Разпореждане № 7735 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7735 гр. София, 12.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Наказателно дело частен характер № 20221110207335 по описа за 2022 година след като се запознах с подадената на 10.06.2022 г. частна тъжба от К.

Е. М. ЕГН ********** срещу Я. И. Д. ЕГН **********, за престъпление по чл.148,ал.2, вр.ал.1,т.1,т.2,пр.2,вр.чл.147,ал.1,пр.1 от НК, въз основа на която на 13.06.2022 г. е образувано настоящето НЧХД, намирам следното:

В тъжбата се твърди, че Я. И. Д. е разгласил публично позорящи обстоятелства по отношение на К. Е. М., в статия със заглавие „България продава оръжие на Украйна, благодарение и с формалното съгласие на К. Н., която получава бонуси от сделките през подставени лица. К. М., представител към някакви смесени комисии, е станал заможен човек“, публикувана на 29.04.2022 г. в онлайн изданието „A.“. Изложено е, че в статията се съдържа изявлението на Я. И. Д. „К. М., който е представител в някакви смесени комисии, е станал заможен човек, а това е комично и трагично само по себе си, защото смешниците на Б. изглеждат вече като ниво на тази чакалска амбиция за оглозгване докато можем на фона на глобална трагедия“.

Посочено е, че това е присъствало и в профила на автора на статията в социалната мрежа „Ф.“, както и в онлайн изданието „G.“, притежавано от дружеството „Г.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Я. И. Д..

Частният тъжител е написал „С това свое изявление Я. И. Д. напълно 1 неоснователно визира участието ми в нерегламентирани комисии и получаването на облаги в резултат на това, като свързва името с това на бившия министър-председател Б. Б. и политическа партия „Г.“, с която никога не съм имал общи политически възгледи. Определям това негово твърдение, което той знае, че не е истина, като позорящо личността ми обстоятелство…Доколкото, че като представител на някакви смесени комисии, съм станал заможен човек, е обективно невярно…“, прави клеветата, под формата на разпространяване на позорящо обстоятелство разпространена чрез онлайн изданието „A.“, публично изнесена, защото е станала достояние на всеки, който е отворил публикуваната на 29.04.2022 г. на новинарския уебсайт „A.“ горепосочена статия.

С частната тъжба като клеветническо твърдение е инкриминиран текстът „К. М., който е представител в някакви смесени комисии, е станал заможен човек, а това е комично и трагично само по себе си, защото смешниците на Б. изглеждат вече като ниво на тази чакалска амбиция за оглозгване докато можем на фона на глобална трагедия“.

С тъжбата е предявен и граждански иск за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди, в размер на 5 000 лева.

Към тъжбата като доказателства са приложени: Констативен протокол по чл.593 от ГПК, от 25.05.2022 г. и разпечатка на горепосочената статия, заедно с разпечатка на „40 коментарr“ на статията.

С оглед датата на която се сочи, че е извършено описаното, респективно и че частният тъжител е узнал за същото, съдията-докладчик намира, че тъжбата е подадена в шестмесечния срок, визиран в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.

Независимо от това обаче, съдията-докладчик счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81,ал.1 от НПК, тъй като намира, че написаното в нея не представлява обстоятелства за извършено престъпление, включително и на клевета /квалифицирана клевета/ по смисъла на НК. Такава е преценката на съдията-докладчик относно инкриминираното от частния 2 тъжител изречение „К. М., който е представител в някакви смесени комисии, е станал заможен човек, а това е комично и трагично само по себе си, защото смешниците на Б. изглеждат вече като ниво на тази чакалска амбиция за оглозгване докато можем на фона на глобална трагедия“, защото то не носи съставомерна съдържателна конкретност за клевета по смисъла на НК.

Престъплението по чл.147,ал.1 от НК – клевета има за непосредствен обект обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми – разгласяване на позорно, неистинско обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата, което е конституционно гарантирано право на личността, като приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на действителността. За съставомерността на деянието е необходимо да са разгласени конкретни факти за оклеветения, които не само да са позорящи от гледна точка на морала, но и да са неистински – да не отговарят на действителността.

Частният тъжител твърди, че не е участвал в каквито и да е комисии.

