, като кредитора е изпълнил задълженията си по договора за кредит – да предостави кредит, който се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Това е станало на 21.04.2021 г. с превод на сумата от 13 600 лева по банковата сметка с титуляр К. П.

Г., поради което е възникнало задължението на кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски, указани в погасителния план, посочен в договора.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, като елементите по договора са предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

Договорът съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Това е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, условията за погасяването му, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане общата сума за плащане.

Неразделна част от договора е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и падеж, подписан от заемателя.

3

Установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съдът не намери такива клаузи в договора. Основните възражения на ответника са за наличието на неравноправния/неправомерни клаузи по договора – вид застраховка, като не била включена в дължимата сума.

Съгласно чл.72.2 от договора, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие. В чл. 19 от договора е посочено, че при сключването ме потребителят не е длъжен да сключва застраховка.

В случая по делото липсват доказателства за това потребителят да е сключвал застраховка или да се е присъединил към застрахователна програма. Липсва отразяване в погасителния план на заплащане на част от вноска за застраховка нито конкретна сума за такава. Твърденията на ответника остават недоказани.

Безспорно сключения между страните договор е породил валидна облигационна връзка. В правната сфера на ответника е възникнало задължението за връщане на предоставената му парична сума. В договора е предвидено погасяване на предоставения заем на 36 бр. равни месечни вноски с последна изравнителна, включващи, главница и договорна лихва. С настъпването на падежа на съответната вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е необходимо осъществяването на допълнителни юридически факти.

В случая изискуемостта на кредита е настъпила с изтичане на крайния срок на договора 25.04.2024 г., като преди това кредитополучателят е изпаднал в забава след 25.07.2022 г., поради допуснато просрочие на дължимите от него. плащания.

Падежната дата на месечната вноска е 25-то число на съответния месец.

Предвид изложеното предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан в частта по отношение на дължимата главница в размер на 10 243,23 лева, за договорна лихва в размер на претендираната от 3921,13 лева и отчасти досежно обезщетението за забава/мораторна лихва. Претенцията на ищеца е за мораторна лихва в размер на 3563,91 лева за периода от 20.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, но съгласно заключението на вещото лице размера на мораторната лихва възлиза на 2842,08 лева за периода от 25.07.2022 г. до 27.09.2024 г., като иска в тази част до пълния размер на мораторната лихва и за период от 20.07.2022 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира по-малък размер на договорната лихва, отколкото дължимата от 4 454,89 лева, съгласно заключението на вещото лице.

По отношение на разноските:

За заповедното производство в полза на ищеца се следват 484,02 лева или 247,48 евро разноски, съразмерно на уважената част.