Решение № 1335 от 14.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110202716 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Р. Т. К. против НП № 23-0819-000907/12.04.2023 г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че НП е необосновано и е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се доводи, че АНО не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, съгласно чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, тъй като в самия акт липсват съществен реквизит по чл. 42 ал.1 т. 4 от ЗАНН, а именно – мотиви. Сочи се, че в издаденото НП механично са преписани обстоятелствата от АУАН и не са събрани доказателства за вината. Според въззивника нарушението, за което е наложено наказание, не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Адресира се до съда искане обжалваното НП да бъде отменено и в полза на адв. Д. да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатно правна помощ и съдействие.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

1

Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. се оспорва жалбата, излагат се доводи по същество на жалбата и се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка н а доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия GA № 868787/01.03.2023 г. съставен на възз. Р. К. за това, че на 01.03.2023 г. , в 16.12 ч. в гр. Варна по ул. Вяра в посока центъра на града управлявал собствения си л.а. Фолксваген Голф с рег. № ***, като на кръстовището с бул. Цар Освободител нарушил пътна маркировка М-10 от ЗДвП и не използвал обезопасителен колан по време на движение. Описаните в акта деяния са квалифицирани като нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП съотв. нарушение на чл.

137а ал.1 от НК, за извършването на които с обжалваното НП е ангажирана отговорността на въззивника като на основание чл. 185 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева съотв. на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Р. К. и свидетелят по акта – К. Д., и двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

В проведения пред съда разпит свид. К. заявява, че на посочената в НП дата и час въззивникът е управлявал процесния автомобил, като движейки се по ул. Вяра, на кръстовището с бул. Цар Освободител е нарушил пътната маркировка М -10, а именно стрелка, която указвала движение в посока направо, извършвайки завой на ляво по бул.

Цар Освободител. Заявява, че водачът не е ползвал обезопасителен колан към момента на управление на автомобила.

Показания в същия смисъл е депозирал в съдебното производство и свид. Д..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото 2 писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове

1/ по отношение на пункт първи от обжалваното НП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че в посочения пункт административно-наказателното производство се е развило при допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП не се съдържа надлежно описание на деянието, с осъществяването на което се твърди, че е дерогирана съответната материалноправна разпоредба. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са се ограничили единствено до констатациите, че с поведението си въззивникът не е спазил предписанието на пътна маркировка М10, без да са посочени конкретните действия респ. бездействия чрез които е реализиран установения противоправен резултат.

Посочените действия не могат да бъдат изведени от съдържанието на НП, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27 т. 1 от Наредба № 2 от 17.01 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, обн. ДВ. бр.13 от 10 февруари 2001г, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с М10 се означават всички стрелки за указване посоката на движение. Релевантните факти, а именно, че деянието е осъществено с нарушаване на пътна маркировка, представляваща стрелка, указваща движение само направо чрез извършване на ляв завой, са установени едва в съдебно заседание, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като по посочения начин не е възможно да се санира допуснатия порок от първата фаза на административнонаказателното производство, тъй като въззивникът не е имал възможност в посочената фаза да упражни правото си на защита в пълен обем.

Съдът намира, че е допуснато и друго процесуално нарушение на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН при квалифициране на деянието, доколкото в АУАН и НП не е посочено кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява задължение на водачите на МПС да се движат единствено в указаната от пътната 3 маркировка посока. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Цитираната бланкетна норма се допълва от разпоредбата чл. 65, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, която съдържа значението на пътна маркировка М10 и изразеното чрез нея правило за поведение, а именно задължението на водачите да се съобразят с указаната със стрелка задължителна посока (посоки) на движение от съответната пътна лента. Правилото за поведение по чл. 65, т. 1 от ППЗДвП е с императивен характер, но не е цитирано в АУАН или НП и нарушението му всъщност не е вменено на жалбоподателя, което представлява нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Посочването на неправилна правна квалификация представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, поради ограничаване правото на защита на нарушителя.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено по отношение на първия пункт от НП на процесуално основание, с оглед допуснатия съществен порок.

2/ по пункт втори от обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на посочения пункт от обжалвания акт. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като добросъвестно депозирани, логични и обективни и ги кредитира в пълнота относно фактите отнесени към управлението на превозното средство от въззивника без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Поради изложеното, съдът прие за безспорно доказано посоченото деяние от обективна и субективна страна.

При извършването на деянието въззивникът е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, която обхваща нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП в диспозицията си, предвижда налагане 4 на административно наказание „Глоба“ в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление в пункт 2/ е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.

С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва отбележи, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид правилото, предвидено в нормата на чл. 189з от ЗДвП.

С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски по делото, съдът от правна страна съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.