Съдията-докладчик счита, че в случая, за съставомерността на повдигнатото с частната тъжба обвинение, е без значение истинността на разгласеното в статията, че „К. М. е представител в някакви смесени комисии“, доколкото по принцип участието в комисии, включително и в „смесени комисии“, априори не е позорящо, още повече, че тук не се сочи кога и в какви комисии се твърди, че е участвал, кого е представлявал, а и самото участие на някого в комисия не означава конкретна, обществено неприемлива, позиция по даден въпрос, разглеждан в дадена комисия, като е обществено известно, че обичайно участието в комисия е дейност по полагане на труд, т.е. финансово възмездна дейност. Посоченото от частния тъжител, за написаното в статията, че е „представител в някакви смесени комисии“, визира негово участие в „нерегламентирани комисии“, показва собственото му интерпретативно възприятие. Отделно, това дали някой е станал „заможен човек“, в т.ч. и от участие в „комисии“, не може да се разбира по принцип като накърняващо добротото му име в обществото, и положителната обществена оценка за личността му. Според речника на българския език „заможен“ е който е достатъчно богат, за да живее добре; който е осигурен. Разликата между 3

„богат“ и „заможен“, е в това, че богат е този, който има много пари или доходи, а заможен - който спестява и инвестира по-голямата част от парите си, като не е задължително ако някой е богат, той да е и заможен. Така че, твърдението, че някой е

„заможен“, независимо дали отговаря на действителността, по правило не е позорящо от гледна точка на морала /личен и обществен/ и не е клеветническо.

В частта от инкриминирания текст „а това е комично и трагично само по себе си, защото смешниците на Б. изглеждат вече като ниво на тази чакалска амбиция за оглозгване докато можем на фона на глобална трагедия“, е субективно виждане и оценка и изразено от автора на статията лично мнение. В този текст липсва пряко асоцииране на частния тъжител със „смешниците на Б.“, а и такова не е направено от никого в приложените към частната тъжба коментари на статията, в които единствено се визира персонално К. Н. и никой от коментиралите изобщо не е споменал по някакъв повод името на частния тъжител или нещо, свързано с него, в т.ч. и за каквито и да е комисии. Коментарите на статията не визират и Б. и/или Г., с изключение на 2 отделни споменавания в 2 различни коментара, които обаче не са във връзка с личността на М. и инкриминирания текст от частната тъжба: коментар под №6 - “Н. не е ангел, но е факт, че срещу нея бе вкаран целият ресурс на Р., служебните му помияри, гербери и прочие под диктата на янките“ и коментар под №20 - „До къде е слязла окаяната ни държава за последните 30 години, 12 от които на Б.“.

Вярно е, че свободата на словото следва до границите на правото на ненакърняване на честта и достойнството на другиму, като в случая Я. Д. и поради естествения обществен интерес към темата дали България продава оръжие на Украйна, е изразил и своята собствена оценка по нея, поради което и съдът не намира, че е налице злоупотреба при упражняване на това право от негова страна, с което да са накърнени права /правата/ на М..

Да се отнеме или оспори правото на един журналист – в случая на Д., да информира именно по този начин обществото по въпрос, по които има безспорно голям и национален, и международен интерес, би противоречало на основния принцип на правото на гражданите на информация, закрепено в чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, тъй като не са налице изключенията по чл.41, ал.1, изр.2 от Конституцията, така и на чл.10, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, част от правопорядъка на Република България, доколкото обективно не засяга правата на другиго – в случая на М., не може да бъде предмет на наказателно преследване. Не е налице злоупотреба при упражняване на това 4 право от страна на подсъдимия Д., с което да е накърнено правото на частния тъжител М. на лично достойнство и извършеното от Д. деяние в случая не осъществява обективните признаци на престъпление клевета, по смисъла на НК. Това е така, тъй като в инкриминирания с частната тъжба текст от въпросната статия, възприет от М. като клеветнически твърдения спрямо него - чрез разгласяване на неверни позорни обстоятелства, по смисъла на чл.147 от НК, няма конкретни твърдения, които по някакъв начин да изразяват нещо унизително за честта или достойнството на частния тъжител или да му приписват престъпление. Преценката на съдията-докладчик е, че извършеното от Д. е несъставомерно, тъй като не засяга обществените отношения, обект на престъпното посегателство на „клевета” спрямо М., за каквото е повдигнато обвинение.

С оглед на всичко до тук преценката на съдията-докладчик е, че производството следва да бъде прекратено, защото и с оглед разпоредбата на чл.250,ал.1,т.1, вр. чл.24,ал.5,т.2, вр. чл.81,ал.1 от НПК в случая са налице процесуалните предпоставки за това.

Така мотивирана и на посоченото основание

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателно производство по НЧХД №7335/2022 г., по описа на СРС-НО-20 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава XXI от НПК пред СГС в 15 дневен срок от съобщението му / от получаване на преписа от него.

Препис от настоящето разпореждане да се изпрати на К. Е. М. /на посочения в частната тъжба негов адрес/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6